Решение № 260293 от 11.11.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………11.11.2020 година……………..Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав

На………шестнадесети октомври…………………….……..……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Лазарина Лазарова…………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..………………….. като разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 1062…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 -

257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата В.С.Д. твърди, че около

14,30-15,00ч., на 24.01.2020г. се връщала от разходка-от парк „Аязмото“.

Движила се заедно с нейна приятелка по ул. “Митрополит Методи Кусев”. Приближавайки ул. "Васил Левски” и виждайки зеленчуковия магазин, който е на отсрещния тротоар на ъгъла на ул. „М. Методи Кусев“ и ул. "Васил Левски", предложила да влязат в магазина. При слизане от тротоара се спънала в неравност, причинена от счупване и разместване на бордюра, като била образувана вдлъбнатина /дупка/ с овална форма с дълбочина около 3 см. и диаметър около 10 см. Паднала на земята, на уличното платно на ул. „Митрополит Методи Кусев“.

Нейната приятелка се е опитала да й помогне, но не успяла сама докато не се намесили двама мъже, които изтеглили ищцата от уличното платно. Сложили ищцата да седне на пейка, като тя чувствала много силна болка в дясната ръка и рамо.

Била заведена в спешна помощ и след направена рентгенова снимка дежурния ортопед д-р Сурчев казал, че счупването е много лошо и трябвало да се направи операция и да се постави метална пластина. Тъй като било събота и неделя не можело да се направят необходимите изследвания, респ. операция, затова ищцата трябвало да постъпи в неделя вечерта за операция. На път за вкъщи на ищцата й прилошало и припаднала, като нейната приятелка извикала спешна помощ. Медицинските лица установили, че в резултат на преживения шок и болка, ищцата загубила съзнание, и следвало да пие болкоуспокоителни докато не бъде оперирана. Дъщерята на ищцата с нейния съпруг, които живеели в гр. София, започнали да търсят болница в гр. София.

Обърнали се към УМБАЛ” СОФИЯМЕД”, като ищцата постъпила по спешност в болницата на 26.01.2020 г. и била изписана на 31.01.2020г. Направени били манипулации и изследвания, от които било установено счупване на раменната кост /фрактура на проксимален хумерус/.

Извършена била оперативна интервенция и приложено оперативно лечение, като бил монтиран метален имплант - плака, фиксиран с винтове.

В тази връзка ищцата заплатила сумата от общо 2 321,00 лв., както следва: сума в р-р на 2 172,00 лв., за поставяне на металния имплант-плака по фактура № **********/28.01.2020г., 120,00 лв. от 31.01.2020г. за закупуване на медикамент Ксарелто за лечение и предотвратяване на кръвни съсиреци и сума в размер на 29 лева, представляваща потребителска такса по фактура № **********/31.01.2020г.

Ищцата изяснява, че в резултат на настъпилото произшествие на 24.01.2020 г. по причина неравност, причинена от счупване и разместване на бордюра, и образувалата се в следствие на това вдлъбнатина /дупка/, получила физически и психически травми, изразяващи се в непрестанни и силни болки в дясната ръка и рамото. В къщи се придвижвала с бастун. От приемането в болницата в гр.София, била с ортопедична ортеза, за да бъде обездвижена ръката и рамото, с която е била 40 дена. Поради пълното обездвижване била неспособна да се грижи сама за себе си, като за ежедневните си нужди била принудена да ползва чужда помощ, а именно помощта на дъщеря й. Всеки ден дъщеря й къпела ищцата, хранела я в устатата, обличала, обувала я и придружавала до тоалетната. В резултат на силните болки, постоянно бил апринудена да пия болкоуспокояващи. До датата на инцидента ищцата спазвала много строг, здравословен начин на живот. Всеки ден ходела на Аязмото. Работела като нотариус и била лишена и от възможността да работи.

Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както следва: 2 321 лева, представлявящи обезщетение за имуществени вреди и 13 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие спъване в неравност-вдлъбнатина, причинена от счупване и разместване на бордюра на велоалеята на ул. ’’Митрополит Методи Кусев”, която неравност-вдлъбнатина се намира на 30 см. от уличното платно на ул.

”М.Методи Кусев”, на 3,50 метра от платното на ул.

’’Васил Левски” и на 6,50 метра от жилищната сграда с административен адрес: ул. „Митрополит Методи Кусев” 46, като образувалата се вдлъбнатина /дупка/ е с овална форма с дълбочина 7 см. и диаметър 14 см., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането - 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и лихва върху претърпените имуществени вреди върху сумите - 2 172 лева от 28.01.2020 г. и 149 лева от 31.01.2020 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като в него се сочи, че не било ясно къде се намирала процесната дупка /вдлъбнатина/. Освен това счупването на раменната кост на дясната ръка не било станало по описания в исковата молба начин. Предвид това Община Стара Загора не дължала претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и лихвата върху него.

Моли за отхвърляне на исковете.

Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал.

1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл.

45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

1/ По претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

От показанията на св. М.К., очевидец на инцидента, се установява, че на 24.01.2020 г. били на разходка с ищцата в парк „Аязмото“.

Прибирайки се, се движели по левия тротоар на ул.

„Митрополит Методи Кусев“ в посока центъра на града.

Свидетелката изяснява, че малко преди кръстовището на ул. „Митрополит Методи Кусев“ и ул. „Васил Левски“ ищцата пожелала да отиде до зеленчуковия магазин намиращ се от другата страна на улицата. В този момент свидетелката видяла как ищцата се спънала на бордюра на тротоара, където имало дупка, вследствие на липсващо колче, макар, че като цяло всичко в района било ремонтирано – тротоарите имали колчета, имало велоалея.

Вследствие на това стъпване в дупката ищцата паднала на асфалта на улицата, като се намесили двама минувачи, които вдигнали ищцата и я сложили да седне на близка пейка, тъй като тя заявила, че не може да стане сама. Ищцата имала силни болки в ръката, заявила, че не я чувства. Свидетелката К. извикала такси, за да отидат до бърза помощ. В болницата на ищцата била направена снимка, като лекарят д-р Сурчев установил сериозно счупване на дясната раменна кост и била необходима операция, но в събота е неделя нямало медицински екипи. Свидетелката придружила ищцата до дома й, където ищцата припаднала. Бил извикан екип от спешната помощ, които установили, че припадането се дължи на преживения шок и продължаваща болка. В следващите дни ищцата била в гр. София, където й била направена операция.

Свидетелката сочи, че след операцията ищцата се оплаквала от продължаващи болки, ходела на рехабилитация. Спряла да работи като нотариус, тъй като не можела да пише на компютър или на ръка.

От изслушаните показания на св. М.Ч. /личен лекар на ищцата/ се установява, че ищцата е била в много добро общо здравословно състояние, не е страдала от захарен диабет и не е приемала медикаменти в тази връзка. Разбрала за счупването след обаждане по телефона от ищцата същата вечер. Ищцата казала, че ще се лекува в гр. София, тъй като ще й бъдела необходима помощ и след операцията. Свидетелката изяснява, че поне два месеца ищцата била в гр. София. След нейното завръщане свидетелката преглеждала ищцата, която започнала да посещава рехабилитация, като за 30 дни й се полагали безплатно максимално десет процедури, а останалите се заплащали. Ищцата споделяла, че изпитва силни болки в ръката и трудно се обслужвала. Не е имала проблеми с опорно-двигателния апарат.

В хода на производството е разпитан и свидетелят З.К.– съпруг на ищцата. Последният сочи, че получил обаждане от своята съпруга, която му казала, че нейната майка /ищцата е паднала/. На другия ден свидетелят заедно с дъщерята на ищцата дошли в гр. Стара Загора и транспортирали ищцата до гр. София, където била приета в болница и оперирана сравнително бързо. Твърди, че ищцата останала в болницата четири-пет дни, след което я изписали, но заради операцията не можела да живее в гр. Стара Загора сама и останала в гр. София два месеца. През тези два месеца ищцата се движела с бастун и не можела да се обслужва сама, за нея се грижила основно дъщерята на ищцата, включително през нощта. Над два месеца ищцата носела средство /приспособление по думите на свидетеля/ за обездвижване на ръката. След прибирането си в гр. Стара Загора ищцата започнала да ходи на рехабилитация.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, дали отговор на поставените задачи, след запознаване с приложените по делото медицински документи и извършен личен преглед на ищцата. Вещите лица са установили, че на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на дясна раменна кост, като се е наложила оперативна интервенция. Вещите лица са дали заключение, че описаното увреждане е резултат на падане от собствен ръст с подпиране върху крайника и отговаря по време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото, т.е. спъване и падане върху терен от собствен ръст. Посочено е, че предвид възрастта на пострадалата оздравителния процес настъпва за около 3-4 месеца. Към момента на изготвянето на допълнителното заключение ищцата все още е в състояние на оперативно поставяне на метална остеосинтеза /метални свързващи елементи/, които не са отстранени. Тяхното отстраняване се извършва с операция. Вещите лица са посочили, че наличието на метални елементи нарушава нормалната биомеханика на ставата, като възстановяването на целостта на раменната кост и хващането като функция на ръката вече е настъпило, а движенията на раменната става в пълен обем ще настъпи след премахването на металните елементи. При направения преглед са установили ограничени движения в областта на раменната става на десния горен крайник. Очаква се пълно възстановяване. В о.с.з. в.л. изясняват, че рехабилитацията помага на възстановяването, към днешна дата все още има затруднения с движението на ръката, особено в крайните положения, тъй като има осем винта и една пластина.

Разпечатката съдържа 45 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acee2743-3e8f-4021-84be-a73e30241ac9