Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1679 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1628/2025
Вид
Определение № 1679
Подписан
25.06.2025
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1679 гр. София, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501628 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна в ъ з з и в н а жалба вх.

№268325/21.05.2025 година о т М.

Д.

Д. п р о т и в разпореждане

№261294/22.04.2025 година, постановено по гр.д. №5256/2013 година по описа на Софийски градски съд, НО, 16-ти състав, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за предявените искове за сумата от 50 лева.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса в размер на 50 лева. Твърди, че при постановяване на определението, съдът не е преценил правилно обстоятелствата, свързани с възрастта и здравното му състояние, както и с това на съпругата му, а именно че и двамата са пенсионери по болест с ТЕЛК, без допълнителни доходи, както и, че няма акции и дялове в дружества.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№5256/2013 година по описа на Софийски градски съд, НО, 16-ти състав е образувано по искова молба на М. Д. Д., с 1 която са предявени кумулативно обективно съединени искове за сумата от 24 000 евро – обезщетение за претърпени вреди по сключен предварителен договор от 23.02.2010 година с „Домстрой“ ООД, за сумата от 5000 евро – неустойка, за сумата от 4350 евро – обезщетение за забава, като тези вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия.

В срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса ищецът е поискал освобождаване от държавна такса, като с обжалваното разпореждане е бил освободен за сумата над 50 лева за всеки един от исковете.

Към жалбата са приложени декларации, от които е видно, че ищецът е декларирал, че не получава месечен доход от заплата, наем или др.източник, не притежава никакво недвижимо имущество, влогове и МПС, не получава дивиденти и няма дялово участие във фирми, получава инвалидна пенсия в размер на 609,60 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец, има намалена работоспособност в размер на 85%.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.

Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

2

Налице е формирана съдебна практика - определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др., според която при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК , преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен.

Молителят отговаря по НК за декларирани неверни обстоятелства, а производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е състезателно. При промяна в обстоятелствата, констатирана от съда или по възражение на насрещната страна, определението, с което страната е освободена от заплащане на такси и разноски може да бъде изменено или отменено.

За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото. Общият размер на дължимата по предявените искове държавна такса е в размер на 100 лева.

Молителят твърди да е лице с ТЕЛК, но представеното експертно решение е с дата 30.12.2022 година, поради което не може да се приеме, че декларираното обстоятелство е подкрепено с доказателства за това.

3

Преценката на съда дали с оглед на финансовите възможности молителите са в състояние да заплатят дължимите разноски по делото е изяснен в съдебната практика на ВКС– определение № 553/01.10.2010 г. по ч. гр. д. № 448/2010 г., ІV г. о., определение № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., определение № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о. и определение № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/2020 г., IV г. о., според която обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за ползването на кредит. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1 -7 ГПК обстоятелства, съдът може да признае на молителя, че няма имущество и доходи над необходимите средства за издръжка. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло за молителите.

Когато притежава значително имущество, което може да бъде осребрено и от него да реализира доход или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, съдът не може да признае, че това лице няма достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски, тъй като нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на физически лица, които не са в състояние да заплатят дължимите от тях държавни такси и разноски по делото.

На съда е служебно известно, а и вписаните в Търговския регистър обстоятелства са публични, че ищецът е управител, съдружник и представляващ в повече от тридесет търговски дружества. Ищецът не е декларирал доходи за осъществяваната дейност по управление на тези дружества, но няма основание да се приеме, че не получава възнаграждение за своята дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала. Още повече, че притежава и дялове в търговско дружество на значителна стойност, както и налични три апортирани недвижими имота в капитала на две от тези дружества, което при размерът на таксата, дължима за внасяне не обосновава извод за невъзможност за заплащане на държавната такса, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

4

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

№261294/22.04.2025 година, постановено по гр.д. №5256/2013 година по описа на Софийски градски съд, НО, 16-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5