Решение № 7029 от 18.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7029 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100506704 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 24183/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, е отхвърлен предявеният от Г. Д. С. /ЕГН **********/ срещу И. Д. В. /ЕГН **********/, М. Н. Г. /ЕГН **********/ и Г. Л. Г. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на съсобствен недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-54/ 30.08.2010 г. на Изп. Директор на АГКК, целият с площ от 369 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***, на цена от 7 570.63 лв., предмет на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 22, том III, дело № 358/ 2021 г. на нотариус С.Ф., peг.№ 508 на НК, със страни М. Н. Г.- купувач, и И. Д. В.- продавач. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Г. Д. С. е осъден да заплати на ответниците И. Д. В., М. Н. Г. и Г. Л. Г. суми от по 750 лв. на всеки, представляващи разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Д. С. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на иска по чл.33, ал.2 ЗС, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемите страни И. Д. В., М. Н. Г. и Г. Л. Г. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Г. С. конститутивен иск по чл.33, ал.2 ЗС като неоснователен- чл.272 ГПК.

С разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС е уредено правото на съсобственик да изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг съсобственик на трето лице, когато не са били спазени предвидените в посочената разпоредба изисквания- не е било отправено предложение до другите съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената пред нотариуса декларация е неистинска или третото лице е купило частта при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. Нормата на чл.33, ал.2 ЗС е императивна. Тя е предназначена да брани интересите на трети за договора за продажба лица- другите съсобственици, на които законът дава възможност да запазят собствеността върху общата вещ само между тях, вместо да се включват и други лица в съсобствеността.

По своя характер правото на изкупуване е субективно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск. Съдебното решение, с което този иск се уважава, внася търсената от изкупуващия съсобственик правна промяна- той придобива правото на собственост върху продадената на третото лице идеална част при същите условия, при които третото лице е купило частта.

Преобразуващото действие на решението се изразява в заместване на купувача във вече реализираната продажба с друго лице- изкупуващия съсобственик, без да се засяга самата сделка- нейното съдържание и вещно действие. Конститутивното действие на влязлото в сила решение, с което се уважава иск по чл.33, ал.2 ЗС, е занапред.

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 45 от 01.04.1960 г. на ВС- ОСГК, тълкувателно разрешение, разпоредбите на чл.33 от Закона за собствеността не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото.

Аргументи в същия смисъл се извеждат и от Постановление № 2 от 04.05.1982 г. по гр.д.№ 9/ 1981 г. на Пленум на ВС /“по някои въпроси на съдебната делба“/, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици (когато е образувана етажна собственост)б.“е“. По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост.

Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Не е допустимо отчуждаване или прехвърляне на право на собственост върху общите части без съответно придобИ.е на права върху отделни сгради. Не е допустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС и делбата на общи части. Недопустимостта на делба на общ парцел с оглед на 2 посочените по- горе съображения не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.

Аналогично е положението и в настоящия случай, независимо, че се касае за принадлежащи на различни собственици етажи от построена върху дворното място сграда, а не за отделни сгради.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за признаване потестативното право но изкупуване на ищеца Г. С. за 1/2 идеална част от процесното дворно място. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая разпоредбата на чл.33 ЗС не следва да намери приложение, доколкото върху съсобствения терен е изградена сграда с повече от един самостоятелен обект, собственост на различни лица, като въз основа на извършената през 2015 г. делба в сградата са били обособени две самостоятелни жилища, принадлежащи на отделни собственици, и дворното място се е превърнало в обща част според предназначението си и с оглед използването на самостоятелните обекти, а също и че прехвърлената с процесния договор от 2021 г. идеална част- 1/2, от съсобствения терен представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, която, както и другите общи части, се прехвърля заедно с обекта, към който се припада.

Установява се от Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 44, т.10, дело № 1659 /1966 г. на софийски нотариус/, че първоначално процесният имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО със СГРАДИ, цялото от 425 кв.м, съставляващо парцел ІV- 248, 249 от кв.3 по плана на Филиповци, с неуредени сметки по регулация за 130 кв.м. /от имот пл.№ 249/, е принадлежал на общия наследодател на страните С. В. К.- техен дядо.

С Нотариален акт за учредяване на суперфиция № 178, т. IX. дело № 1651/ 1969 г. на софийски нотариус, С. В. К. учредил на сина си Д. С. В. /баща на ищеца Г. С. и на ответника И. В./, правото да построи върху собственото му дворно място- парцел ІV248, 249 от кв.3 по плана на с. Филиповци- София, с площ от 425 кв.м., една жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен план. Не е спорно по делото, че въз основа на така учредената върху дворното място суперфиция е построена двуетажна къща със застроена площ от 83 кв.м.

Видно от Протокол от 11.04.1975 г. по гр.д.№ 605/ 1975 г. на Софийски районен съд, III район, IV състав, след смъртта на С. В. К. на 19.03.1972 г. законните му наследници Д. С. В., М.С.В., Н.Й. К.а и Е.С.С. сключили съдебна спогодба за делба, по силата на която Д. С. В. получил в дял „50/100 идеални части от дворното място, цялото от 425 кв.м., представляващо парцел ІV- 248, 249 от кв.3 по плана на с.

Филиповци- София, върху което място срещу учредено право на строеж от общия наследодател С. В. К. си е построил двуетажна къща“, Н. Й. К.а получила в дял „паянтова жилищна постройка, заедно с 50/100 идеални части от дворното място, цялото от 425 кв.м., представляващо парцел ІV- 248, 249 от кв.3 по плана на с.

Филиповци- София“, а Е.С.С. и М.С.В. получили в общ дял празно дворно място от 690 кв.м., съставляващо парцел ХVІ от кв.49 по плана на с. Филиповци- София.

С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 80, т.I, peг. № 1115, дело № 65/ 2002 г. на софийски нотариус с peг.№ 014 на Нотариалната камара, на 20.05.2002 г. Е. С.а В.а и М. С.а В.а /дъщери на С. В. К. и сестри на Д. С. В./ продали на С. З. В.а /преживяла съпруга на Д. С. В./ собствените си 2/3 идеални части от 50/100 от 425/630 идеални части от УПИ V- 256 от кв.3 по плана на гр. София, ул.“****, 3 м.Филиповци, целият с площ от 630 кв.м. Приобретателката С. В.а починала на 17.09.2013 г. и оставила за законни наследници синовете си Г. Д. С.- ищец по делото, и И. Д. В.- ответник по делото.

В резултат на извършените до м.12.2015 г. разпореждания с имота и настъпилото наследствено правоприемство от Д. С. В. /починал на 28.06.1996 г./ и С. З.

В.а /починала на 17.09.2013 г./, като собственици на процесния имот- дворно място, ведно с построените върху него двуетажна жилищна сграда и два гаража, при равни права /по 1/2 идеална част за всеки/ се легитимират наследниците на посочените двама наследодатели: Г. Д. С.- ищец по делото, и И. Д. В.- ответник по делото. Двамата сключили на 21.12.2015 г. Договор за доброволна делба- под № 128, т.Ill, peг.№ 8270/ 2015 г. на софийски нотариус с peг.№ 268 на HK, по силата на който разпределили обособените в построената върху мястото двуетажна къща два реални дяла- първи и втори етаж от същата, като Г. С. получил в дял първия етаж от сградата, а И. В.втория етаж от сградата, а дворното място, съставляващо поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, с площ от 369 кв.м., бивш имот пл.№ 256 от кв.3 по плана на кв. Филиповци, останало съсобствено помежду им при равни права.

С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 71, том VIII, дело № 1188/ 2020 г. на софийски нотариус с peг.№ 508 на НК, на 30.11.2020 г. ответникът И. Д. В. продал на ответницата М. Н. Б. собствения си недвижим имот, представляващ жилище с площ от 83 кв.м., самостоятелен обект с идентификатор ***, находящо се на ІІ- ри етаж в построената в процесното дворно място сграда с идентификатор ***, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което същата е построена, а впоследствие с Нотариален акт за покупко- продажба на идеална част от поземлен имот № 22, том III, дело № 358/ 2021 г. на софийски нотариус с peг.№ 508 на НК, на 26.03.2021 г. продал на М. Н. Г. и собствената си 1/2 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор ***, с площ от 369 кв.м., за продажна цена от 7570.63 лв.

В резултат на последната сделка, срещу която е насочен и искът на Г. С. по чл.33, ал.2 ЗС, процесната 1/2 идеална част от дворното място е прехвърлена на лице, притежаващо право на собственост върху самостоятелен обект- втори етаж от построената върху него двуетажна сграда, а не на трето лице, непритежаващо права върху имота- в неговата цялост, представляващ дворно място с построени върху него сгради /двуетажна жилищна сграда и два гаража/.