Решение № 31 от 15.02.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Севлиево, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100794 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Делото е образувано по искова молба на В. К. К., с ЕГН **********, срещу „Ян Де Райк Логистикс България” ЕООД, с ЕИК 107593530, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 – 4, във вр. с чл. 225 от КТ от Кодекса на труда (КТ).

Ищецът твърди, че с ответното дружество били в трудови правоотношения до 18.04.2023 г., които били прекратени на основание чл.

190, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ със Заповед № 1685 от 18.04.2023 г.

– „дисциплинарно уволнение“. Сочи, че преди уволнението заемал длъжността „***“ по трудов договор за неопределено време, сключен на 01.07.2015 г. с основно месечно възнаграждение от 780 лв. при 8 часов работен ден. Ищецът поддържа, че в мотивите на заповедта за дисциплинарно уволнение било посочено, че наказанието му се налага за това, че работникът след 31.01.2023 г. не се явил на работа без основателна причина. След отправената му писмена покана е представил необосновано писмено обяснение, в което не посочвал основателна причина за отсъствие от работа след 30.01.2023 г. Ищецът поддържа, че така посочената фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Поддържа, че на 03.01.2023 г. се явил на преглед пред ЛКК на ДКЦ 1, които му разрешили отпуск поради временна нетрудоспособност до 15.01.2023 година. След това, на 16.01.2023 1 г., същата ЛКК продължава отпуска за временна нетрудоспособност от 16.01.2023 г. до 30.01.2023 г. включително. Сочи, че на 31.01.2023 г. се явил на преглед при невролог, който го изпратил за преглед при специалист – ортопед на 02.02.2023 г. След прегледа от ЛКК към ДКЦ 1 ЕООД, отново му издали болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност, но считано от 03.02.2023 г. Ищецът излага съображения, че за този период от 31.01.2023 г. до 02.02.2023 г. уведомил канцеларията на работодателя му по телефон, че следва да си направи изследвания при специалисти, като всички болнични изпращал по пощенски куриер на работодателя, веднага след получаването им. Ищецът посочва, че останал изненадан, когато получил по пощенски куриер след 10.03.2023 г. две искания за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ, в които трябвало да посочи защо не се е явил на работа след 31.01.2023 г. Сочи, че лично в канцеларията на работодателя депозирал обяснения на 22.03.2023 г. в писмен вид, а след това бил известен, че обясненията му не се приемат, тъй като са неоснователни. Ищецът сочи, че на 19.04.2023 г. получил цитираната заповед за дисциплинарно уволнение, считано от 18.04.2023 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна тъй като не извършил цитираното дисциплинарно нарушение, същата не била мотивирана и не били ценени писмените му обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа подадените искове, като е поискал и съдът е допуснал изменение на иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, чрез намаляването му от 4680 лева на 1950 лева, представляващо обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от 18.04.2023 г. до 16.06.2023 г., на която дата ищецът е започнал работа при друг работодател.

В писмената защита процесуалният представител на ищцата излага подробни съображения в подкрепа на доводите в исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното дружество, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Сочи се, че дисциплинарното наказания 2

„дисциплинарно уволнение“ било наложено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 106 от 23.03.2023 г., която била връчена на ищеца на 27.03.2023 г. Поддържа, че втората заповед имала само констативен характер. Излага съображения, че срокът за обжалване на заповедта от 23.03.2023 г. бил изтекъл по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че последният го е уведомил за отсъствието си. Сочи, че ищецът не се е явил на работа на 31.01.2023 г., както и следващите дни, като служител на ответното дружество неколкократно е телефонирал на ищеца, но той не е отговорил. Излагат се съображения, че въз основа на изпратено искане за писмени обяснения, получено от ищеца на 13.03.2023 г., последният представил писмени обяснения, входирани в дружеството на 22.03.2023 г., които не били приети за основателни. Излагат се съображения, че ищецът без основание не се е явил на работа на 31.01.2023 г., както и следващите дни 01.02.2023 г. и 03.02.2023 г., като не е представил документи за неявяването си, с което е нарушил трудовата дисциплина и основателно му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Искането към съда е да отхвърли така предявените искове, претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по изложените в отговора доводи, в писмената защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите си и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа следното:

Не е спорно между страните, а и е видно от представения трудов договор по делото, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, назначен при последния на длъжността „***/” с трудов договор за неопределено време, сключен на 01.07.2015 г., с трудово възнаграждение от 431 лева, а видно от представеното копие на трудова книжка (като в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2024 г., съдът е констатирал, че приложеното по делото копие от трудовата книжка съответства на оригинала) е видно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, основното трудово възнаграждение на В. К. К. е било 780 лева.

3

Съгласно представените болнични листове, работникът е бил в отпуск по болест до 30.01.2023 г., като е безспорно между страните, че работникът не е бил на работа на 31.01.2023 г., 01.02.2023 г. и 02.02.2023 г., като е представен болничен лист, съгласно който работникът е в отпуск по болест от 03.02.2023 г. От работодателя са изискани писмени обяснения от работника относно неявяването му на работа след 30.01.2023 г., като такива са депозирани на 22.03.2023 г.

По делото е представена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 106 от 23.03.2023 г., с която на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, и във вр. с чл. 193, ал. 1 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание на ищеца за неявяване на работа след 30.01.2023 г. в два последователни дни, като в мотивната част на заповедта е посочено, че „писмените обяснения не се приемат тъй като се намират за неоснователни – основание за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 2 от КТ”. Заповедта е връчена на ищеца на 27.03.2023 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото, че със Заповед № 1685 от 18.04.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т.

6, във връзка със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ ищецът е уволнен, а заповедта му е връчена на 19.04.2023 г.

Други относими към правния спор доказателства не са ангажирани по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ Тежестта на доказване по иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи наказание „дисциплинарно уволнение”.

Дисциплинарното производство съдържа норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на наложеното наказание в неговата съдебна фаза - чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване 4 относно съдържанието на заповедта за наказание, чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържаща задължение за работодателя да изслуша устните или приеме писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарното наказание, чл. 194, ал. 1 от КТ, съгласно която се извършва преценка относно това, наложено ли е наказанието в преклузивните срокове, установени в закона, и чл. 189, ал. 1 от КТ - норма, установяваща задължението за съответствие по степен на наложеното наказание с извършеното нарушение.

В случая се оспорва мотивираността на заповедта за уволнение фактите, които обосновават конкретното правно основание, кога е извършено съответното нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че оспорваната заповед е немотивирана.

В случая процесуалният представител на ответното дружество навежда твърдения, че е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” и няма пречка да се издадат две заповеди - с едната заповед да се наложи самото наказание, а с другата да се прекрати трудовото правоотношение, като последната има само констативен характер. По релевантния за спора въпрос дали в уволнителната заповед липсва описание на фактическия състав на извършеното нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ като доклад, докладна, докладна записка, рапорт и пр., при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника или служителя, и в такъв случай изискването на закона е изпълнено, т.е. ако заповедта за уволнение препраща към друг документ, е налице задължителна съдебна практика - дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник, както и че макар в уволнителната заповед да липсва описание на осъщественото дисциплинарно нарушение, ако в нея има изрично позоваване на друг документ и при положение, че този документ е бил доведен до знанието на работника, то изискването на закона за мотивиране на заповедта е било изпълнено /Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о., Решение № 460 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 465/2009 г. по реда на чл. 290 ГПК и др./. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, както и в случаите, когато в мотивите си тя препраща към друг документ, е въведено, за да може, от една страна, да се извърши 5 преценката за спазване на правилата на, а от друга - за да се гарантира правото на наказания работник да осъществи защитата си срещу уволнението.

В процесния случай съдът намира, че заповедта за уволнение не препраща изрично към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото последната е посочена като основание за издаване на уволнителната заповед, но не е посочена в мотивите й.

Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че заповедта за уволнение изрично препраща чрез към друг акт на работодателя (заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание), който акт е доведен до знанието на работника към датата на връчване на обжалваната заповед, но в самата заповед дисциплинарното наказание не е налице конкретизиране на периода на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и какво наказание се налага на работника /каквото изискване е необходимо съгласно Решение № 3 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1000/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 68/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Приема се в задължителната съдебна практика, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание по отношение на задължителни реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал.1 от КТ е императивна.