Определение № 2000 от 29.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2000 гр. София, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Н. Ц. И. е депозирал молба чрез своя процесуален представител по чл.248, ал.1 от ГПК, с която се иска изменение на въззивното решение в частта на разноските, които са присъдени от въззивния съд на въззивника. Счита, че определените разноски за първата и въззивна инстанции са прекомерн.

Молителят е направил възражение за прекомерност пред СГС и САС. Прави искане за намаляване на разноските присъдени на Е. К.. Поддържа, че решението на СЕС не дерогира действието на чл.78, ал.5 от ГПК.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като намали тези присъдени на жалбоподателя.

Е. К. чрез своя процесуален представител е депозирала писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК. В него изразява становище за неоснователност на молбата.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок и от легитимирана страна. С нея се оспорват разноските, присъдени на насрещната страна, поради което не е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК като условие за допустимостта на производството. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях.

В случая въззивният съд е отменил обжалваното решение и е уважил предявени иск за ½ ид.ч.. С оглед на това на въззивника, ищец в процеса Е. К., се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК. При определяне на присъдения с решението размер на адвокатско възнаграждение съдът е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса.

Пред първоинстанционния съд ищецът е направила разноски за възнаграждение на особен представител, за адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск, за държавна такса и вписване на исковата молба.

При уважаване на иска й се дължат направените разноски в цялост. Делото представлява фактическа и правна сложност, с оглед на предмета на спора и защитните възражения, въведени в процеса от ответниците И. с отговора на исковата молба.

Пред въззивния съд е отчетено, че е проведено едно съдебно заседание и е уважено възражението по чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо тази преценка не следва да бъде променяна. Въззивният съд е присъдил адвокатското възнаграждение като е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Трябва да се съобрази и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси.

В случая при намаляването на адвокатското възнаграждение въззивният съд е съобразил този принцип.

Изложените правни изводи обосновават неоснователност на подадената молба от по чл.248, ал.1 от ГПК .

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Ц. И. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок 2 от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3