Решение № 138 от 30.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, БенчМарк Бизнес Център против Решение № 1336/20.12.2023 г. по гр. д. № 1785/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен иска, предявен на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че П. Е. С. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 856.08 лв., представляваща главница за консумирана но неизмерена електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до 27.08.2019 г. за обект апартамент, присъединен към разпределителната мрежа на адрес *** по фактура № *** и фактура № *** , сумата от 147.69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 912/09.07.2021 г. по ЧГД № 3592/2021 г. по описа на ПРС.

Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното производство „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и го е обжалвал изцяло с оплаквания за 1 неправилност, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон. Изложено е, че районният съд не е допуснал своевременно направено и относимо доказателствено искане, поради което правнорелевантният факт за качеството клиент на ответника е останал недоказан. Посочено е, че по тази причина въобще не са разгледани и обсъдени доказателствата относими към съществото на правния спор – дължимо ли е претендираното вземане.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като уважи предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – П. Е. С., чрез назначения и особен представител – адвокат К. К., е подала писмен отговор. Въззивнта жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Искането към въззиния съд е да го потвърди.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си юрисконсулт А. поддържа жалбата. Моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К. оспорва жалбата. Поддържа отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Съдът се е произнесъл при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е неправилно.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за допуснати от районния съд нарушения на порцесуалните правила във връзка с допускането на доказателства.

Настоящият състав ги е намерил за основателни, като е уважил доказателственото искане на въззивника, направено своевременно и пред първоинстанционния съд за изискване по реда 2 на чл. 186 от ГПК на удостоверение от „Електрохолд продажби“ ЕАД за обстоятелството кой е бил титуляр на партидата, открита за процесния електроснабден имот към дата 17.07.2019 г. и 28.08.2019 г.

Въз основа на събраните пред двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства и приетата съдебно – техническа експертиза, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

По заявление, подадено от

„ЧЕЗ

Разпределение

България“

АД/сега

„Електроразпределителни мрежи запад“ АД/ е образувано ЧГД № 3592/2021 г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която ответницата е осъдена да му заплати сумата от общо 856.08 лв., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 от ПИКЕЕ за процесния електроснабден имот, с абонатен № ***, по фактура № *** за сумата от 478.90 лв. за периода от 25.04.2019 г. до 17.07.2019 г. и по фактура № *** за сумата от 377.18 лв. за периода от 18.07.2019 г., както лихва върху всяка от главниците, съответно в размер на 84.61 лв. за периода от 13.08.2019 г. до 14.06.2021 г. и в размер на 63.08 лв. за периода от 17.09.2019 г. до 14.06.2021 г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, като е удостоверил това обстоятелства съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, изр. 4-то от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 4 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване дължимостта на вземането по ЗИПЗ.

Видно от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР и Решение № И2-Л135/09.12.2013 г. на ДКЕВР въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран да извършва дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия.

С решение № ДУ – 056/07.11.2007 г. на ДКЕВР са одобрени приетите от него общи условия, които са публикувани във вестник „Телеграф“ от 26.11.2007 г., в. „Вяра“ от 26.11.2007 г., в. „Струма“ от 26.11.2007 г.

От приетите два броя констативни протоколи № *** и № ***., два броя справки за преизчисление на количествата електрическа енергия, фактури № *** и № *** и показанията на свидетелите М.С.М. и Д.В.Д. се установява, че на 17.07.2019 г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: *** с абонатен № *** по партида, разкрита на името на П.

Е. С.. Констатирано е, че абонатът е със статус „прекъснат“ /дистанционно/. Установено е, че е извършено директно присъединение преди СТИ с проводник тип ПВ-А1-1х6 кв. мм. В таблото е установен мост между входящ и изходящ предпазител, вследствие на което е променена схемата на свързване. Присъединението минава през входящ и изходящ предпазите. След проверката мостът е демонтиран и са отчетени показания: 182-0002403 – 183 – 0000980.

Нова техническа проверка на същото средство за търговско измерване е извършена на 28.08.2019 г. Констатирано е, че липсва пломба на щита на таблото. Дисплеят на СТИ е тъмен. Абонатът е със статус „прекъснат“. Констатирано е директно присъединяване преди СТИ с проводник тип ПВ-А1-1х6 кв. мм. В таблото е установен мост между входящ и изходящ предпазител, вследствие на което е променена схемата на свързване.

Присъединяването минава през входящ и изходящ предпазите. След проверката мостът е демонтиран и са отчетени показания: 182-0002403 – 183 – 0000980.

Въз основа на констативните протоколи са съставени две справки за преизчисление на количествата електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Преизчисленото количество електрическа енергия за периода от 15.04.2019 г. до 17.07.2019 г. е общо 2473 кWh, а за периода от 18.07.2019 г. до 28.08.2019 г. е 1932 к Wh. За така преизчислената 3 електрическа енергия са издадени фактури № *** на стойност 478.90 лв., със срок на плащане 12.08.2019 г. и № *** на стойност 377.18 лв., със срок на плащане 16.09.2019 г.

Районният съд е приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.К..

От нея се установява, че констатираното фактическо положение и при двете извършени технически проверки на СТИ на абонатен № *** представлява промяна на схемата му на свързване, което води до неотчитане на изразходваната електрическа енергия. Причина за това е външна човешка намеса.

Вещото лице е посочило, че преизчислението на консумираната електрическа енергия за периода от 25.04.2019 г. до 17.07.2019 г. по протокол № *** и за периода от 18.07.2019 г. до 28.08.2019 г. по протокол № ***. е извършено математически правилно при спазване на методиката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Сумите, за които са издадени фактура № *** и № *** са определени съгласно действащите към този момент цени на електрическата енергия.

Във въззивното производство е прието писмо вх. № 1552/07.03.2024 г.от „Електрохолд продажби“ ЕАД, от които се установява, че към датите на извършените технически проверки – 17.07.2019 г. и 28.08.2019 г. като лице, регистрирано в клиентската система на дружеството, с бизнес партньор № ***, обект „апартамент“, находящ се на адрес: *** е ответницата П. Е. С..

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 104а от ЗЕ.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че отношенията между страните се уреждат съгласно общи условия по чл. 98а от ЗЕ. Общите условия по чл. 98а от ЗЕ регламентират отношенията, които възникват при продажбата на електрическа енергия. Те се приемат от „крайния снабдител“ на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и имат обвързваща сила за него и за крайния клиент – битов потребител на електрическа енергия.

Спорното правоотношение е породено не от продажбата, респективно ползването на електрическа енергия, а от разпределението на електрическата енергия, респективно – ползването на електроразпределителната мрежа. Затова те се уреждат от правилата на общите условия по чл. 104а от ЗЕ, приети от „оператора на разпределителната мрежа“.

Независимо, от неправилно приложената материално правна норма, районният съд е разгледал наведените от страните и релевантни за правния спор факти. Затова съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС въззивният състав следва да провери правилността на постановеното решение, като приложи относимата материално правна разпоредба.

Въззивният жалбоподател е лицензиран да осъществява разпределение на електрическа енергия и затова е „оператор на разпределителна мрежа“ по смисъла на чл. 88а от ЗЕ, във вр. с чл. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

В изпълнение на задълженията си по чл. 104а от ЗЕ той е приел общи условия, които отговарят на изискванията на чл. 104а, ал. 2 от ЗЕ, публикувани са в един централен и в един местен всекидневник съгласно разпоредбата на чл. 104а, ал. 3 от ЗЕ, поради което на основание ал. 4 от същата норма обвързват крайните клиенти без изричното им приемане.

„Краен клиент“ по смисъла на чл. 3, т. 8 от Общите условия е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад АД, с доставчик краен снабдител, търговец на електрическа енергия или доставчик от последна инстанция. Крайните клиенти са битови и небитови. Съгласно чл. 3, т. 1 от общите условия „битов клиент“ е този който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В идентичен смисъл е разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.