Определение № 27589 от 07.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27589 гр. София, 07.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110135003 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано искова молба, подадена от И. Х. В., чрез адв. Б. Ц., срещу „фирма" ЕООД, с която срещу ответника са предявени искове с правно основание чл.

439 от ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 7126210167/24.03.2008 г., за които суми срещу ищеца са били издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9453/2010 г. по описа на РС - Пловдив.

От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият /а също и постоянният/ адрес на ищеца са на територията на община Куклен.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае за предявен иск по чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на суми по договор за кредит, сключен между ищеца и праводателя на ответника. Предвид това и несъмнено е, че по същия ищецът има качеството потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като потребителският характер на настоящото дело се запазва независимо, че искът е предявен като такъв по чл. 439 от ГПК и след като вземанията по този договор са били предмет на договор за цесия. Несъмнено е също така, че предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно спорът е потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл.113 ГПК. Аргументи в този смисъл се съдържат в определение № 18/16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 2502/2019г. на ВКС, ІІ т.о, определение № 547 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г., на ВКС, IV г.о., определение № 117 от 12.03.2018г. по ч.гр.д.№ 821/2018г. на ВКС, IV г.о. и др.

Ето защо при съобразяване на данните от изисканата по реда на Наредба № 14/2009 г.

1 справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.

С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, вр. чл. 113 ГПК настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на компетентния да го разгледа съд – Районен съд – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 35003/2023г., по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 41 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Препис да се връчи на ищеца, чрез адв. Ц. на адреса на пълномощника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2