Решение № 550 от 26.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Велико Търново, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100101057 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г. К. Н., ЕГН: **********, с. ***, общ.

***, ул. „***“, № **, чрез процесуален представител – адвокат С. Д. - ВТАК, със служебен адрес: гр. В. Т., ул. ***, № ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и посочена цена на иска 450 000,00 лева - неимуществени вреди и 6 000,00 лева - имуществени вреди. Записано е в исковата молба, че с присъда от 22.02.2024г., в сила от 09.03.2024 г., постановена по НОХД № 3266/2020г. на Специализиран наказателен съд, ищецът е признат на основание чл.304 НПК за невинен в това, че в периода от неустановена дата през есента на 2007 година до 21.04.2011 година в гр. П., е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл.93, т.20 НК - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК, а именно – извършване на банкови сделки по занятие, без съответно разрешение, което се изисква по закон, от които сделки получил значителни неправомерни доходи, за които по 1 закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, група ръководена от Г. И. и Г. Г. и с участници Г. А., А. Е., З. Й., като групата е създадена с користна цел, поради което е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК. Посочено е също, че със същата цитирана присъда, ищецът е признат на основание чл.304 НПК за невинен в това, че в периода от неустановена дата през есента на 2007 година до месец януари 2010 година в гр. П., като съизвършител, в съучастие с А. Е., действал като физическо лице и като представител на юридическите „К. Е.“ ООД, без съответното разрешение, каквото се изисква след 01.01.2007 година, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.4 ЗБ и чл.2, ал.1 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение Предоставил на различни лица парични кредити, на обща стойност 261 199,00лв. срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми, заедно с лихва и неустойки при забава, поради което е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 пр.1, вр. чл.20 ал.2 НК. По-нататък в исковата молба е посочено, че наказателното преследване, по което е постановена оправдателната присъда срещу ищеца е започнало още през 2010 година, с образуване на досъдебно производство № ***/2010 по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Велико Търново. Посочено е, че на 29.04.2011 година Н. е бил привлечен като обвиняем. Описва се как по компетентност делото е изпратено на Специализираната прокуратура, със съответната прокурорска преписка. На ищеца са повдигнати съответните обвинения, изготвен и внесен обвинителен акт и така било образувано НОХД № 1400/2014г. на Специализиран наказателен съд /към настоящия момент СГС/. Посочено е как с присъдата на СГС по горепосоченото наказателното дело е бил частично оправдан, но в останалата част присъдата е обжалвана и по образуваното ВНОХД № 115/2019 година на Апелативен специализиран съд, с Решение № 260004 от 03.11.2020 година е отменена изцяло присъдата на първата съдебна инстанция, делото е върнато за разглеждане от друг състав, респективно – било образувано НОХД под друг номер по описа на Специализирания съд от 2020 година, с № 3266/2020 година и така ищецът бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. Акцентира се, че наказателното преследване спрямо ищеца е продължило 14 години. Понататък подробно се описват претърпените от ищеца неимуществени 2 вреди, изразяващи се в стрес, шок, притеснения, тревожност, чувство за несигурност, срам, неудобство в личен и професионален план, ограничил е социалните си контакти. Посочва се, че бил загубил работата си. Също, че били започнали семейни проблеми. Бил упрекван от съпругата си, че било съсипано семейството им, след което се акцентира, че се влошило и здравословното му състояние. Отбелязано е, че ищецът претърпял и имуществени вреди във връзка с воденото наказателно производство.

Направил различни пътни разходи във връзка с явяване във всяко съдебно заседание. Явил се на 60 съдебни заседания, които са изброени по дати, на първата и втората съдебна инстанция. Моли съда, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да осъди ответната прокуратура да му заплати обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на сумата 450 000,00 лева претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК и чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК, по които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3266/2020 година по описа на Специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 000,00 лева, представляващо обезщетение за нанесени имуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК и чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2024 година до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноските за производството.

В законоустановения срок Прокуратурата на Република България е депозирала писмен отговор, чрез който оспорва изцяло исковата молба. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България отново оспорва изцяло исковата молба.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Изискани и са приложени по делото: НОХД № 3266/2020 година СНС /закрит/ - СГС, ведно с НОХД № 1400/2014 година, ВНОХД № 115/2019г. на Апелативен специализиран съд /закрит/, ВЧНД № 441/2021г., ДП 73 тома, 8 3 тома декласифицирани материали. Видно е от тези доказателствени материали, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало през 2010г. с образуване на досъдебно производство № **/2010г. по описа на ОСО – ОП Велико Търново. На 29.04.2011г. ищецът Н. е бил привлечен като обвиняем. В последствие наказателното производство е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура, където е заведено под номер 6/2013г. на СО - СП, пр. преписка № ***/2012г. на Специализирана прокуратура. С обвинителен акт от 17.10.2014г. по ДП № */2013г. на ищеца Н. са повдигнати обвинения по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и по чл.252, ал.2, пр.2, вр. С ал.1, пр. 1, вр. Чл.20, ал.2 от НК. Във основа на този обвинителен акт е образувано НОХД № 1400/2014г. на Специализиран наказателен съд / към настоящият момент Софийски градски съд. С Присъда № 57 / 28.11.2018г. /в сила от 14.12.2018г./ по НОХД № 1400/2014г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, ищецът Н. частично е оправдан, в останалата част присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД № 115/2019г. по описа на Апелативен специализиран съд /закрит/. С Решение № 260004/03.11.2020т. АСПС е отменил изцяло присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав.

Въз основа на това е образувано НОХД № 3266/2020г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, по което Н. е изцяло оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатите му обвинения.

Наказателното преследване срещу ищеца Н. е започнало през 2010г. и е продължило около 14 години.

В съдебно заседание са разпитани трима свидетели: М. Й. Ч. – *** на ищеца, П. Л. Й. – *** на ищеца и Ж. К. Н. - *** на ищеца. Установяват се негативните преживявания и притеснения на ищеца, свързани с обвиненията срещу него и провежданите процесуални действия, включително провежданите съдебни заседания.

Допуснати и изслушани са съдебно – психологическа експертиза, съдебно – медицинска експертиза. Според съдебно – психологическата експертиза в следствие на хроничния стрес, на който е бил подложен Г. К. Н. по време на воденото срещу него наказателно производство започнало oт 29.04.2011г. и приключило на 09.03.2024г., настъпили трайни негативни последици засегнали психиката му в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект. Според съдебно – медицинска експертиза е налице стресова 4 ситуация спрямо Н. в условия на хроничен стрес /това е реакция на организма като проява на високи нива на стрес за продължителен период от време/, водещ до разстройство в сърдечно съдовата система, високо кръвно налягане, намален имунитет, довели до разстройство в сърдечно съдовата система с проявата на остър миокарден инфаркт, който е преживял.

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази Закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за образуване на досъдебно производство срещу лицето от Прокуратурата на РБ и последвалата оправдателна съдебна присъда, то по делото е формално установено наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата, последвани от оправдателна съдебна присъда. Това е така, доколкото наказателното производство е образувано срещу определено лице, водено е НОХД, а впоследствие производството е приключило с оправдателна присъда.

Осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване в случаите, когато е оправдано. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от необоснованото наказателно производство.

По отношение на претърпените неимуществени вреди и причинно следствената връзка между тях и оправдателна присъда, съдът съобрази събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели. От същите е установен изпитаният стрес, дискомфорт, неудобство и притеснение от ищеца, във връзка с воденото срещу него досъдебно и съдебно производство.

5

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно размера е необходимо да бъдат съобразени: характера, интензитета и продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения във връзка с досъдебното производство, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване.

В случая съдът съобразява вида и характера на обвинението, което е за “тежко” престъпление по смисъла на НК, както и периода през който е продължило разследването, включително съдебното производство. Не са налице представени и събрани доказателства за реална загуба на работа, занятие или доходи, нито пък за раздяла с близки лица, а наказателното производство да е добило някаква обществена значимост или известност.

Освен това, съответно на становището на прокуратурата - видно от приложените по делото доказателства, ищецът е осъждан за извършено от него престъпление, което предполага един много по-нисък интензитет на преживяванията му във връзка с наказателното преследване.

Относно тримата свидетели - техните показания следва много внимателно да се преценяват, тъй като единият е *** на ищеца, вторият – ***, а третият – *** на ищеца