Решение № 260025 от 23.09.2020, Районен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Ловеч, 23.09.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1332 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2936896 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Ц.Т.Ц. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Ц., който го е обжалвал.

В жалбата сочи, че административното наказание му е наложено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са му попречили да разбере какво точно нарушение е извършил и правилно ли е бил санкциониран. Изтъква, че ако нарушението е било извършено в населено място е следвало във фиша да бъде посочено улица или номер, а ако е било извън населено място то е следвало е следвало да се отрази в землището на кое населено място е извършено нарушението. Заявява, че към електронния фиш няма приложена снимка, поради което не става ясно освен мястото където е било извършено нарушението, то и по какъв начин е било въведено временното ограничение на скоростта. Като нарушения при издаването на електронния фиш сочи и че не става ясно с какво точно техническо средство е било установено нарушението, тъй като е отразено само със съкращения. Твърди, че също така във фиша не е посочено дали проверката е извършена в присъствието или отсъствието на контролен орган. Счита това обстоятелство от съществено значение за случая, с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, както и препятства преценката дали нарушението е следвало да бъде санкционирано с ЕФ или е следвало да се състави АУАН, съответно се издаде наказателно постановление. Сочи и че във фиша не е отбелязано в какъв срок и пред кого може да бъде обжалван. Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Ц. се явява лично.

Поддържа жалбата и пледира за отмяна на издадения срещу него ЕФ, като незаконосъобразен.

Сочи, че доколкото разбира автомобилът му е бил заснет до т.нар. тунел край гр.Ловеч и че от години е минавал от там, но не е знаел, че има нарушение. Изтъква, че доколкото е знаел е имало превантивен знак за някакъв ремонт на пътя, но той не е видял подобен знак. Твърди, че винаги е шофирал с 50 км/ч в тунела, както е по ЗДвП.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.2/ сочат, че към момента в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч няма документ установяващ връчването на обжалвания ЕФ.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 13.07.2019 г. посредством системата се осъществявал контрол на скоростта на МПС на път ІІ-35, при км.44+200, непосредствено след тунела на околовръстния път на гр.Ловеч в посока гр.Троян. Системата за контрол на скоростта била позиционирана в полицейски автомобил от автопарка на

ОД на МВР Ловеч /снимка на л.12 от делото/ и в 17:07:49 часа засякла и заснела движещо се със скорост от 87 км/ч МПС. От писмо изх.№ 11-00-19/29.06.2020 г. на Областно пътно управление гр.Ловеч /л.35/ става ясно, че към датата 13.07.2019 г., в участъка от км.37+000 до км.46+105 на път ІІ-35 е била въведена временна организация на движението, съгласно заповеди №№ РД-11-19/09.05.2018 г. и РД-11-28/28.06.2019 г. на директора на ОПУ Ловеч /л.36-39/, като скоростта в целия участък била ограничена на 40 км/час и регулирана с пътни знаци В26 (40). В така регулирания участък от път ІІ-35 попадал и км.44+200.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 25169 /л.7/ установили, че засечената в 17:07:49 часа на 13.07.2019 г. скорост от 87 км/час била от лек автомобил „М.” с рег.№ *********.

След справка в централната база данни на КАТ /л.10/ било установено, че собственик на автомобила е Ц.Т.Ц. ***.

Въз основа на така констатираното нарушение, на 13.08.2019 г. /справка на л.9 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2936896 /л.8/ срещу Ц.Т.Ц.

***. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП в размер на 400 лева.

Няма данни по делото кога и по какъв начин издаденият електронен фиш да е бил връчен на Ц.Ц., а от съпроводителното писмо на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.2/ се установява, че към датата на подаване на жалбата и изпращането ѝ, заедно с административнонаказателната преписка в съда, документ доказващ връчването на електронния фиш липсва.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Ц. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед липсата на данни по делото относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Ц.Ц. или въобще по какъв начин той е узнал за него, то 14-дневният срок за обжалването му следва да се приеме за спазен в полза на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Ц.Ц. е лицето посочено като нарушител в електронния фиш. Ето защо, съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на посочване във фиша в какъв срок и пред кого може да се обжалва.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителен такъв реквизит на ЕФ. На следващо място - ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и довода на жалбоподателя относно липсата на посочване пред кого може да се обжалва фиша са неоснователни.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за това, че не е ясно мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш точно е посочено мястото на извършването му – км.44+200 от второкласен първокласен път ІІ-35, с посока на движение гр.Троян, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 44 км/час, като преди това коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

В този смисъл са и съображенията на съда да не кредитира възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на посочване в какъв срок и пред кого може да се обжалва фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, че е следвало да се състави АУАН и съответно се издаде НП. Следва да се има предвид, че с редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. освен, че беше допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП беше дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП.

Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ в тук обсъждания казус, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.