Решение № 4826 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4826 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100505550 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба, озаглавена “молба“ с вх. № 42688/22.04.2025 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ от длъжниците Г. П. В., В. П. В., С. К. В., М. В. Б., Я. В.

П., Н. В. П.н и В. К. В., чрез пълномощника им – адв. А.А., по изпълнително дело № 20258510401161, с която е препратено към съображенията на длъжниците в тяхна жалба с вх. № 39516 от 10.04.2025 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, против Постановление за разноските, обективирано в съобщение с изх. № 21857/17.04.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатски хонорар за разликата над 200, 00 лв. до 4000, 00 лв., както и да бъде редуцирана таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ за разликата над 7624, 67 лв. до 10727, 21 лв. с ДДС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеният от съдебния изпълнител размер на дължимото в полза на взискателите адвокатско възнаграждение в общ размер на 4000, 00 лв. /или по 2000, 00 лв. за всеки от взискателите/ не е съобразено с фактическата и правна сложност на извършените по делото действия по принудително изпълнение. Считат, че доколкото взискателите са представлявани от един процесуален представител и предприетите действия по защита са идентични, то дължимо в полза на взискателите е едно адвокатско възнаграждение. Наред с това поддържат, че дължимо е единствено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и приетите за събиране в полза на взискателите разноски за 1 адвокатско възнаграждение в общ размер на 4000, 00 лв. следва да бъдат намалени до сумата от 200, 00 лв.

Считат още и че съдебният изпълнител неправилно е определил две такси съгласно т.

26 от ТРЗЧСИ, разделяйки дълга на две, като при съобразяване на обстоятелството, че същата е дължима на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 146 602, 19 лв. без в тази сума да се включват начислените по изпълнителното дело такси и разноски, то размерът на дължимата такса следва да бъде намален до 7624, 76 лв. с ДДС.

По изложените съображения, молят съда да отмени постановлението и да намали размера на определеното за събиране в полза на взискателите адвокатско възнаграждение, както и да редуцира определената по реда на чл. 26 ТРЗЧСИ пропорционална такса. Правят искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство.

Взискателите по изпълнителното дело – “ЕС Джи Инвест“ ООД, ЕИК и “АК Кепитъл“ ООД, чрез пълномощника си – адв. Р. Данова, излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържат, че всеки от взискателите е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв., като доколкото предмет на принудително изпълнение са индивидуалните вземания на всеки от тях, макар и произтичащи от един изпълнителен лист, то дължимо е заплатеното адвокатско възнаграждение по отношение на всеки от взискателите. Сочат, че длъжникът дължи разноски в изпълнително производство, извършването на които е доказано и които в случая са определени в минимален размер при съобразяване на разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържат още и че съдебният изпълнител правилно е определил две пропорционални такси по т. 26, б. “д“ от ТТРЗЧСИ, тъй като в изпълнителното производство се търси защита на вземанията на всеки от взискателите, макар и за последните да е издаден общ изпълнителен лист. Молят съда да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ М.П., с рег. № 851 е депозирал мотиви в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед на извършените по делото действия по принудително изпълнение в полза на взискателите са дължими разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения още и че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ правилно е начислена два пъти, тъй като в изпълнителния лист са обективирани индивидуални вземания на всеки от двамата взискатели.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирани страни и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20258510401161 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 01.04.2025 г. на взискателите “ЕС Джи Инвест“ ООД и “АК 2

Кепитъл“ ООД срещу длъжниците Г. П. В., В. П. В., В. К. В., С. К. В., М. В. Б., Я. В. П. и Н.

В. П., въз основа на изпълнителен лист от 31.05.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 14911/2025 г. по описа на СРС, 151-ви състав, по силата на която длъжниците са осъдени да заплатят солидарно, както следва:

На “Ес Джи Инвест“ ООД следните суми: 55301,09 лв., заедно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща ½ от капаро в двоен размер, съгласно чл. 8 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от 14.01.2015 г., както и сумата от 18 000, 00 лв., заедно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща ½ стоп капаро в троен размер, съгласно чл. 8 от Предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от 14.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 1466, 02 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3582, 00 лв.

На “АК Кепитъл“ ООД следните суми: 55301, 09 лв., заедно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща ½ капаро в двоен размер съгласно чл. 8 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от 14.01.2025 г., както и сумата от 18000, 00 лв., заедно със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното плащане, представляваща ½ от стоп капаро в троен размер съгласно чл. 8 от Предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти с нотариална заверка на подписите от 14.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 1466,02 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3582, 00 лв.

По изпълнителното дело са представени договори за правна защита и съдействие от 01.04.2025 г., по силата на които всеки от взискателите и упълномощения от тях адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнително производство в размер от по 2000, 00 лв., платено в брой.

По делото са изпратени и надлежно връчени на длъжниците на 03.04.2025 г. /л.49-54 от делото/ и на 04.04.2025 г. /л.55 от делото/ покани за доброволно изпълнение за събиране на вземанията от длъжниците както следва: сума в общ размер на 173 539, 73 лв., от която 55301,09 лв., представляваща главница, заедно със законна лихва в размер на 656, 47 лв. за периода от 13.03.2025 г. до 15.04.2025 г., главница в размер на 18000 лв., заедно със законна лихва в размер на 213, 68 лв. за периода от 13.03.2025 г. – 15.04.2025 г., 55301, 09 лв., представляваща главница, заедно със законна лихва в размер на 656, 47 лв. за периода от 13.03.2025 г. – 15.04.2025 г., 18000, 00 лв., представляваща главница, заедно със законна лихва в размер на 213,68 лв. за периода от 13.03.2025 г. до 15.04.2025 г., 10 096, 04 лв. присъдени разноски, 4 044, 00 лв. разноски по изпълнителното дело и 11057, 21 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.04.2025 г.

Съгласно постановление за разноските с изх. № 18170/01.04.2025 г. ЧСИ М.П. е приел за събиране по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в общ размер на 4000, 00 лв. или по 2000, 00 лв. в полза на всеки от взискателите, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ 3 в общ размер на 10 727, 21 лв. /или в размер на 5 364, 67 лв. в полза на единия взискател и 5 362, 54 лв. в полза на другия/.

С жалба с вх. № 39516/10.04.2025 г. длъжниците по изпълнителното дело са възразили срещу така приетото за събиране адвокатско възнаграждение за разликата над 200, 00 лв. до определения размер от 4000, 00 лв., както и срещу определения размер на дължимата съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ такси за разликата над 7624, 67 лв. до 10727, 21 лв. с ДДС.

С обжалваното постановление, обективирано в съобщение с изх. № 21857/17.04.2025 г., съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетото по делото разноски, като е указал на длъжниците да потвърдят дали поддържат исканията си, първоначално посочени в жалбата от 10.04.2025 г. и адресирани до Софийски градски съд. Постановлението е съобщено на длъжниците на 17.04.2025 г., като с молба с вх. № 42688/22.04.2025 г. по описа на ЧСИ М.П., длъжниците по изпълнителното дело са заявили, че поддържат първоначално депозираната от тях жалба срещу постановлението за разноските, с оглед на което е образуваното и настоящото производство.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 ГПК - поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Присъждането на разноски в изпълнителния процес е обусловено от представянето на доказателства за действителното им заплащане – в този смисъл и т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай от представените от взискателите договори за правна защита и съдействие към молбата за образуване на изпълнителното производство, се установяват действително извършени разходи от всеки от взискателите за заплащане на адвокатско възнаграждение от по 2000, 00 лв.

Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева (240 лева с ДДС - § 2 от Наредбата), като съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита, изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство.

В случая по делото се установи, че изпълнителното дело е образувано по молба на двама взискатели за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, който 4 обективира вземане на всеки един от двамата взискатели т. е. са налице две отделни вземания на различни лица срещу всеки от длъжниците. Ето защо при образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране следва да се приеме, че възникват самостоятелни процесуални отношения между всеки един от взискателите и длъжника, по които всяка една страна има право на разноски, при условие, че са налице и останалите предпоставки, предвидени в чл. 79 ГПК за тяхното възлагане в тежест на насрещната страна, което в случая се установява.

В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от двама взискатели чрез упълномощения от тях адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредбата обаче се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, която норма в конкретния случай също намира приложение, тъй като вземанията на взискателите не са били удовлетворени в срока за доброволно изпълнение, с оглед на което са предприети и действия по принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на опис на недвижим имот, собственост на длъжниците.