Решение № 611 от 10.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500812 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба с вх.№ 39568/ 23.06. 2022 г.

( по регистратурата на СГС ) на М. Б. К. от град София срещу Решение № 311 от 7.09.2021 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 7044/2021 г. , с което подадената от него срещу разпределение от 15.01.2021 г. ( приета от съда за достоверна дата на изготвянето му ) по изпълнително дело № 201385804000942 по описа на ЧСИ У. Д. , с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС, е оставена без уважение.

В жалбата се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че вземането на К. не се ползва с привилегията по член 136, т.4 от ЗЗД и не следва да участва в обжалваното разпределение. Поддържа се, че съгласно изпълнителен лист от 11.01.2021 г. , издаден от СГС въз основа на влязло в сила решение от 11.03.2020 г. по ВАД № 20200113001 на Арбитражен съд по търговски и потребителски спорове присъденото му вземане е снабдено с право на задържане върху продадения на публична продан имот на длъжника, 1 произтича от извършени подобрения в него и подлежи на предпочтително удовлетворение преди вземанията на ипотекарния кредитор и НАП . Изводът за погасяване на правото на задържане поради загубване на фактическата власт към датата на описа – 16.10.2019 г. съдът направил въз основа на индиции ( при описа имотът бил в държане на близка на длъжника и длъжникът продължил да получава съобщенията на административния адрес на имота ) , без да разгледа жалбата в открито заседание и да събере всички допустими доказателства. Иска се отмяна на решението и разпределянето на сума според привилегията на вземането му преди вземанията в реда по член 136,ал.1,т.3 от ЗЗД .

В отговор на жалбата, с вх.№ 52790/19.08.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) присъединеният взискател - „ Юробанк България“ АД, град София оспорва жалбата като нередовна , евентуално посрочена и като неоснователна. При извършената при условията на пълен въззив проверка на законосъобразността на разпределението правилно съдът подложил на преценка съществуването у взискателя К. на право на задържане. Изводът в решението за погасяване на правото му на задържане поради това, че при висящността на изпълнителното дело имотът се намира във фактическа власт на длъжника, а не на К., е обоснован . Но неправилно съдът приел, че разпределението няма достоверна дата, изготвено е не на 10.12.2020 г., а на 15.01.2021 г. след подаването на молбата на К. по член 456 ,ал.1 от ГПК на 12.01.2021 г. В отговора са заявени доказателствени искания относно факта на упражнявана от жалбоподателя фактическа власт върху имота .

В отговор на жалбата с вх.№ 76490/15.11.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) длъжникът С. П. К. изразява становище за основателност на жалбата и излага твърдения, че неговият кредитор К. обитава апартамента в град София от допускането му да живее в него въз основа на сключен преди много години предварителен договор за продажба.

Ответниците по жалбата : взискателят „ УниКредит Булбанк“АД , град София ; „ Агенция за събиране на вземанията“ АД, град София, Столична община и НАП не подават отговор .

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на неизгодното за него решение на СГС, постановено в производство по член 463,ал.1 от ГПК. Правото си на жалба то е упражнило 2 редовно в едноседмичния срок, считан от 26.07.2022 г. и изтекъл на 9.08.2022 г.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата на М. Б. К. срещу разпределение на паричната сума от 176 649 лева, получена от публичната продан на собствения на длъжника С. П. К. имот – апартамент с идентификатор 68134. 1606.607.1.2. по КК на град София, район „ ***“,ул.„ ***“ № *** , партерен етаж, ап.2. Приел е, че разпределението няма достоверна дата; изготвено е от ЧСИ вместо на 10.12.2020 г. , както е посочено в него, на 15.01.2021 г., когато е предявено при условията на член 462,ал.1 от ГПК и след подадената от жалбоподателя К. молба от 12.01.2021 г. с приложен изпълнителен лист от 11.01.2021 г. за присъединяването му като взискател в изпълнителното производство . Признатото му с изпълнителното основание – решението от 11.03.2020 г., постановено по ВАД № 20200113001 на Арбитражния съд по търговски и потребителски спорове право на задържане, обезпечаващо вземането му от подобрения, извършени в два имота, един от които е апартаментът, постъпленията от чиято продан са предмет на обжалваното разпределение, е погасено към изготвяне на разпределението , поради загубването на фактическата власт върху имота още към описа на имота на дата 16.10.2019 г. Вземането му от подобрения не се ползва с привилегия . Постъплението е недостатъчно за погасяване на обезпечените с ипотека върху имота вземания на взискателя- „ Юробанк България“ АД, поради това от него не може да се разпредели сума към жалбоподателя.

При проверката на обжалваното решение САС намира следното :

Присъединени по право кредитори са държавата за дължимите й данъци върху имота – предмет на изпълнението- и за дължимите й публични вземания – член 458 от ГПК ; кредиторът, чието вземане е обезпечено чрез налагане на запор или възбрана, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението от друг кредитор – член 459,ал.1 от ГПК , както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот, заложената вещ и задържания имот – член 459,ал.2 от ГПК.

Качеството на присъединен по право кредитор е поставено в зависимост от това дали присъединяването отговаря на предвидените в процесуалния 3 закон изисквания. В частност, кредитор с право на задържане, какъвто твърди да е жалбоподателят К., е този, който е посочен в невлязлото в сила решение на съда. Това е ответникът- подобрител, срещу когото е постановен условен осъдителен диспозитив - да предаде владението върху имота при условие, че ищецът му заплати дължимите суми за подобренията – член 72,ал.3 от ЗС.

Това е така, защото независимо от това дали възражението за право на задържане ще бъде съединено с възражение за подобрения или с насрещен иск, то винаги е отбранително средство срещу предявения против ответника подобрител - иск за предаване владението на имота. Достатъчно е ответникът да се позове на него пред съдебния изпълнител . Не е необходимо то да е влязло в сила. Припадащата се на ответника – кредитор с вземане за подобренията и с право на право на задържане на имота – съобразно привилегията сума от разпределението се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава , след като представи изпълнителен лист – член 459,ал.1,изр.2 от ГПК. А иначе сезираният с жалба срещу разпределението съд не може да преценява дали правото на задържане съществува.

Доказателства за упражнявана от подобрителя фактическа власт към момента на решението или към момента на изготвяне на разпределението са неотносими . По съществуването на правото на задържане се произнася съдът, в производството пред който е заявено възражението за право на задържане. Влязлото в сила решение за признаването на правото на задържане формира сила на пресъдено нещо по него – член 298,ал.4 от ГПК .

С арбитражното решение длъжникът К. е осъден да заплати на жалбоподателя К. сумата от 75 309,84 лева, стойност на подобрения в два имота, един от които е апартаментът - предмет на проведената публична продан, както и „ да търпи валидно упражненото в рамките на процеса право на задържане“ от ищеца К. спрямо него върху същия апартамент- с идентификатор № 68134. 1606.607.1.2. и подземен гараж № 4 с идентификатор № *** по КК на град София до заплащане на сумата на подобренията. Иск за собственост срещу добросъвестния владелец – подобрител не е предявен и не е разгледан в арбитражното производство, предвид неарбитруемостта на спора по един такъв иск - член 19,ал.1 ,изр.1 от ГПК . С оглед горепосоченото относно защитния характер на възражението за право на задържане САС намира, че арбитражното решение не легитимира жалбоподателя К. като кредитор с право на задържане върху имота – предмет 4 на изпълнението . Следователно той не е присъединен по право кредитор и няма право да участва в разпределението. Обжалваното решение на СГС, с което жалбата му е оставена без уважение, е правилно като резултат .

Воден от горното, САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 311 от 7.09.2021 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 7044/2021 г. в частта , с която е оставена без уважение жалба с вх.№ 02136/18.01.2021 г. ( по регистъра на ЧСИ ) на М. Б. К., ЕГН:

********** от град *** ,ул. „ ***“ № *** срещу разпределение, изготвено на 10.12.2020 г. ( на 15.01.2021 г. според решението на СГС ) по изпълнително дело № 201385804000942 по описа на ЧСИ У. Д. , с рег. № *** по регистъра на КЧСИ, с район на действие – СГС .

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО . .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5