Решение № 22898 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22898 гр. .., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110146332 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....” АД срещу „...“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 342,45 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ ..., причинени при ПТП на 1.06.2022г. в гр. ..., реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. ..., с рег.№ ..., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023г., до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 1.06.2022г. в гр. ... е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. ..., с рег.№ ..., при което са били причинени увреждания по л.а. ..., с рег.№ .... За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ... при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил същите са оценени на стойност 327,45 лв., която сума заплатил на доверен сервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила. Поддържа, че за л.а. ..., с рег.№ ..., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 342,45 лв. с покана до ответника, който обаче не погасил задължението си. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни 1 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, а по същество и неоснователен. Признава наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. ..., с рег.№ ..., но твърди, че автомобилът е на особен режим, тъй като същият е държавна собственост, в управление на МВР, поради което позовавайки се на чл. 562, ал. 5 КЗ твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран по иска и възразява за неговата недопустимост. По същество оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че не се доказва същото да е причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него водач. Намира за недоказано и настъпването на вредите в причинно-следствена връзка с ПТП. Поддържа също, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

При доказателствена тежест за ответника, указана му с приетия по делото доклад, същият не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че л.а. ..., с рег.№ ..., е МПС на особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ, като условие претенцията за обезвреда да бъде заведена пред Гаранционен фонд съгласно чл. 562, ал. 5 КЗ, респ. остават недоказани възраженията му за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск и същият подлежи на разглеждане по същество.

Основателността на иска съгласно чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината.

Не се спори и от приета като доказателство по делото застрахователна полица № ... се установява, че на 18.05.2022г. между ищцовото застрахователно дружество и Катя Георгиева Дочева е сключен договор за застраховка „Каско“ за л.а. ..., с рег.№ ....

Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза А – „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по която не е спорно, че съгласно приложимите Общи условия попадат случаите на причинени 2 увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП.

Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 18.05.2022г. до 17.05.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 9000 лв.

От представените по делото материали по щета № ..., образувана при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от застрахования уведомление за настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахования автомобил, реализирано в гр. ... на 1.06.2022г. – в периода на действие на договора. В документа подателят .. е указала, че ПТП се е състояло на паркинг на магазин „..“, където автомобилът е бил ударен от друго МПС, чийто водач е предприел неподсигурена маневра за движение на заден ход. По съставените от експерти на ищеца описи и калкулация на претенция щетите по застрахования автомобил са оценени на обща стойност 327,45 лв. По възлагане от ищеца е извършен ремонт в доверен сервиз на „... ...“ ЕООД, като не се спори и видно от представено извлечение от банкова сметка от 11.05.2023г., ищецът е заплатил в полза на посоченото дружество сумата от 327,45 лв. за извършените ремонтни дейности.

Безспорно е също, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. ..., с рег.№ ..., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.

Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.

Като доказателства относно спорните обстоятелства по делото са представени констативен протокол за ПТП, ведно с материалите по водената административнонаказателна преписка, и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза.

Представеният Протокол за ПТП № 1794770/1.06.2022г. е съставен от полицейски служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. ..., който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието, че ПТП се е състояло на 1.06.2022г., в гр. .., на паркинг в района на ул. ..., с участието на процесните две МПС – л.а. ..., с рег.№ ..., с водач ..., и л.а. ..., с рег.№ ..., с водач .., като в резултат от ПТП по всеки от автомобилите са констатирани увреди. В документа се съдържа отбелязване за съставен на водача на 3 л.а. ... акт за извършено административно нарушение по ЗДвП. Останалите обективирани в протокола данни са относими към механизма на ПТП – това, че същото е предизвикано от водача на л.а. ..., който при движение на заден ход за излизане от паркомясто е ударил намиращия се зад него л.а. ..., които обстоятелства не се обхващат от материалната доказателствена сила на документа. Противно на доводите на ищеца, приетите от съставителя констатации за начина, по който е настъпило ПТП, не обвързват съда да кредитира истинността им, доколкото се касае за обстоятелства, които не са настъпили в присъствието на полицейския орган и затова не са в неговата удостоверителна компетентност. Поради това независимо от преценката на длъжностното лице на МВР относно механизма на ПТП, изградена въз основа изявленията на участниците в същото и завареното разположение на автомобилите, при оспорване от страна на ответника, каквото е налице в настоящия случай, ищецът носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти, сочещи конкретния механизъм на ПТП, с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

Останалите ангажирани от ищеца доказателства обаче съдът намира, че не са достатъчни да обосноват категоричен извод относно спорните обстоятелства по реализиране на процесното ПТП.

Към доказателствения материал по делото са приобщени материалите по образуваната административно-наказателна преписка във връзка с процесното ПТП, видно от които на водача ... са съставени АУАН № 660060/1.06.2022г. и НП № 22-0938002100/16.06.2022г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. ..., с които същият е подведен под административно-наказателна отговорност за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП при управление на л.а. ..., с рег.№ .... В посочените документи е отразено, че санкционираното нарушение водачът ... е осъществил при предприемане на маневра за излизане от паркомясто с движение на заден ход, която не подсигурил с постоянно наблюдаване на пътя зад превозното средство, и предизвикал удар с паркирания на отсрещно паркомясто л.а. ..., с рег.№ .... По преписката са приложени снети от актосъставителя обяснения от двамата водачи, от които се установява, че са дали противоречиви сведения относно това как е настъпило ПТП.