Решение № 3750 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3750 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110206609 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332014235/24.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на П. Х. Н., с ЕГН **********, за две нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на Н. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

2. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Твърди, че страдал от уртикария и според медицинските стандарти засегнатите участъци не трябвало да бъдат подлагани на триене и натиск. Оспорва твърдението, че е ползвал мобилния си телефон. Иска се отмяната на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна също не се представлява в съдебното заседание. По 1 делото е депозирано писмено становище, в което е изразено становище за правилност на издаденото НП. Иска се да бъде потвърдено и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.05.2025 г., около 10:08 ч., жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр. София, по бул. „Бели Дунав“, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Алеко Богориди“. По време на движение на лекия автомобил водачът на автомобила говорил по мобилен телефон, без да използва устройство тип „свободни ръце“, както и управлявал автомобила без да използва предпазния колан, с който същият е бил надлежно оборудван. Действията на Н. били забелязани от полицейските служители Н. З. и Б. Г., които го спрели за проверка и му съставили АУАН за извършени нарушения на чл. 104а и на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 25-4332014235/24.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на П. Х. Н., с ЕГН **********, за две нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от същия закон на Н. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

2. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро).

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

По делото е представен амбулаторен лист с № 25153D062D85/02.06.2025 г., който е издаден седмица след извършените нарушения, от съдържанието на който се установява, че лицето има контактна уртикария и е противопоказно да носи стегнати дрехи, груби и изкуствени материи, ортопедични колани и колан при управление на МПС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията 2 на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. Г. и Н. З., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, а освен това свидетелят е пряк очевидец на извършените от водача нарушения и показанията й са силно информативни за случилите се събития.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. ”.

В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лева (25,56 евро).

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил е използвал мобилен телефон без устройство тип “handsfree” (свободни ръце). Неговите твърдения в обратния смисъл са напълно голословни и неподкрепени с никакви доказателства, и са в пълно противоречие с показанията на полицейските служители.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и 3 пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава ЗДвП.

Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева (25,56 евро).

В конкретния случай е безспорно доказано, че лицето Н. е бил без колан при управлението на автомобила. Това обстоятелство въобще не се оспорва от него, но се сочат медицински причини, поради които той не следвало да използва обезопасителен колан при управлението на МПС.

Съдебният състав намира, че в конкретния случай не може да се говори за наличие на изключение по смисъла на ал. 2 на чл. 137а от ЗДвП, защото не са налице предпоставките на нито една от визираните в посочената алинея хипотези.

Съдът намира, че приложеният амбулаторен лист не доказва наличието на физическо състояние, което не позволява използването на колан. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

На първо място следва да се посочи, че посоченият амбулаторен лист отразява само осъществен преглед, но той е осъществен седмица след извършване на нарушенията и съществуват основателни съмнения за съставянето на този документ за целите на процеса. Този извод на съда се корени в обстоятелството, че същият амбулаторен лист е използван и по друго дело на СРС – 9396/2025 г.на 3-и състав на СРС като опит да се докаже наличие на медицинска причина, която да позволи на лицето да шофира без 4 обезопасителен колан и то отново е извършено доста преди прегледа.

Освен това, по отношение на същото лице, вече е налице съдебна практика на АССГ за идентично нарушение като процесното, осъществено на 09.04.2025 г., като АССГ е приел, че посоченото заболяване не представлява основание да се управлява МПС без предпазния колан – виж Решение № 5269 от 10.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 11849/2025 г.

Ето защо, съдът намира, че Н. е правилно наказан за нарушението, защото то е доказано по несъмнен начин. То също е извършено умишлено, като изложените за другото нарушение мотиви за субективната страна на деянието са напълно валидни и по отношение на това нарушение. Доколкото наказанието и тук е фиксирано като размер, то се явява единствено възможното и законосъобразно такова.

В заключение съдът намира, че процесните нарушения имат типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкриват по-ниска степен на засягане на обществените отношения, предмет на регулация с нормата на чл.

104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че в процесния случай са осъществени маловажни нарушения, по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Освен това, те са две на брой, осъществени едновременно, пред очите на полицейския патрул, което говори за демонстрация на безнаказаност и демонстриране на незачитане на правилата на ЗДвП.

С оглед горните изводи, съдът намира, че НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Доколкото са претендирани разноски от въззиваемата страна, то съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) №

25-4332-014235/24.06.2025 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на П. Х. Н., с ЕГН **********, за две нарушения ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от 5 същия закон на Н. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева (25,56 евро);

2. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от същия закон, на Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (25.56 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П. Х. Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6