Решение № 5440 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5440 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100501178 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 355852/11.12.2023г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез адв. Р. Ц., срещу Решение № 18604/13.11.2023г., постановено по гр.д. № 1343/2023г. по описа на Софийски районен съд, 156 с-в, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД срещу „СОФИЯ ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр с чл.

318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „СОФИЯ ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от 1282,76 лева – незаплатена цена на доставена електрическа енергия съгласно договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопански нужди при общи условия за УПИ XXIX, находящ се в гр. София, кв.

292, ул. ********, кл. № 210038939707 за периода от 12.01.2022г. до 28.02.2022г., както и сумата от 65,12 лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2022г. до 27.09.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022г. по ч. гр. д. № 55334/2022г. по описа на СРС, 156-ти с-в.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Посочва се, че макар и първоинстанционният съд правилно да е приел, че страните в производството са обвързани по силата на сключен между 1 тях договор за покупко-продажба на електрическа енергия, неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не е доказана реална доставка на електрическа енергия до процесния обект. Допълва се, че горепосоченото обстоятелство се явявало безспорно между страните с оглед липсата на въведени от ответника възражения в тази насока в депозирания по делото отговор на исковата молба. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба вх. № 24860/25.01.2024г. от „СОФИЯ ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, представлявано от управителя Д.Х.В., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, във вр с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за заплащане стойността на потребена електрическа енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача и на претендираната стойност.

Между страните в производството не е спорно, а и се подкрепя от представените писмени доказателства, че същите са били обвързани от действително облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210038939707 от 18.12.2017г. и споразумение № 2

6010353725/18.12.2017г. към него. Ответникът единствено не е оспорвал да е сключил договора за доставка на електрическа енергия.

Спорно във въззивното производство е обстоятелството дали ищецът е доставил електрическа енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност

Съгласно пар.1 т.33в от Закона за енергетиката „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро.

Съгласно чл.117 ал.1 ЗЕ, преносното, съответно разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който освен спазването на останалите изисквания е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл.36 ал.3 ЗЕ.

В чл.4 от приетите по делото ОУ на ищеца е направено разграничение между потребителите на битова и ел. енергия за стопански нужди, като ал.4, за разлика от ал.2 на същата разпоредба, качеството на потребител на електрическа енергия не е определено като равнозначно с качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване, а потребител на електроенергия за стопански нужди е лице, което закупува /тоест е страна по договор/ електрическа енергия за обект със стопанско предназначение. В този смисъл за създаване на облигационното правоотношение с предмет продажба на същата за стопански нужди, не е необходимо страна по договора като потребител и купувач да е собственик или ползвател на имота, а е достатъчно да бъде сключен писмен договор за доставка на електрическа енергия с оглед присъединяването на негов стопански обект към електроразпределителната мрежа, което е безспорно по делото. Следователно, направените от ответника възражения досежно собствеността на обекта, както и представените в тази връзка писмени доказателства, се явяват ирелевантни с оглед доказаната облигационна връзка между страните въз основа на сключения договор за доставка на електрическа енергия. Не се установява ответникът да е уведомил ищцовото дружество за промяната в собствеността на обекта съгласно чл. 13, т. 5 от Общите условия.

За доказване на доставката на електрическа енергия до процесния обект на претендираната стойност пред първоинстанционния съд са представени 2 броя фактури за процесния период на обща стойност от 1282,76 лева.

Прието е без възражения от страните и заключение на съдебносчетоводната експертиза. В него вещото лице посочва, че ответникът има открита партида при ищцовото дружество, както и че за процесния период са издадени на името на ответника фактура № **********/12.03.2022 г. и фактура № 0332358804/12.03.2022 г. на обща стойност от 1282,76 лв., а дължимата мораторна лихва върху главницата възлиза на сумата от 71,53 лв.

Посочено е също, че фактурите са осчетоводени единствено от ищеца, но не и от ответника, като същият не ги е включил в дневниците си за покупки и справките-декларации по ЗДДС, както и не е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит за тях.

3

Следва да бъде посочено, че ответникът не е оспорил доставката на електрическа енергия до недвижимия обект в процесния период.

Нито в подадения по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, нито в проведените пред Софийски районен съд открити съдебни заседания, ответникът не е оспорил доставката на електрическа енергия до обекта, а единствено правото на собственост върху същия, което както се посочи и погоре е ирелевантно относно легитимацията му. Без значение се явява и липсата на осчетоводяване на процесните фактури от ответника, доколкото същата не води след себе си до извод за липса на доставка на електрическа енергия, още повече, че ответникът признава този факт.

Поради изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че с оглед направените от страните твърдения и оспорвания, спорен е бил единствено размерът на предявените искове, който се явява доказан в пълен размер с представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Следователно, неправилно първоинстанционният съд е приложил спрямо ищцовото дружество последиците на доказателствената тежест, като е достигнал до извод за недоказаност на доставката на електрическа енергия до обекта, а оттам – и за неоснователност на предявените искове.

С оглед липсата на съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че „СОФИЯ ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД сумата от 1282,76 лева – незаплатена цена на доставена електрическа енергия съгласно договор за покупко-продажба на електрическа енергия за стопански нужди при общи условия за УПИ XXIX, находящ се в гр.

София, кв. 292, ул. ********, кл. № 210038939707 за периода от 12.01.2022г. до 28.02.2022г., както и сумата от 65,12 лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2022г. до 27.09.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022г. по ч. гр. д. № 55334/2022г. по описа на СРС, 156-ти с-в.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора следва да бъде преразпределена отговорността за сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид възприетата основателност на предявените искове първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на ответника разноски.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на сумата от 122,96 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение и за исковото производство в размер на сумата от 748,71 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство разноски се следват на въззивника, като в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 506,96 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 18604/13.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 1343/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 156 с-в, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827 срещу „СОФИЯ ПРОПЪРТИ

ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 203375018 искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл.

200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „СОФИЯ ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 203375018 дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК 175133827 сумата от 1282,76 лева – незаплатена цена на доставена електрическа енергия съгласно договор за покупкопродажба на електрическа енергия за стопански нужди при Общи условия за УПИ XXIX, находящ се в гр. София, кв. 292, ул. ********, кл. № 210038939707 за периода от 12.01.2022г. до 28.02.2022г., както и сумата от 65,12 лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2022г. до 27.09.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.10.2022г. по ч. гр. д. № 55334/2022г. по описа на СРС, 156-ти с-в.

Разпечатката съдържа 49 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acef6682-68d0-402f-87e6-1649ed7cb16b