Решение № 17129 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17129 гр. С., 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А А.А при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А А.А Гражданско дело № 20251110139063 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 29.07.2024г. в /адрес/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.07.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът- К. А. Д. твърди, че в периода от 08.09.2023г. до 07.11.2024г. се намирал в трудово правоотношение с „Д.Т.“ ЕООД, по силата на което заемал длъжността „шофьор“. Посочва, че със Заповед № 18061 от 19.07.2024г. е командирован в чужбина за срок от минимум 90 дни за извършване на международен превоз на товари. Излага, че на 19.07.2024г. в /адрес/ след почистване ремаркето на камион поради липсата на стълба /същата била счупена/, следвало да скочи от ремаркето, при което се подхлъзнал и паднал на дланите на двете си ръце. Излага, че непосредствено след инцидента е откаран в болнично заведение в гр. Л., където е диагностициран с фрактура на долния край на лъчевата кост и лявата му ръка била гипсирана. Поддържа, че злополуката е приета за трудова с Разпореждане № ****г. на ТП на Н.. Допълва, че в периода от 29.07.2024г. до 10.10.2024г. е бил временно неработоспособен, а движенията му са били изключително затруднени, което е породило необходимостта от чужда помощ в ежедневните дейности. Поддържа, че освен травматичните увреждания вследствие на трудовата злополука е претърпял и неимуществени вреди, 1 изразяващи се в болки и страдания, в шок и страх от реалната опасност да удари главата си при падането, в емоционална нестабилност. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от настъпване на трудовата злополука-29.07.2024 год. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът-„Д.Т.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца към момента на инцидента, както и че злополуката е призната за трудова с разпореждане на Н.. Твърди, че във връзка с процесния инцидент на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 195,93 лв. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с доводи, че служителят е проявил груба небрежност, неспазвайки основните правила за безопасност. Оспорва причинноследствената връзка между злополуката и неимуществените вреди, както и описаните в исковата молба вредоносни последици и техния интензитет. Поддържа, че в периода от 29.07.2024г. до 10.11.2024г. ищецът е получавал обезщетение от общественото осигуряване за изгубената си работоспособност. Оспорва размера на претендираното обезщетение, тъй като не съответства с действителните вреди.

Третото лице помагач-„О.З.К.-З. АД“ оспорва предявения иск, като навежда доводи за проявена груба небрежност от ищеца при изпълнение на служебните му задължения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От трудов договор №******** год. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищеца е заемал длъжността „шофьор“. Със Заповед №******* год. издадена на основание чл.5, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина К. А. Д. е командирован за извършване на превоз на товари в други европейски държави, В., Ш. и Т. за срок от „минимум 90 дни“.

От служебна бележка от 08.09.2023 год. е видно, че на К.А.Д. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 08.09.2023 год.

С Разпореждане № **** г. на длъжностно лице при Т.П.-С. град – Н. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от работодателя с Декларация вх. № **** год. трудова злополука, станала през време и по повод на извършваната работа на 29.07.2024 г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КТ. По делото липсват данни разпореждането да е обжалвано от заинтересованите лица в законоустановения срок, а върху него е направено отбелязване, че е влязло в законна 2 сила на 07.10.2024 год.. От страна на ищеца, като причина за инцидента е посочено, че на 29.07.2024 год. е паднал от ремаркето, след като го е почистил и подготвил за товарене. Посочва, че при слизане от ремаркето лявата му обувка се е подхлъзнала на ръба му и е паднал.

По делото е приета съдебно–медицинска експертиза, от която се установява, че вследствие на злополуката ищецът е получил счупване на лъчевата кост на лява пердмишница в долния й край, в областта на гривнената става, а медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Установява се, че е проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на лява гривнена става, като общия период на възстановяване е бил 2,5 месеца, а при преглед извършен от вещото лице на 26.02.2026 год. е установено, че лечебния процес е завършен без функционален дефицит на ставата и не се налага провеждането на специализирана терапия. Установява се, че е налице причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата нетрудоспособност на ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.А.Д..брат на ищеца. В показанията си свидетелят установява, че след злополуката е помагал на ищеца през първите няколко дни, тъй като е бил с поставен гипс. Установява, че възстановяването е траело около месец, както и че при смяна на времето изпитва болка и понякога се маже с мехлеми.

Представени като доказателства по делото са и болнични листове и амбулаторни листове.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди. От събраните по делото доказателства се установява, че при съществуването на трудово правоотношение с ответника ищецът е претърпял трудова злополука, която е довела до трайна неработоспособност. Трудовата злополука е установена след разследване по реда на чл. 58 от КСО, като резултатите от него са отразени в Протокол, който доказва настъпването на събитието (ал. 6), доколкото ответникът не е провел пълно обратно доказване за опровергаване на констатациите, отразени от длъжностното лице. Злополуката е квалифицирана като трудова със стабилен административен акт, който не е оспорен от страните по съответния ред, поради което неговата законосъобразност не може да бъде обсъждана в рамките на настоящото производство, доколкото липсват и твърдения в тази насока. По делото е 3 установено, че в резултат на трудовата злополука е причинена вреда на ищеца, както и причинната връзка с трудовата злополука. В тази насока е и заключението на вещото лице изготвило съдебно-медицинската експертиза. От същата се установява, че е налице причинна връзка между инцидента и установените вреди. Установява се също, че ищецът е получил счупване на лъчевата кост на лява пердимишица в долния й край, в областта на гривнената става, търпял е болки и страдания, които са били интензивни през първите 20 дни, както и че към 26.02.2026 год. не се установява траен функционален дефицит на лява гривнена става.

Отговорността на работодателя е обективна, доколкото законът му е възложил риска от настъпване на вреди за работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции. В тази връзка е необходимо злополуката да е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Страните в производството не спорят, че настъпилата трудова злополука е във връзка с изпълнението на работата на ищеца по трудовото правоотношение.

Както беше посочено по-горе отговорността на работодателя е обективна, като по реда на чл. 201, ал. 2 КТ е предвидена възможност да бъде намалена имуществената отговорност на работодателя в изключителни случаи - а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че пострадалият е извършил нарушения със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност. В случая не е спорно между страните, че травмата е настъпила при слизане от ремаркето, след неговото почистване. Изложеното води до извод, че К. Д. е извършвал нормално физическо действие, а падането вследствие на извършването му е случайно събитие, което няма доказателства да е предизвикано умишлено или вследствие на самонадеяност или невнимание. Поради тези причини не може да се приеме за основателно твърдението на ответника, че ищецът е проявил небрежност и е налице съпричиняване на вредата.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и съгласно чл. 52 от ЗЗД то следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № ***** г. на П. на ВС и трайната съдебна практика, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на 4 претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Целта на обезщетението не е да се поправят вредите, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане на ответника. При определяне на размера на паричната репарация, съдът взема предвид показанията на свидетеля, от които се установи, че ищецът е претърпял негативни емоции в следствие на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания, невъзможност да се обслужва сам. При определяне на паричното обезщетение следва да се изходи от конкретните обстоятелства, характерът на неимуществените вреди, интензитета им, както и жизнения стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда. С оглед на което при отчитане на спецификата на конкретния случай, настоящият състав счита, че справедливият размер на обезщетението, който съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД е в размер на 7000 лева, от които следва да се приспадне сумата от 195,93 лева, представляваща изплатеното от „З.А.Д. О.З.К-3.“ АД застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата от 6804,07 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 38, ал. 1 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 113,69 евро, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1106,92 евро, представляваща сторените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.