Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 07.08.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 341/2026
Вид
Решение № 179
Подписан
07.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Радослава Маринова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Ихтиман, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Л. Цв. Т. като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200341 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № *6 г. на Началника на РУ на МВР – Ихтиман на К. Г.

В. ЕГН ********** от гр. * за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

К. В. е обжалвал е обжалвал наказателното постановление, като в жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, състоящи се в лисата на описание на съществени фактически обстоятелства, имащи значение за административнонаказателното обвинение. Твърди се и, че даянието не е съставомерно от субективна страна.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следното:

От приложения по преписката акт за установяване на административно нарушение № * от * г. се установява, че жалбоподателят К. В. е бил спрян за проверка около * часа на * г. в района на * км на първокласен път * в района на гр. *, докато е управлявал лек автомобил * рег. № *. При проверката било установено, че лекият автомобил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от * г., поради което и актосъставителят е приел, че то не е регистрирано по надлежния ред и водачът е допуснал нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя И. М., според когото водачът на автомобила е бил учуден за прекратената регистрация на автомобила.

1

Преписката е била изпратена на РП-Самоков, ТО-Ихтиман, тъй като са налице признаци на състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от * г. по пр. пр. № * г. по описа на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като деянието на В. е малозначително.

След получаване на постановлението на РП-Самоков, ТО-Ихтиман е било издадено № * г. на Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на К. В. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от * г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП

С оглед възприетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП (ред. ДВ,., бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.) предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лева (255,65 евро) за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От събраните по делото доказателства бе установено, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, след като от страна на Гаранционния фонд е получено уведомление за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства за това, че жалбоподателят, макар и да е собственик на автомобила, е знаел, че регистрацията му е била прекратена.

Както е известно в страната ни няма информационна система чрез която водачът, преди предприемане на управление на автомобила, да има възможност да провери дали същият е регистриран или с прекратена регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е публичен.

Това обстоятелство е взето предвид и в мотивите към Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, в които е прието, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Собственикът и ползвателят на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на 2 моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в конкретната хипотеза се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а не до липсата на сключена задължителна застраховка, т.е. на друго фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Това незнание, доколкото по делото няма данни за уведомяване на собственика от страна на Гаранционния фонд за липсата на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ води извода както за липсата на умисъл, така и за небрежност след като незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Горните разсъждения дават основание на настоящия състав да приеме, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като отсъствието на знание у водача за служебно прекратената регистрация води до извода за липсата на умисъл за извършване на твърдяното нарушение от субективна страна, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на 205,00 евро.

Тъй като атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя в хода на производството разноски.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * г. на Началника на РУ на МВР – Ихтиман.

ОСЪЖДА ОДМВР-София ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. В. ЕГН ********** от гр. * ул. * сумата от 205,00 евро разноски в производството.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд-София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3