Решение № 390 от 03.12.2018, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 390/03.12.2018г. гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия I състав

В публичното заседание на първи ноември Година

2018

В следния състав:

Председател: Рени Ковачка

Членове: Капка Павлова

Мл.с.Кристина Костадинова при секретаря Емилия Павлова______________ и в присъствието на прокурора __________като разгледа докладваното от съдия Капка Павлова, въззивно гр. дело № 524 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба ,подадена от Е.Л.З. против решение №534 от 31.05.2018г., постановено гр.д.№4439 /2018г. по описа на ПРС в частта му, с която е допусната до делба жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Перник, Община Перник, област Перник, одобрени със заповед № ***/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.****, със застроена площ от 99кв.м., на три етажа. Моли се решенето да бъде отменено и съдът да постанови друго актова, с което да отхвърли иска за делба като приеме, че сградата е била построена в груб строеж преди сключване на брака между жалбоподателя и ищцата в първоинстанционното производство В.Г.М.. Излагат се съображения, че решението в тази му част е необосновано, тъй като събраните по делото доказателства са интерпретирани неправилно и това е довело до незаконосъобразен извод.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

Въззиваемата В.Г.М. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, като извърши проверка на обжалваното решение и прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е във фазата по допускане на делбата.

Предявен е иск от В.Г.М. за извършване на делба на пет броя недвижими имоти като четири броя от тях между нея и жалбоподателя З., а един и между нея, жалбоподателя и още две лица. По отношение на описаната по-горе сграда се твърди,че е построена по време на брака й с жалбоподателя и е станала СИО След прекратяване на брака собствеността върху същата е разпределена по равно между двамата – по 1/ 2 идеална част.

Е.Л.З. е подал писмен отговор на исковата молба. В частта , касаеща жилищната сграда, находяща се на адрес гр.**** искът за делба е оспорен. Заявено е, че същата е построена в парцел , който е негова лична собственост и към момента на сключване на брака между страните е била завършена в груб стоеж.

С обжалваното решение прието, че въпросната жилищна сграда следва да бъде допусната до делба при делбени квоти – по 1 / 2 идеална част за всеки един от съделителите. Счетено е ,че от събраните по делото доказателства се установява,че същата е построена по време на брака между страните и приложение следва да намери презумпцията на чл.28 от СК за дяловете на съпрузите. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че по делото е представен констативен нотариален акт № ***/02.02.2005г.,т.I, нот.д.№***/2005г. по описа на нотариус М.М. с № 063, като е отчетена обвързващата доказателствена сила на този нот.акт до доказване на противното. Обсъдени са и възраженията на въззивника в настоящото производство, че сградата е била построена в груб строеж преди сключване на брака между страните като същите са счетени за недоказани.

С оглед на направените с въззивната жалба оплаквания въззивният съд в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение на правилността на същото в обжалваната му част настоящата инстанция излага следните съображения: По делото са представени множество документи и са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Г.В.Б., В.Д.П., Д.С.И., П.С.П. и З.Б.Й.

Видно от нот.акт №***/07.12.1977г., т.IV, нот.дело № ***/1977г. на нотариуса при ПРС жалбоподателят Е.З. е придобил собствеността върху дворното място, в което е построена сградата. Това дворно място, представляващо към настоящия момент поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Перник е било предмет на иска за делба, но по отношение на този имот искът е отхвърлен и решението в тази му част е влязло в сила.

От приложените строителни книжа за сградата - разрешение да строеж

№***/01.03.1978г., протокол за даване на строителна линия и ниво от 10.05.1978г., както и одобрен архитектурен проект от 24.02.978г. става ясно, че строителството на сградата е подготвено в началото на 1978г. През м.юни 1978г. страните са сключили граждански брак.

От обясненията, които вещото лице Е.Ц. е дало в съдебно заседание на 14.05.2018г. се установява, че началото на строежа се дава с протокола за даване на строителна линия и ниво.

Събраните гласни доказателства са в две насоки. Първата група свидетели, доведени от ищцата, а имено Г.В.Б. и В.П. твърдят,че страните са построили къщата,в която в последствие са живели след като са сключили граждански брак като първоначално живеели при родителите на В. докато къщата стане готова. Свидетелят Б. твърди, че е участвал в първия етап на строежа на сградата.

Според втората група свидетели Д.С.И., П.С.П. и З.Б.Й., строителството на новата къща е било приключило преди страните да сключат брак. Свидетелите сочат различен момент на разваляне на старата къща и започването на новия строеж , както и различен момент на сключването на гражданския брак между страните. Според свидетеля П.В. и Е. се оженили доста по-късно след построяване на къщата в груб строеж, а според З.Й.– страните са се оженили около една година след като къщата е била покрита. Тези двама свидетели сочат ,че строежът е започнал през 1978г., а Д.И. твърди, че това е станало през 1977г. Посочените разминавания водят на извода, че тези свидетели не могат да си спомнят точния момент на разваляне на старта къща и на започване на строежа, а също така и на неговото приключване до покрив без довършителните работи. Предвид на това въз основа на техните показания не може да се направи извод,че процесната сграда е била завършена в груб строеж преди сключването на гражданския брак между В.М. и Е.З..

Ето защо, като се вземат предвид и представените по делото документи, следва да се приеме за установено, че строежа на процесната сграда е започнал след издаване на необходимите строителни книжа за това и езавършил по време на брака на страните. Развитата във въззивната жалба теза, че в този период от време строителните книжа са се издавали несвоевременно и след като строежа вече е започнал, не може да бъде възприета. Към 1978г. е съществувала процедура по узаконяване на строежи, които фактически са отговаряли нормативните изисквания и ако къщата е била построена в груб строеж преди издаване на строителните книжа, не е имало пречка тя бъде узаконена, а не тепърва да се иска тяхното издаване.

С оглед на така приетото фактическа стана, въззивният съд намира,че са налице предпоставките за допускане на процесната сграда до делба. Съгласно ППВС 5/1972г., представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, приложима и при действието на сега действащия СК , в обхвата на СИО се включва сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. В същия смисъл е практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съгласно която когато собствеността на спорната вещ е придобита по време на брака, в т.ч. и в хипотезата на изграждане на самостоятелен обект на правото на собственост в личен имот на единия съпруг, законовата презумпция намира приложение, ако са налице посочените в нея предпоставки – да е по време на брака на страните и да е резултат от съвместен принос. Сградата възниква като обект на собственост при изграждането й в „груб строеж“, по смисъла на пар.5, т.46 на ДР на ЗУТ, а именно когато са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен довършителни работи. С оглед на това, в тежест на съпруга, претендиращ, че построената върху земя, индивидуална собственост на другия съпруг, сграда е СИО, е да установи, че сградата е построена

/завършена до етап „груб строеж“ / по време на брака. В случая това беше направено, а възраженията,че този факт се е осъществил в по-ранен момент останаха недоказани.

Следва да бъде прието, че всеки от съделителите притежава по 1 / 2 идеална част от описания по-горе недвижим имот, тъй като не беше оборена презумпцията на чл. 28 от СК.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което и решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №*** от 31.05.2018г., постановено гр.д.№*** /2018г. по описа на ПРС в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :