Решение № 4594 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4594 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515074 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3243 от 22.10.2021 г. по гр.д. № 227053/2021 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 7, пар. 1, б. „а” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., че „БИ Е.Е.” ООД дължи на М. К., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и на Северна Ирландия, роден на 10.06.1954 г., обезщетение за закъснял полет № BGH5570 от Летище Лийдс до Летище Бургас, определен за изпълнение на 01.06.2019 г. с планиран час на излитане 17:00 часа и кацане 22:50 часа, в размер на 400 евро, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението на 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 8686/2021 г. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищцата направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Решението е обжалвано от ответника като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се излага възражение за недоказаност по делото на всички предпоставки за прилагане на Регламент /ЕО/ 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полета и възникването на правото на ищеца на обезщетение. Сочи, че съдът не е 1 обсъдил и преценил направеното в отговора на исковата молба възражение, че процесният полет, като част от мултимодално пътуване, е изключен от Регламента и авиокомпанията не може да носи отговорност за закъснението, а всички вреди на пътниците се поемат от организаторите на пътуването, съгласно Директива 90/314/ЕИО или

Директива 2015/2302. На следващо място, в жалбата се излага възражение за неправилна преценка от съда на предпоставките за възникване на правото на иск – в решението не било обсъдено неспазването на рекламационното производство по чл. 134 от ЗГВ. Поддържа се, че след като рекламационно производство е било проведено след определените за това срокове, правата на ищеца са били прекудирани, което е основание за отхвърляне на исковата претенция.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 27053/2021 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен от М. К., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, срещу „БИ Е.Е.” ООД иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „А” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за редовен полет BGH5570 по направление Летище Лийдс – Летище Бургас на 01.06.2019 г., с планиран час на излитане – 17:10 ч. местно време и планиран час на кацане – 22:50 ч. местно време на 01.06.2019 г. Твърди се, че в деня на полета ищецът се явил навреме и преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури, за което била издадена бордна карта. Сочи се, че ищецът пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа закъснение спрямо планираното разписание – полет BGH5570 реално бил кацнал в 02:32 ч. на 02.06.2019 г., а по разписание следвало да кацне в 22:50 ч. на 01.06.2019 г. На 11.08.2020 г. ищецът изпратил до ответника покана за изплащане на обезщетение по Регламент 261/2004, но последният не му изплатил обезщетение.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага довод за липса на доказателства за приложимостта на Регламент /ЕО/ 261/2004. Твърди, че процесният полет бил извършен от него като част от лятна чартърна програма на основание договор с „Балкан Холидейз Лимитид”, като услугата по въздушен превоз била част от пакет услуги, предоставяни от горепосочената туристическа агенция на своите клиенти. Сочи, че доколкото договорът за пълния пакет туристически услуги между ищеца и „Балкан Холидейз Лимитид” не е представен с исковата молба, не било ясно дали същият не включва и предоставяне на друг вид транспорт, предхождащ или последващ процесния полет, на територията на Обединеното кралство или на 2

България, което обстоятелство – обичайна практика при организирани групови пътувания - прави процесния полет част от мултимодално пътуване, което не е обхванато от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 7, §1, б.”а” от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети.

В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламент /ЕО/ 261/2004 са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б.

„б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

В чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /О/ 261/2004 г. СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С -423/07, с което е дал задължително за настоящия съд тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно това тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Размерът на обезщетението съгласно чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг.

В случая от представената бордна карта, се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за превоз с предмет процесния полет BGH5570 от Летище Лийдс до Летище Бургас, определен за излитане на 01.06.2019 г. в 17:10 ч. Представената бордна карта съдържа името на ищеца, номера на полета / BGH5570/, начална дестинация Лийдс и крайна дестинация Бургас, датата на полета – 01 юни и час на излитане – 17:10 ч. Бордната карта е документ, 3 удостоверяващ завършване на процеса на регистрация /т.нар. чек - ин/ на пътника за полета и който му дава право да се качи на самолета, поради което съставлява доказателство за наличието на договорно правоотношение между пътника и авиопревозвача.

Съгласно представената разпечатка от електронно писмо от 08.01.2021 г. на летищните власти на Летище Бургас, полет BGH5570, изпълнен от самолет на авиопревозвач „BH AIR” и определен за пристигане по разписание на 01.06.2019 г. в 22:50 ч. местно време, фактически е кацнал на 02.06 в 02:32 ч.

По делото ответникът не твърди наличието на извънредни обстоятелства по смисъл на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 г., при които въздушният не дължи заплащане на обезщетение.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че извършената от него услуга по въздушен превоз е част от пакет услуги, предоставени от туристическа агенция, поради което е налице мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага Регламент /ЕО/ №261/2004. Според т. 2.2.5 и раздел 6 от Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ №261/2004, мултимодалните пътувания, включват използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация, не са обхванати от регламента. Ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че процесният полет е част от мултимодално пътуване. Ищецът няма задължение да доказва наличието на договор с туристическа агенция и неговото съдържание. Следва да се посочи, че съгласно т. 6 от Тълкувателните насоки, неприложимостта на Регламента по отношение на мултимодалните пътувания относно заплащането на обезщетение от въздушния превозвач се отнася само до изпускане на свръзки с друг вид транспорт, но не предвижда отпадане на задължението на опериращия въздушен превозвач за заплащане на обезщетение по чл. 7 от Регламента, ако са налице предпоставките за това.

Без значение за възникването на задължението на въздушния превозвач за заплащане на обезщетение по чл. 7, § 1 от Регламент № 261/2004 е обстоятелството дали полетът е част от предоставяни от трето лице пакет туристически услуги, каквото възражение е направено с отговора на исковата молба. По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 26.03.2020 год. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на 4

Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. От текста на чл. 3, § 6 от Регламента следва, че същият се прилага и за пакетни екскурзии, освен в случаите когато пакетната екскурзия се отменя по причини, различни от отмяната на полета.

С оглед на гореизложеното е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. Разстоянието на процесния полет, определено съобразно чл. 7, пар. 4, е над 1500 км., поради което размерът на дължимото обезщетение е 400 евро съгласно б. „б” на пар. 1 на същата разпоредба от Регламента.

Направеното от жалбоподателя възражение за неспазване на рекламационното производство по чл. 134 от ЗГВ не следва да се обсъжда, тъй като е въведено за пръв път с въззивната жалба.

С оглед на горното в полза на ищеца съществува вземане в размер на 400 евро, за която сума е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният установителен иск е основателен.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не е представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, поради което разноски не му се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3243 от 22.10.2021 г. по гр.д. № 27053/2021 г. на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5