Акт от 04.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

225

Година

05.11.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.28

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Пламен Александров

Васка Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20075100500246 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

5

С решение № 52 от 28.05.2007 г., постановено по гр.д.№ 131/2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Е. Д. Р. от с.Зелениково, общ. Кърджали да заплати на А. Я. П. от гр.Кърджали, сумата в размер на 700 лева, представляваща причинени неимуществени вреди от клевети, разгласени в „тъжба” от 16.10.2006 г. на Е. Д. Р., заведена в РПУ – Кърджали под № Я-6228/19.10.2006 г., ведно със законната лихва от 16.10.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 28 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска в останала му част и за разликата над сумата от 700 лева до пълния му предявен размер от 2 000 лева и за законна лихва върху сумата от 2 000 лева, за периода от 12.08.2006 г. до 16.10.2006 г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. Я. П., който го обжалва в срок, в частта, с която предявения иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 700 лева до пълния му предявен размер от 2 000 лева и за законна лихва върху сумата от 2 000 лева, за периода от 12.08.2006 г. до 16.10.2006 г. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно – необосновано и в нарушение на материалния закон. Изводите на съда относно размера на претендираните от него неимуществени вреди не се подкрепял от всички събрани по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в атакуваната му част и да реши спора по същество като уважи изцяло предявения иск в пълния му размер. Претендира направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът Е. Д. Р., който го обжалва в срок, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди. Счита, че решението в обжалваната от него част е необосновано, постановено при нарушаване на закона и завишено по размер. Счита, че по делото не са събрани доказателства за разгласяване на позорно обстоятелство по отношение на ищеца. Необоснован бил извода на съда, че ищеца по делото е претърпял неимуществени вреди от клевети, разгласени в тъжбата, които съдът определил на 700 лева. Моли съда да отмени изцяло решението на районния съд и реши спора по същество, като му се присъдят направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди, в резултат на неоснователни обвинения, изложени от последния в жалба пред директора на ОДП - Кърджали, в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от 12.08.2006 г.

Не е спорно по делото, че ищецът А. П. работи като полицай в РПУ – Кърджали. На 12.08.2006 г. А. П. и свидетелят Х. Х., също полицай в РПУ – Кърджали, спрели за проверка лек автомобил марка „Алфа – Ромео” с ДК № К 2627 АМ, управляван от ответника Е. Р. Констатирано било, че Р. управлява МПС без да използва предпазен колан, за което му е бил съставен от ищеца А. П. акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата. Въз основа на така съставения акт е издадено и наказателно постановление № 3906/ 06 от 17.08.2006 г., с което на ответника Е. Р. му е било наложено административно наказание, като наказателното постановление е връчено на ответника на 12.10.2006 г. С решение № 98 от 27.12.2006 г. по НАХД № 786/2006 г. на Кърджалийския районен съд наказателното постановление, в частта, с която на Е. Р. му е било наложено административно наказание за извършеното на 12.08.2006 г. нарушение, описано по – горе, е потвърдено, като решението в тази му част е влязло в законна сила на 31.01.2007 г.

Гореизложеното се установява по един несъмнен начин от представените по делото като доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 3906/12.08.2006 г., наказателно постановление № 3906/ 06 от 17.08. 2006 г. на началника на РПУ – Кърджали, решение № 98 от 27.12.2006 г. по НАХД № 786/2006 г. на Кърджалийския районен съд, справка с рег.№ Я-8942/ 19.12.2006 г. на РПУ – Кърджали.

На 16.10.2006 г. Е. Р. е подал жалба, наименована „тъжба”, до директора на Областна дирекция „Полиция” – Кърджали с вх.№ 7621/16.10.2006 г., заведена в РПУ – Кърджали под № Я-6228/19.10.2006 г., в която сочи, че на 12.08.2006 г. около 18.30 часа на колелото на пазара в гр.Кърджали му е била извършена проверка от полицейски служител, който не му се представил, като едва на 12.10.2006 г. разбрал, че полицаят се казва А. Я. П. Твърдял е, че след като подал на полицая исканите от него документи, последният се отдалечил към паркираната по – нагоре полицейска кола, след което той излязъл от колата, при което полицаят отдалече започнал да му крещи, че нямал право да излиза от колата и да седне в колата и да кротува. Твърдял е също, че е бил принуден и той да извика, за да попита полицая направил ли е нещо лошо и извършил ли е някакво нарушение, а полицаят изкрещял: „Сядай там и кротувай, че лошо ти се пише”. След около 15-20 минути чул някакво подсвирване с уста, погледнал и видял, че идва от въпросния полицая и най – изненадващото за него било това, което видял, а именно – със среден пръст полицаят го викал, което го шокирало и изпитал невероятно унижение и обида от това отношение. Нещата продължили в същата насока по много грозен и непристоен начин от страна на А. Я. П. до момента, в който същият разбрал, че разговаря с някого по телефона.

От представената по делото като доказателство справка рег.№ Я-8942/ 19.12.2006 г. на РПУ-Кърджали се установява, че по така подадената жалба била извършена проверка от Началник група „ООР”, сектор „ОП” при РПУ – Кърджали, на основание чл.52, ал.1, т.2 от ЗМВР и във връзка с Инструкция І-195/2003 г., при която не са установени данни, факти и свидетели, които да потвърдят описаното в жалбата на Е. Р. и е предложено проверката да се прекрати поради липса на данни за нарушение на служебната дисциплина и на неетично отношение на полицейски служители.

По делото е разпитан като свидетел П. П. – полицай в РПУ – Кърджали, който установява, че отношението на колегите на ищеца към последния се е променило в резултат на заведената служебна проверка. Свидетелят установява също, че колегите на ищеца в РПУ – Кърджали коментирали как последният се е изложил и че не е съвестен полицай. Твърди, че с тази проверка ищецът бил злепоставен пред началниците и колегите му.

Разпитаният по делото както свидетел Х. Х. – полицай в РПУ – Кърджали, установява, че е бил с ищеца когато е съставен акта на Е. Р. Обяснява, че по повод на жалбата на Р. неколкократно след това били викани с ищеца от началниците им за да пишат обяснения. Началниците постоянно викали ищеца за този случай и последния се притеснявал от това. Твърди, че проведената срещу ищеца проверка оказала голямо влияние на последния. Установява, че колегите на ищеца му се присмивали и говорили, че той бил сгафил, както и че престижа на ищеца бил уронен, като за него се шушукало между колегите.

По делото е разпитана като свидетел и Айлин Халилова, която установява, че с ищеца били приятели и поддържали доста чести контакти. Ищецът й споделил за проблеми, които възникнали във връзка с подадена срещу него жалба. Установява, че след като срещу него била подадена жалба поведението на ищеца се променило – трудно преживявал случилото се и отказвал социални контакти. След жалбата станал необщителен, отказал да ходи на изпити, които имал като студент и споделил, че колегите му го избягват и че се чувства засегнат от написаното в жалбата срещу него.

При тези доказателства настоящата инстанция намира предявения иск, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди, в резултат на неоснователни обвинения, изложени от последния в жалба пред директора на ОДП – Кърджали, за основателен. От гореизложеното се установи по един несъмнен начин, че на 12.08.2006 г. А. П. и свидетелят Х. Х., също полицай в РПУ – Кърджали, спрели за проверка лек автомобил марка „Алфа – Ромео” с ДК № К 2627 АМ, управляван от ответника Е. Р. Констатирано било, че Р. управлява МПС без да използва предпазен колан, за което му е бил съставен от ищеца А. П. акт за установяване на административно нарушение по Закона за движението по пътищата. Въз основа на така съставения акт е издадено и наказателно постановление № 3906/ 06 от 17.08.2006 г., връчено на ответника на 12.10.2006 г., с което на последния му е било наложено административно наказание. С решение на Кърджалийския районен съд наказателното постановление, в частта, с която на Е. Р. му е било наложено административно наказание за извършеното на 12.08.2006 г. нарушение, описано по – горе, е потвърдено, като решението в тази му част е влязло в законна сила.

Установи се също така, че на 16.10.2006 г. – след връчване на ответника на наказателното постановление и 2 месеца и 4 дена след случилото се на 12.08.2006 г., същият е подал жалба, наименована „тъжба”, до директора на Областна дирекция „Полиция” – Кърджали с вх.№ 7621/16.10.2006 г., заведена в РПУ – Кърджали под № Я-6228/19.10.2006 г., в която е твърдял, че на 12.08.2006 г. ищецът П. му крещял, не му обяснил нищо за проверката, заплашил го, че ако не стои в колата „лошо му се пише” и че го повикал със среден пръст, както и че нещата продължили в същата насока по много грозен и непристоен начин от страна на ищеца. В резултат на подадената жалба е била извършена служебна проверка, при която тези твърдения на ответника не са се потвърдили. Същите не се потвърждават и са недоказани и в настоящия процес.

При това положение следва да се приеме, че с направените в жалбата неоснователни обвинения, ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени. Това е така, тъй като в жалбата на ответника се съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими и които не отговарят на общоприетите норми на поведение на полицейския служител, като с тях се създава отрицателна репутация за личността на засегнатия и за професионализма му. С посочените в жалбата твърдения е била подложена под съмнение нравствеността на ищеца и е била накърнена репутацията му на полицай и личност, било е накърнено доброто му име. В тази връзка настоящата инстанция напълно подкрепя изложените от районния съд доводи за основателността на предявения иск. Налице е противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни твърдения, насочени срещу доброто име и оценката на обществото за професионалните и личните качества на ищеца, в резултат на което П. е претърпял неимуществени вреди. Ето защо жалбата на Е. Р. е неоснователна, а решението на районният съд в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Що се касае до жалбата на А. П. в частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за разликата от 700 лева до пълния му предявен размер от 2 000 лева, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справеõливост. В тази връзка от събраните по делото доказателства и в частност от разпитаните по делото свидетели се установи, че след като срещу П. била подадена жалба поведението на последния се е променило – трудно преживявал случилото се и отказвал социални контакти, като след жалбата станал необщителен и отказал да ходи на изпити, които имал като студент. Установи се също така, че в резултат на така подадената жалба и извършената въз основа на нея служебна проверка отношението на колегите към него се е променило – същите взели да го отбягват и коментирали, че П. се е изложил и че не е съвестен полицай, като престижът му пред тях и началниците е бил уронен. Касае се за полицай, чието добро име и авторитет е бил подронен. При така установените по делото обстоятелства, настоящата инстанция намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в размер по – висок от присъдените от първоинстанционния съд, като на последния следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 1 700 лева. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди, за разликата от 700 лева до 1 700 лева, като се осъди ответникът Р. да заплати на ищеца П. още 1 000 лева. В останалата част и за разликата от 1 700 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева искът е неоснователен, а решението – правилно, поради което следва да се остави в сила в тази му част.