Решение № 690 от 24.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109213 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Я. И. В., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. С. С., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за осъждане на ответника „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, да заплати сумата от 10 740,00 лв. с ДДС (десет хиляди седемстотин и четиридесет лева), представляваща непогасен остатък от заплатен на отпаднало основание аванс по развален с Анекс № 3 от 08.01.2024 г. договор за изработка от 02.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба си молба ищецът Я. И. В. твърди, че на 02.11.2021 г. между него и ответника „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД е сключен договор за изработка и монтаж на еднофамилна жилищна сграда от сглобяема дървена конструкция, като в тази връзка страната заплатила в полза на дружеството-изпълнител аванс в размер на 12 240 лв. Сочи, че поради настъпилите във времето множество усложнения и затруднения досежно изпълнението на договора, страните по него постигнали съгласие за прекратяването му.

Последното било обективирано в Анекс No 3 от 08.01.2024 г., с който било уговорено и възстановяване от страна на ответника в полза на възложителя на заплатения от последния аванс в шестмесечен срок. Излага се от ищеца, че към настоящия момент насрещната страна е върнала единствено сумата от 1 500 лв., а остатъкът в размер на 10 740 лв. все още не е погасен, което обуславя правния му интерес от иницииране на производството.

Моли се за уважаване на така заявената претенция и присъждане на съдебноделоводни разноски.

С уточняваща молба от 25.11.2025 г. ищецът е уточнил, че предявеното вземане включва и ДДС, съгласно дадените на страната указания в този смисъл.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД е депозиран отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за нейната неоснователност. Не се оспорва договорната обвързаност между страните по сключен между тях на 02.11.2021 г. договор за изработка във връзка с изработката и монтажа на еднофамилна жилищна сграда от сглобяема дървена конструкция, както и получаването на сумата от 12 240 лв. Сочи, че причина за преустановяване на отношенията между страните е поведението на ищеца, доколкото след подписване на процесния договор, възложителят е следвало да се снабди с одобрена по надлежния ред строителна документация и разрешение за строеж на сградата, което обаче не било сторено. Твърди, че междувременно икономическите условия в страната се изменили, което довело до повишаване цената на строителните материали и труда, което от своя страна предпоставило нуждата от предоговаряне на условията по съглашението, но до постигане на съгласие между страните не се стигнало. В тази връзка и доколкото ответникът счита, че не е налице неизпълнение от негова страна на процесния договор за възлагане, то не дължи връщане на авансово заплатената по него от ищеца сума, още повече че същата по същество имала характера на отметнина/задатък. Намира, че последващо сключеният Анекс от 08.01.2024 г. е нищожен, поради противоречието му с разпоредбите на чл. 93 от ЗЗД и чл. 308 от ТЗ, като допълва, че не са налице подписи на двете страни по него.

Моли се за отхвърляне на заявения иск, с оглед неговата неоснователност и недоказаност.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителна искова претенция, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД.

Уважаването на така заявения иск е предпоставено от успешното провеждане на главно и пълно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно: че на 02.11.2021 г. между страните е сключен договор за изработка и монтаж на еднофамилна жилищна сграда от сглобяема дървена конструкция; че е заплатил в полза на ответника сумата от 12 240 лв. във връзка с договора; че договорът е надлежно развален по постигнато взаимно съгласие между страните по него.

При установяване на горните обстоятелства, ответникът е следвало от своя страна да проведе насрещно доказване, като докаже въведените с отговора възражения, от които черпи изгодни правни последици, включително, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума или че същата е заплатена в полза на ищеца.

С определението по чл. 140 от ГПК съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 02.11.2021 г. между страните е сключен договор за изработка и монтаж на еднофамилна жилищна сграда от сглобяема дървена конструкция, във връзка с което ищецът е заплатил авансово сумата от 12 240 лв. в полза на ответника.

Горното се установява и от представения по делото договор № 1 от 02.11.2021 г., 2 сключен между Я. В., като възложител, и „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД, като изпълнител, по силата на който изпълнителят следва да изработи и монтира еднофамилна жилищна сграда в У****, кв. 144 по плана на ****, гр. Варна, представляваща сглобяема дървена конструкция, за срок от 105 дни след изготвяне на фундамента. В т. 8 от договора страните са предвидили заплащането на уговореното възнаграждение от общо 20 400 лв. да бъде изплатено на четири вноски, а именно: аванс в размер на 60 % от сумата, платим при подписване на договора; по 15 % при началото на монтажа на конструкцията и при кота било на същата, а останалите 10 % - при изпълнение на договора, като вноските се заплащат по посочена банкова сметка. Съгласно т. 11 от съглашението, всички изменения и допълнения в клаузите на същото се извършват в писмена форма по съгласие между страните.

Видно от представената операционна бележка за плащане от 02.11.2021 г., такова е извършено в размер на 12 240 лв. от С. Г. В.а в полза на „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД, като за основание на плащането е посочено „аванс по договор 1/02.11.2021 г.“, като получаването на посочената сума от страна на ответника не се оспорва.

При така изложеното и липсата на спор относно наличието на валидна облигационна връзка между страните и извършеното в изпълнение на договора в полза на ответника плащане на сума в размер на 12 240 лв., съдът намира, че по същество спорът се свежда до това надлежно ли е преустановено договорното правоотношение между страните, респ. какъв е характерът на спорното вземане и подлежи ли то на задържане от страна на ответника.

В тази връзка, следва да бъде посочено, че сключеният между страните по делото договор за изработка и монтаж на еднофамилна жилищна сграда от сглобяема дървена конструкция по същество представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД.

Съгласно посочената норма, с този вид съглашение изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В този смисъл, за прекратяването на облигационната обвързаност по договора са приложими както общите основания – изпълнение, разваляне поради виновно неизпълнение или частична обективна невъзможност за изпълнение, нищожност, унищожаемост, взаимно съгласие и др., така и специалните основания, уредени в чл. 260 и сл. от ЗЗД.

В случая от ищеца се твърди прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие, като в тази връзка по делото е представен Анекс приложение № 3 от 08.01.2024 г., сключен между Я. В. и „ВИ ЕН КОНСУЛТИНГ“ ООД, с който страните са уговорили прекратяването на договора за изграждане на дървена конструкция от 02.11.2021 г., поради продължителното изготвяне на строителната документация, бавна изработка на фундамента, невъзможност за предоговаряне на цената, както и желанието на възложителя сам да изработи конструкцията. В т. 2 от Анекса е предвидено полученият по т. 8 аванс да бъде възстановен в шестмесечен срок по банков път. Представено е и извлечение от сметка с титуляр Я. И. В., видно от което на 17.06.2024 г. е постъпила сумата от 1 500 лв. от „ВИ ЕН 3

КОНСУЛТИНГ“, като за основание за превода е вписано „Анекс по договор“.

Съдът намира, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, както и последиците при неизпълнението му, доколкото постигнатите между тях уговорки не противоречат на повелителните норми на закона и добрите нрави. Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата закон, която обвързаност по смисъла на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

В настоящата хипотеза, в съответствие с чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД и т. 11 от договора за изработка, съгласно която точка страните са уговорили всички изменения и допълнения в клаузите му да се извършва в писмена форма, настоящият състав счита за валидно обективирана в процесния Анекс воля на страните за прекратяване на договорната им връзка.

Предвид оспорването от страна на ответника за липсата на положени в Анекса подписи и на двете страни по него, следва да бъде разяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. От друга страна, процесният Анекс, като частен свидетелстващ документ, няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото като такъв не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа.

Поради това, документът следва да бъде преценяван от съда наред с останалия събран доказателствен материал.

Действително, представеният по делото с исковата молба Анекс от 08.01.2024 г. не носи подписа на ищеца /възложител/, а е подписан единствено от ответника /изпълнител/.

От последния е оспорена валидността на документа по линия на липсата на подпис и от двете страни по делото, но не е оспорена автентичността на документа, т.е. по същество ответникът не твърди, че положеният в Анекса подпис на страната на изпълнителя не е негов. Изявлението на последния може да бъде възприето като предложение, отправено до възложителя за прекратяване по взаимно съгласие на договора за изработка, като липсата на подпис от ищеца не следва да се тълкува като отказ за приемане на това предложение в конкретната хипотеза. Напротив, при съобразяване с твърденията на ищеца за преустановява на облигационната връзка между страните по делото, заедно с представеното извлечение за извършено от ответника в полза на ищеца на 17.06.2024 г. плащане на сумата от 1 500 лв. с основание на плащането „Анекс по договор“, който факт не е оспорен от ответника, съдът намира за установено, че е налице валидно прекратяване на процесния договор, настъпило по взаимно съгласие между контрагентите по него. Последното, на основание т. 2 от Анекса, от своя страна обуславя връщане на получената от ответника сума в размер на 60 % от предвиденото възнаграждение, или 12 240 лв., уговорена като аванс в т. 8 от договора.

Именно във връзка с това съдът счита, че е извършено частичното плащане от страна на ответника на 17.06.2024 г. в размер на 1 500 лв., което може да бъде възприето като още една индиция за постигнатото между страните споразумение за прекратяването на договор и 4 връщане на получената от ответника като аванс сума, противно на неговите възражения.

Същите съдът намира, че останаха голосновни и недоказани в хода на процеса, в т.ч. твърденията за неизпълнение на договора от страна на възложителя, чрез бездействието му.

По въпроса за характера на заплатената като аванс сума от 12 240 лв.:

Съгласно уговореното в т. 8 от договора, размерът на възнаграждението на изпълнителя за изпълнение на поръчката е на обща стойност 20 400 лв., което възложителят следва да заплати на изпълнителя, както следва: А/ 60 % от сумата при подписването на договора и се нарича аванс; Б/ 15 % от сумата при започване на монтажа на дървената конструкция; В/ 15 % от сумата при кота било на дървената конструкция; Г/ 10 % от сумата при изпълнение на договора. Сумата по т. 8А от договора, предвидена като аванс, възлиза на 12 240 лв., а именно толкова, колкото е заплатено на ответника на 02.11.2021 г.