Решение № 220 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501452 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 1911/30.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5389/2024 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на В. Н. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 1 941, 63 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца В. Н. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият съд не е обсъдил заявените в исковата молба твърдения и доказаните в хода на съдебния процес неимуществени вреди – обвинението е довело до накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца като почтен гражданин за дълъг период от време, поведе от 16 г., което произтича както от естеството на самото обвинение, така и от показанията на свидетелите Й. и Б.. Не е обсъдено, че преживяното му е създало стрес, тревожност и несигурност, страх от несправедливо осъждане за изключително дълъг период от време, че му се е наложило да отдели продължително време, за да участие в различни процесуално-следствени действия, както и над 100 1 продължителни съдебни заседания пред 6 съдебни инстанции и негативните последици върху ищеца от това. Не е обсъдено, че за всяко участие в наказателното производство ищецът е пътувал от гр. Червен бряг до гр.

София, че много познати и приятели на ищеца са променили отношението си към него и рязко са се отдръпнали, че е бил принуден да полага особени грижи за съхраняването на спокойствието на семейството си и силно се е притеснявал за отражението на случващото се върху тях. не е обсъдено и обстоятелството, че негативното отражение от незаконното обвинение не е отшумяло и към настоящия момент. В обжалваното решение не са изложени никакви мотиви, от които са се установи дали съдът приема тези вреди за доказани и по какъв начин ги взема предвид при определяне размера на обезщетението. Не е отчетено, че на ищеца е повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление, широкото медийно отразяване на делото, мярката за неотклонение – гаранция за период от повече от 15 години, негативното отражение на наказателното производство върху кариерното развитие на ищеца. Излага съображения, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е в нарушение на чл.52 ЗЗД и формираната по приложението му съдебна практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Счита, че по делото не са представени годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение, което е в доказателствена тежест на ищеца.

Определеното от решаващия съд обезщетение е в нарушение на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи. Поддържа, че не е ясно защо справедливостта в конкретния случай е намерила количествен израз точно в присъдената ума от 20 000 лв. Счита, че от разпитаните по делото двама свидетели, които са близки приятели на ищеца, не може да се направи извод за това, че воденото наказателно производство е повлияло на трудовата дейност на ищеца, както и на личните му преживявания. Не са ангажирани доказателства за понесени от ищеца поражения в емоционалната, социалната сфера и здравословното му състояние. Негативните преживявания на ищеца не са били предизвикани по никакъв начин от обективни действия на ответника, извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното деяние. Претендираното от ищеца обезщетение за немиуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната.

Счита, че общата продължителност на наказателното производство не е прекомерна, а за продължителността на делото в съдебната фаза ответникът не носи отговорност. Неправилно е вменена отговорност на ответника за това, че делото било медийно отразено, като са цитирани заглавия, в които се сочат имената на други лица. Счита, че не следва да отговаря за претендираните от ищеца имуществени вреди, тъй като същият е имал възможност да поиска 2 отмяна на наложената му мярка за неотклонение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са доказани по вид, брой, тежест, интензитет и продължителност на всички вреди, причинени на ищеца и заявени в исковата молба. Не е твърдял влошаване на здравословното му състояние. От момента, в който е постановена оправдателната присъда всички действия на ответника стават незаконни, независимо, че към момента на извършването им са били законосъобразни.

Счита, че продължителността на наказателното производство от 16 години е прекомерна, а делото е връщано в досъдебното производство заради допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. Ответникът носи обективна отговорност за всички вреди, произтекли от незаконното обвинение, които включват и вредите от всяко публично разпространяване на информация за хода на наказателното производство. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че от 1993 г. е един от тримата съдружница и единствен управител на „Таврос Интернешънъл“ ООД. С постановление от 16.08.2007 г. по ДП № 260/2006 г. по описа на НСлС, пр. пр. № ЗП-196/2005 г г. по описа на СГП бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.2 НК и по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК, като у взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1 000 лв. С обвинителен акт от 15.09.2007 г. делото било внесено в СГС С разпореждане по НОХД № 2969/2007 г. на СГС, НО, 7 състав, производството било прекратено и делото било върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 20.02.2008 бил повторно привлечен като обвиняем, а с обвинителен акт от 13.03.2008 г. бил предаден на съд за престъпление по чл.321, ал.2 НК и чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК. След проведени общо 127 открити съдебни заседание по НОХД № 894/2008 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, с присъда № 66/13.03.2017 г. е признат за виновен по така повдигнатите обвинения, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и конфискация на 1/4 от имуществото, както и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от 3 години, като му било определено едно общо наказание от 3 години лишаване от свобода, което било отложено за срок от 5години, като към това наказание било присъединено конфискация на 1/4 от имуществото и лишаване то право да управлява търговски дружества за срок от 3 години. С решение № 341/07.08.2019 г., постановено по ВНОХД № 94/2019 г. по описа на САС, НО, 5 състав, присъдата на СГС е отменена в частта, с която е признат за виновен за престъпление по чл.321, ал.2 НК и наказателното производство за това престъпление било прекратено, а за престъплението по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК първоинстанционната осъдителна присъда била потвърдена. С решение № 120/16.06.2021 г., постановено по КНД № 216/2020 г. по описа на ВКС, НК, ІІ НО, след проведени три открити съдебни заседания, решението 3 на САС било отменено в частта, с която бил признат за виновен за горепосоченото престъпление и делото било върнато за ново разглеждане от въззивния съд. След проведени 5 открити съдебни заседания с присъда № 11/25.05.2022 г., постановена по ВНОХД № 659/2021 г. по описа на САС, НО, 7 състав, е признат за невинен по обвинението по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК. С определение от 25.07.2022 г. е отменена наложената мярка за неотклонение „гаранция“, като сумата му била върната на 28.10.2022 С решение І 50157/13.01.2023 г. присъдата на САС била отменена, като делото била върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С присъда № 14/23.05.2023 г. бил признат за невиновен по горепосоченото престъпление.

Във връзка с депозиран от САП протест било образувано КНД № 1027/2023 г. по описа на ВКС, НК, І НО. С постановление от 24.10.2023 г. на САП протестът бил оттеглен и с определение № 524/16.11.2023 г. касационното производство било прекратено, като оправдателната присъда влязла в сила, считано от 08.06.2023 г. Така наказателното производство спрямо ищеца е продължило в периода 16.08.2007 г. – 08.06.2023 г., повече от 16 години.

Повдигнатите обвинения са били за тежки престъпления. Наказателното производство довело до накърняване честта и достойнството му, доброто му име за продължителен период от време. Създало му непрекъснато неудобство и необходимостта се съобразява с наложената му в продължение на повече от 15 години мярка за неотклонение „гаранция“. Наказателното производство се отразило изключително тежко на емоционалното му състояние – изпитвал постоянен стрес, притеснение, потиснатост, чувство за срам и обида. Бил непрестанно ангажиран в рамките на наказателното производство да участва в процесуално -следствени действия: явявал се в многобройни съдебни заседания, пред различни съдебни инстанции. Непрекъснато му се налагало да пътува от гр. Червен бряг, където живеел, до гр. София, което му създавало допълнителни притеснения, дискомфорт и необходимост предварително за организира пътуванията и а съобразява личните и служебните си ангажименти. През цялото наказателно производство бил в състояние на тревожност и несигурност, като животът и ежедневието му били подчинени на делото и необходимостта постоянно да е на разположение на органите по разследването и на съда. Продължителната неяснота за бъдещето му го карала да се чувства безсилен, усещал безизходица, живеел в постоянен страх, че ще бъде окончателно осъден. В резултат от повдигнатото му обвинение тежко и непоправимо се уронил професионалния му авторитет, доброто му име в работните среди. Настъпила негативна промяна в работата му и на възможността да се развива професионално. Много клиенти на дружеството се отдръпнали, проявявали недоверие и съмнение в дейността им. Заради разгласяване на повдигнатото му обвинение, се наложило да закрие представителството на дружеството в Москва, както и договорът му за наем на помещение – кафене, в Червен бряг, общинска собственост, бил прекратен.

Засегнато било реномето и на другите дружества, в които ищецът участвал.

Изпитвал чувство на вина и отговорност пред партньорите и клиентите за случващото се, притеснявал се за бъдещото си професионално развитие, за способността си да се грижи и да подкрепя семейството си финансово.