Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2334 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1952/2023
Вид
Решение № 2334
Подписан
23.05.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330101952 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД против Ф. Н. М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 854,02 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *****, валидна за лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № *****, поради предизвикано ПТП при управление на МПС от водача, който е напуснал мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.09.2022 г., за която сума е издадена заповед заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6653/29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 13829/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2020 г. в гр. Пловдив, на бул.

„Васил Априлов“ до № 156 е станало ПТП, при което ответникът Ф. М., като водач на лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № *****, не спазил дистанция и ударил отзад намаляващия скоростта си лек автомобил „Дачия Докер“, рег. № *****. По случая е съставен протокол за ПТП № 1672933/03.07.2020 г., от 1 съдържанието на който се установило, че водачът е напуснал мястото на ПТП. Автомобилът на виновния водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № * * * * * . При застрахователя постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от увредения собственик, по която била образувана преписка по щета № *****. Застрахователят изплатил сумата от 2 854,02 лева, представляваща стойността на оцените от експерти на застрахователя имуществени вреди, претърпени от увреденото лице в резултат на събитието.

На основание чл. 500, ал. 1, 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД застрахователят имал право на регрес спрямо виновния водач, поради което предявил иск за установяване на сумата, тъй като заповедта по чл. 410 ГПК била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Ф. Н. М., чрез назначения му особен представител – адв. С. К..

Оспорва предявената искова претенция както по основание, така и по размер.

Възразява срещу наведените в исковата молба твърдения. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 13829/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХVI гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Дженерали Застраховане” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6653/29.09.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим.

Основателността на исковата претенция с правна квалификация чл. 500 КЗ е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно 2 и главно доказване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил марка и модел „Ситроен Ц3“, с рег. № *****, 2/ настъпване на покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3/ претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5/ изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6/ пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7/ ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, 8/ посещението на органите за контрол за движение по пътищата да е задължително по закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № ***** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/08/120001736701 от 24.06.2020 г., със срок една година, считано от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г.

/л. 15/. Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Ситроен Ц3“, с рег. № *****.

По отношение на механизма на настъпване на процесното ПТП, в хода на настоящото производство е изготвена и приета САТЕ /л. 119-132/.

Съобразно заключението на вещото лице от техническа гледна точка увредите на лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***** добре съответстват да са настъпили при описания механизъм. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна на всички авточасти в посочената степен са технически възможни. Предвид изложеното, вещото лице е достигнало до извод за наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените автомобилни части.

Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП възлиза на 2839,02 лева, като експертът е посочил, че към момента на 3 настъпване на процесното произшествие ликвидационните разходи на застрахователните компания варирали от 10 лева до 30 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото кореспондира с приложения по делото Протокол за ПТП № 1672933/03.07.2020 г., издаден от инспектор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. В същия като механизъм на настъпване на ПТП е посочено, че ответникът не е спазил дистанция и е ударил отзад намаляващия скоростта си лек автомобил „Дачия Докер“ с рег.

№ *****. Посоченият протокол за ПТП е подписан от ответника, което по своя характер представлява извънсъдебно признание на ответника за реализиране именно на посочения механизъм на настъпване на ПТП. Същият се установява и от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел – С. А. Б.. Свидетелят си спомня за произшествието, като разказва, че поради натоварен трафик се наложило да намали скоростта си на движение, но забелязал, че автомобилът зад него не предприема същото, при което очаквал удар. Такъв настъпил поради неспазване на дистанция от водача на движещия се отзад автомобил. В резултат настъпили увреди по управлявания от свидетеля автомобил, който бил служебен и имал сключена имуществена застраховка. Щетите били описани от застрахователя и ремонтирани. Свидетелят споделя, че след настъпилото ПТП другият водач излязъл от автомобила и се извинил, след което се уплашил и си тръгнал.

От доказателствата по делото се установява, че за реализираното ПТП е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника, като е съставен АУАН № ***** от 03.07.2020 г., който е връчен лично и подписан без възражения от ответника, както и Наказателно постановление № ***** от 03.08.2020 г., връчено по чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Видно от събрания по делото доказателствен материал по отношение на увредения лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***** е имало сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ /л. 10/, в срока на действие на която е настъпило процесното ПТП. По повод подадено от пострадалия заявление за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана преписка по щета № 470419202031308, като били съставени опис на претенция /л. 11/, описзаключение /л. 12/ и доклад по щета /л. 9/. От представените възлагателно писмо /л. 14/ и фактура № 1003008817/30.07.2020 г. /л. 13/ се установява, че 4 ремонтът на увредения автомобил е извършен от „ЕСПАС АУТО“ ООД на стойност от 2839,02 лева, като с преводно нареждане от 08.09.2020 г. /л. 13 отзад/ сумата е заплатена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. На 27.10.2020 г. последният отправил регресна претенция към ищцовото дружество за заплатеното застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 25 лева или общо сумата в размер на 2864,02 лева, която била изплатена с преводно нареждане от 07.12.2020 г.

Размерът на заплатеното обезщетение съответства на установения по делото размер на действителните вреди, доколкото съгласно приетата САТЕ възстановителната стойност възлиза на 2839,02 лева, а ликвидационните разходи са в посочените от вещото лице рамки, приложими от застрахователните дружества към момента на ПТП.

Съдът намира, че в случая несъмнено се установи и че ответникът е напуснал местопроизшествието преди пристигането на контролните органи.

Това обстоятелство се доказва както от показанията на свидетеля Б., така и от събраните писмени доказателства, в частност съставените Протокол за ПТП и АУАН, подписани от ответника без възражения, съдържащи негово извънсъдебно признание относно напускане на местопроизшествието, както и издаденото НП.

Поради изложеното предявеният иск се явява основателен – както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 1422,84 лева, от които 57,08 лева - държавна такса, 515,74 лева адвокатско възнаграждение, 585,02 лева – възнаграждение за особен представител, 200 лева – възнаграждение за вещо лице, 60 лева – депозит за свидетел и 5 лева – такса за съдебно удостоверение.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, които в случая са 57,08 лева за държавна такса и 395,87 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.

Н. М., ЕГН: **********, дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:

030269049, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата в размер на 2854,02 лева /две хиляди осемстотин петдесет и четири лева и две стотинки/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № *****, валидна за лек автомобил „Ситроен Ц3“, рег. № *****, поради предизвикано ПТП при управление на МПС от водача, който е напуснал мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 28.09.2022 г., за която сума е издадена заповед заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6653/29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 13829/2022 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Н. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049, сумата в размер на 1422,84 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 452,95 лева /четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство.