Решение № 764 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110201800 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на М. Й. Ж., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.

Варна, ул. „***“ ***, депозирана чрез процесуален представител - адвокат Ж. Г. - ВАК против Наказателно постановление № ***/27.03.2025г. на Началника на 05 РУ при - ОД на МВР, с което са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ с равностойност в евро 1533.88 и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент, че наказващият орган не е отразил в процесните актове действително случилото се.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а по делото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че видно от разпита на актосъставителя полицейските служители са знаели, че на процесното място се извършват дрифтове, но той не е възприел жалбоподателя да извършва такъв. Наред с това посочва, че на нито едно място в обжалваното НП не става ясно дали жалбоподателят е санкциониран за това, че организира или че участва в нерегламентирано ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, а наред с това по делото не са събрани и категорични доказателства, че е използван именно такъв път, доколкото по делото има гласни доказателства, че е използван черен път. Пледира за отмяна на издаденото НП с изложените аргументи.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, ангажира единствено бланкетно писмено становище с искане за присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Й. Ж. бил правоспособен водач на МПС за категория „В”, „М“ и „А“. Той управлявал лек автомобил марка *** с ДК № ***, собственост на С.Б. Ж.а.

На 17.02.2025 г. около 23:38 часа в гр.Варна по ул. „***“ до номер 125 *** в посока от „***“ към „***“ Ж. управлявал гореспоменатия лек автомобил, като при движението си теглил с мека връзка тип въже(колан) на около 2-3 метра след автомобила детска шейна, на която се намирал св. К. И. Й., по заснежения път, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при 05 РУП, които патрулирали по пътя поради снеговалежа и във връзка с обстоятелството, че по принцип им било известно, че на процесното място често се организират т.нар. дрифтове.

Сред полицейските служители бил и св. П. Т., който спрял автомобила управляван от жалбоподателя, установил самоличността му, както и тази на превозвания от него в шейната свидетел и съставил на водача акт за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване за цел различна от тяхното обичайно предназначение – превоз на хора и товари, което било прието за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 23.04.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, информация за състоянието на републиканските пътища и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от актосъставителя Т..

Съдът прие с доверие и показанията на св. К. Й.-очевидец на нарушението, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи в значителна степен с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото,поради което и съдът използва същите при формиране на своите фактически изводи.

При така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на 05 РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, поради което и съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава в значителна степен производството по издаване на АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че описаното нарушение не съставлявало дрифт, тъй като на нито едно място нито в издадения АУАН, нито в обжалваното НП не е посочено,че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за организиране и/или участие в дрифт.

Ясно и недвусмислено е посочено,че АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че жалбоподателя в качестото си на водач на МПС е използвал път, отворен за обществено ползване, за да осъществи други цели (в случая за забавление на себе си и на св. Й.) в пълно несъответствие с неговото обичайно предназначение – за превоз на хора и товари.

В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.

Що се отнася до възражението в контекста на заявеното от св. Й., че в случая е бил използван банкета успореден на пътното платно или черен път и в този смисъл не е 3 използван път отворен за обществено ползване, същото категорично не се споделя от съда, до колкото на първо място банкета е част от платното за движение и в този смисъл от пътя, отворен за ползване, а да е бил използван за „пързаляне“ черен път е обстоятелство, което не се доказа по изискуемия категоричен начин в настоящото производство.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ с равностойност в евро 1533.88 и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели Т. и Й., като обстоятелството, че същият не е дрифтил не означава, че не е налице използване на пътя извън установеното му обичайно предназначение.

В случая е налице пълно единение от преки и косвени доказателства, касаещи авторството на деянието.

Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно от доказателствата по делото- показанията на свидетелите е видно, че същият е използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление, като е вързал и дърпал след себе си детска шейна с човек, в зимни условия при снеговалеж около 23.38 часа, с което сериозно е застрашил здравето и живота на возещото се на шейната лице, както и потенциалните живот и здраве на други участници в движението предвид съществиващите към датата на процесните събития метеорологични условия.

Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено.

По делото не е спорно, че в този ден, където е извършено деянието е валял сняг и пътят е бил покрит със снежна покривка. Безспорно е също така, че въззивникът е управлявал лек автомобил марка Ситроен, като съдът обаче не намира, че пътните условия са причина за 4 използване на пътя не по предназначение.

При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. с равностойност в евро 1533.88

Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува възможност да редуцира същия.

Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде толерирано, тъй като застрашава живота и здравето както на водача и в случая на тегления от него спътник, така и на останалите участници в движението по пътищата.

Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.