Решение № 1415 от 12.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120101011 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. И. Е. с ЕГН **********, срещу решение на Общинска служба по земеделие - Созопол с № 2600О/10.01.2023г. по преписка вх.№ 2748/06.01.2000г., на наследодателя му Ж. Д.

З..

Жалбоподателят излага, че така обжалваното решение e немотивирано, което представлява неспазване на изискванията за форма, въведени с нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди, че при постановяване на акта административният орган не е посочил каквото и да било фактическо основание, като се е задоволил да цитира единствено „решения № 2748/06.01.2000 г. по чл. 19 ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и №54 от 17.01.2005 год. по чл.19 ал. 17 т.1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване“.

Предвид това намира, че от съдържанието на Решение №2600-0 от 10.01.2023 год. на ОС „Земеделие“ по пр. № 2748/06.01.2000 г., не става ясно за кои имоти на доверителя му, за които е било признато правото на собственост и му е отказано възстановяването в стари реални граници, е определено да бъде обезщетен с описания в решението Поземлен имот *** от ОПФ, налице ли са и защо предпоставките за това, какво е съдържанието на 1 цитираните решения № 2748/06.01.2000 г. и № 54 от 17.01.2005 г., влезли ли са тези решения и кога в законна сила, налице ли са изискуемите за това предпоставки в Закона и пр. Счита, че горното съществено накърнява правото на защита на доверителя му, тъй като не дава възможност да се разбере за кои точно имоти се определя обезщетение с предоставения имот от 4,435 дка, равностоен ли е той на имота, за който е отказано възстановяване, на каква база ОСЗ го е приела за равностоен с имота, за който е било отказано възстановяване в стари реални граници.

Намира, че не е спазено и изискването на чл.27а от ППЗСПЗЗ, съгласно който обезщетяването на правоимащите (ако са налице останалите материалноправни предпоставки по чл. 106 от ЗСПЗЗ), следва да се извърши с друг равностоен имот. Твърди, че от оспореното решение на ОСЗ - Созопол не става ясно как е определена стойността на земята, респ. на стойността на определеното обезщетение.

Въз основа на изложеното моли за отмяна на обжалваното решение.

Насрещната страна ОСЗ Созопол не е изразила становище в предоставения от съда срок.

Конституирана като заинтересовано лице в производството по е С. И. Б..

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуалния си представител адвокат Г., която моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като излага подробни съображения в тази насока.

Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. Созопол, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ж. Д.-Л. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна С. И. Б., не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление № 105/10.02.1992г. С. И. Б. (в качеството на наследник на Ж. Д. З.) е заявила, че желае да й бъдат възстановени изброените в молбата земи- сумирани общо 120,10 дка в различни местности землището на с. Ч.

(л.24).

С решения по преписка № 2748/06.01.2000г. в полза на наследниците на 2

Ж. Д. З. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими имоти, както и е отказано възстановяване на правото на собственост по отношение на други.

В представената по делото преписка от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол не е представено Решение № 2748/06.01.2000г. по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение, което решение цитирано в обжалваното Решение № 2600-О от 10.01.2023г.

С решение № 2748/27.03.2000г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е признала правото на собственост на наследниците на Ж. Д. З. в съществуващи стари реални граници за множество имоти, като е отказано възстановяване на собствеността по отношение на други.

С решение № 10/19.06.2019г. на РС Бургас, влязло в сила на 27.08.2019г., съдът е прогласил нищожност на решение № 2748/27.03.2000г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол.

С решение № 2748/08.07.2020г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е признала правото на собственост на наследниците на Ж. Д. З. в съществуващи стари реални граници за множество имоти, като е отказано възстановяване на собствеността по отношение на други.

С решение № 260000/27.04.2022г. на РС Бургас, влязло в сила на 07.06.2022г., съдът е отменил частично решение № 2748/08.07.2020г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол.

Видно от Решение 5Ч от 17.01.2005г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определила на наследниците на Ж. Д. З. обезщетение със земя на стойност 6129 лв., а за разликата до пълния размер на обезщетението с поименни компенсаторни бонове на стойност от 3 158 лв.

С Решение № 2748/14.03.2000г. и на основание Решение № 2748 от 06.01.2000г. ОС„Земеделие“ - гр. Созопол е обезщетила наследниците на Ж. Д.

З. за 5.500 дка. земя на стойност от 4290 лв. с 4290 броя поименни компенсаторни бонове на същата стойност.

С Решение № 2748/14.03.2000г. и на основание Решение № 2748 от 06.01.2000г. ОС„Земеделие“ - гр. Созопол е определила на наследниците на Ж.

Д. З. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя от 17,407 дка, с Решение № 2748/20.11.1996г., от които със земя или компенсаторни бонове следва да се възстанови 17.407 дка на стойност от 13 577 лв.

С Решение № 2748/14.03.2000г. и на основание Решение № 2748 от 06.01.2000г. ОС„Земеделие“ - гр. Созопол е определила на наследниците на Ж.

Д. З. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на 3 собственост върху земеделска земя от 18,995 дка, с Решение № 2748/20.11.1996г., от които със земя или компенсаторни бонове следва да се възстанови 18,995 дка на стойност от 14 816 лв.

По делото е допусната оценителна експертиза, вещото лице по която, след като е проверило и проучило материалите по представената от ОСЗ Созопол преписка и след оглед на място е установило, че при приложение на НРОЦЗЗ, така посоченият имот в решение № 2600-О/10.01.2023г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е на стойност от 3060 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразност, съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя досежно начина на обезщетянане, избран с обжалваното решение. При разглеждане на производството по делото, жалбата по чл. 14, ал.

3 от ЗСПЗЗ е възприета за допустима, подадена в законоустановения срок за обжалване решението на ОСЗ-Созопол. Разгледана по същество съдът счита жалбата и за основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

В конкретния случай не става ясно какво е наложило обезщетяването със земя от общинския поземлен фонд, както и с обезщетяване с компенсационни бонове. В постановените по представената преписка решения не са формирани никакви мотиви относно това как комисията е достигнала до заключение, че обезщетение се дължи, както и как е решено то да се осъществи чрез посочените в решенията начини. В преписката липсват доказателства, въз основа на които да се установи, че върху собствените на наследодателя на жалбоподателя имоти са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на 4 собствеността.

Нещо повече, към представената по делото преписка от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол дори не е приложено Решение № 2748/06.01.2000г. по чл. 19, ал.

8 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение, цитирано в обжалваното Решение № 2600-О от 10.01.2023г., а именно въз основа на него е постановен обжалваният административен акт.

От друга страна, съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.

19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя.

Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността на признатото и полученото обезщетение.

Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници, решение с което се определя право на обезщетение за признато но невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на ОСЗ.

След влизане в сила на решения, в производство по реда на чл. 27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с предоставяне на конкретен имот. На този имот следва да е посочена и стойността и тя да съответства по размер на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл. 19, ал.16 от ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е 5 без значение дали предоставената земя се намира в същото землище в което е била земята на наследодателя, дали е същата категория и дали е със същото предназначение.

В конкретния случай жалбопадателят твърди, че е налице несъответствие между стойността на признатото право върху земеделски имот на наследодателя и полученото с обжалваното решение обезщетение, което съдът счита за основателно. Видно от хронологията по представената преписка № 2748/06.01.2000г. в полза на наследниците на Ж. Д. З. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими имоти, както и е отказано възстановяване на правото на собственост по отношение на други.

Впоследствие част от тези решения са били обжалвани и отменени от РС Бургас, чиито съдебни актове са влезли в сила. По преписката е постановено и Решение 5Ч от 17.01.2005г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, съобразно което общинската служба по земеделие е определила на наследниците на Ж. Д. З. обезщетение със земя на стойност 6129 лв., а за разликата до пълния размер на обезщетението с поименни компенсаторни бонове на стойност от 3 158 лв.