Акт от 02.08.2019, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ№341 гр. Видин, 02.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Галина

Герасимова при участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 721 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от ищеца Н.К.К. с ЕГН ********** против ответника Т.А.К. с ЕГН **********.

Твърди се от ищеца, че ответникът е издал в негова полза седем броя записи на заповед с падеж „на предявяване“ и място на плащане гр. Варна, ***, вх. А, а именно:

-

Запис на заповед от 20.09.2014г. за сумата от

13 500,00 лева;

-

Запис на заповед от 24.11.2014г. за сумата от 12 500,00 лева;

-

Запис на заповед от 10.10.2014г. за сумата от 11 500,00 лева;

-

Запис на заповед от 02.12.2014г. за сумата от 7 514,00 лева;

-

Запис на заповед от 18.04.2014г. за сумата от 10 000,00 лева;

-

Запис на заповед от 10.11.2014г. за сумата от 14 500,00 лева;

-

Запис на заповед от 18.05.2014г. за сумата от 14 000,00 лева

Записите на заповед били предявени на издателя за плащане на 15.12.2015г., но до момента на подаване на исковата молба плащане не било извършено.

Записите на заповед били издадени във връзка със сключени 7 бр. договори за заем и облигационните отношения на страните по тях. Предоставените в заем суми били дадени на ответника в брой при съставяне на договорите за заем, за което последните имали характера на разписки. Договорите за заем били сключвани съобразно исканията на ответника за парични суми, които да използва в свои бизнес инициативи при кандидатстване по Евро програми.

Иска се от съда да постанови решение, по силата на което:

1. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 13500,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 20.09.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1580/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

2. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 12500,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 24.11.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1582/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

3. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 11500,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 10.10.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1583/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

4. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 7514,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 02.12.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1579/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

5. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 10 000,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 18.04.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1578/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

6. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 14500,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 10.11.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1581/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

7. Да признае за установено съществуването на вземане в размер на 14 000,00 лева към момента на подаване на заявлението в полза на Н.К.К. от Т.А.К., произтичащо от запис на заповед от 18.05.2014г., за което вземане е постановена заповед за изпълнение от РС – Видин по ч.гр.д. № 1577/2016г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковите претенции. Твърди, че цитираните 7 бр. записи на заповед не отразяват действително получени суми. Прави каузално възражение, че всеки от записите на заповед бил съставен с обезпечителна цел

- за гарантиране на договори за заем между същите страни, от същите дати и за същите суми, като всички документи били съставени при напълно идентични условия. По тези договори за заем обаче не били получени суми от ответника.

Прави се възражение за нищожност на процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем – на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие със закона и заобикаляне на същия. Твърди се, че заемите са отпуснати по занятие, при условията на системност, тъй като се претендира да са извършени 7 бр. идентични сделки по даването на парични средства като заеми в рамките на по-малко от девет месеца – с обща стойност, многократно надвишаваща ежедневните нужди на лицата. Сочи се, че е нарушен чл. 13 вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, съгласно който „предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“ по занятие представлява банкова дейност, за която се изисква лиценз, издаден от БНБ.

В условията на евентуалност са прави възражение за нищожност на процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем – на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД /привидност/.

Твърди се, че нито едно от отпусканията на парични заеми не е осъществено.

Общият размер на претендираните средства – 95514,00 лева, значително надхвърлял определените максимални размери на разрешените плащания в брой /до 15 000 лева към онзи момент/. Твърди се, че ответникът нито лично, нито чрез другиго, е получавал по банков път подобни суми от ищеца.

В условията на евентуалност се прави възражение за унищожаемост на процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем – на основание чл. 27, предл. пето вр. чл. 30 от ЗЗД поради заплашване и упражнена принуда чрез възбуждане на основателен страх. Твърди се, че процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем са евентуално подписани от ответника при условията на заплашване от страна на ищеца и упражнена принуда спрямо ответника и семейството му, в резултат на което у ответника възникнал основателен страх за неговия и на близките му живот и здраве и за сигурността на тяхното имущество. Волята на ответника била деформирана до степен, че осъществените от него волеизявления чрез евентуалното полагане на подписи не съответствали на вътрешната му воля да се задължи да плаща недължими суми. Въпреки това, при условията на продължаващо заплашване и в резултат на страха, ответникът осъществил недължими плащания в полза на ищеца в размер на общо 63999,00 лева и 100 американски долара.

В условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме за действителни процесните записи на заповед и съответстващите им договори за заем, се прави искане за прихващане със сумата в размер на 63 999 лева и 100 американски долара – извършени недължими плащания от ответника в полза на ищеца.

Твърди се, че тези плащания са извършени, както следва:

-по банков път от ответника към ищеца на обща стойност 16870 лева – 16.06.2015г. – 1800 лв.; 16.07.2015г. – 100 лв.;

07.08.2015г. – 400 лв.; 10.08.2015г. – 860 лв.; 14.10.2015г. – 610 лв.;

18.01.2016г. – 1400 лв.; 29.01.2016г. – 4000 лв.; 02.02.2016г. – 3850 лв.;

02.02.2016г. – 1000 лв.; 02.02.2016г.-

1150 лв.; 07.04.2016г. – 500 лв. и 18.04.2016г. – 1200 лв.

- плащания чрез приносител А.Р.Т. с ЕГН **********

– 16.12.2016г. – 6000 лв. по банков път чрез „СЖ Експресбанк“ АД и 17.12.2016г.

– 4000 лв. в брой чрез разписка от същата дата.

- плащания в брой от ответника към ищеца на обща стойност 12650 лв. и 100 американски долара: между 08 и 09.11.2015г. – 400 лв., извършено на площад „Св. Неделя“ в София; между 21 и 23.01.2016г. – 1500 лв., извършено на ъгъла на БНБ и паркинга на пл. „Батенберг“ в София; между 26 и 28.01.2016г. – 6000 лв., извършено на ъгъла на БНБ и паркинга на пл.

„Батенберг“ в София; между 01 и 03.02.2016г. – 4500 лв., извършено на ъгъла на БНБ и паркинга на пл. „Батенберг“ в София; между 25 и 26.02.2016г. – 250 лв., извършено на паркинга на *** пред офиса на ищеца в гр.

София; между 25 и 26.02.2016г. – 100 американски долара, извършено на паркинга на *** пред офиса на ищеца в гр. София.

Претендират се направените по делото разноски.

Във връзка с направеното възражение за прихващане, ищецът твърди, че евентуално извършените от ответника плащания в полза на ищеца по банков път касаят дадената му сума от 40 000 лева по представен по делото приходен касов ордер от 16.04.2014г.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №

1580/2016г. по описа на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца Н.К.К. против ответника Т.А.К. за сумата в размер на 13 500 лева по запис на заповед, издаден на 20.09.2014г. в гр. Варна. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № РЗ-1263 от 20.07.2016г. и изпълнителен лист от 20.07.2016г., като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

По делото е присъединено ч.гр.д. №