Решение № 260475 от 22.01.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 22.01.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир

Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова при секретаря

Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1675 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №198246 от 21.08.2019г., постановено по гр.д.№53672/2017г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в, е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.К.Ш. с ЕГН********** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК******** сумата от 2304,72 лева- стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. и 333,10лв.- мораторна лихва за периода от 03.03.2014г. до 13.02.2.2017г., както и сума за дялово разпределение в размер на 7,07лв., от които 5,89лв. главница и 1,18 лева мораторна лихва, представляваща 1/3 от общите начислени суми за абонатен №007721 за процесния период, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2017г. по ч.гр.д.№11187/2017г. по описа на СРС. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу А.К.Ш. с ЕГН********** и И.К.Ш. с ЕГН********** за сумите от по 2304,72- стойност на топлинна енергия за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. и 333,10лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2014г. до 13.02.2.2017г., както и сумите за дялово разпредленеие в размер на по 7,07лв, от които 5,89лв. главница и 1,18 лева мораторна лихва, представляващи по 1/3 от общите начислени суми за абонатен №007721 за процесния период. Ответницата В.К.Ш. е осъдена да заплати на ищеца 292,94лв. разноски в исковото производство и 69,57лв разноски в заповедното прозиводство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Срещу решението в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу А.К.Ш. и И.К.Ш. искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези ответници не са потребители на топлинна енергия в процесния имот.

Твърди, че правото на собственост на ответниците е установено от представените по делото доказателства и съгласно установената в ЗЕ презумпция е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с тези ответници като потребители. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази му част, а исковете срещу А.К.Ш. и И.К.Ш.- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците, в подадените в срок отговори на въззивната жалба на ищеца, молят решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Т.с.“ЕООД не изразява становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно във всички обжалвани части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

От представените по делото писмени доказателства единствено по отношение на ответницата В.К.Ш. се установява да притежава право на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот. Оттук следва и невъзможността да се приложи законовата презумпция по ЗЕ относно А.К.Ш. и И.К.Ш.. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че облигационно отношение по доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ответницата В.Ш. и ищеца, но не и между ответниците А.К.Ш. и И.К.Ш., и ищеца. Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение

№198246 от 21.08.2019г., постановено по гр.д.№53672/2017г. по описа на СРС, ГО, 142 с-в в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/