Определение № 3391 от 14.09.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 816/2022
- Вид
- Определение № 3391
- Подписан
- 14.09.2022
- В сила
- 04.11.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3391 гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500816 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 19127 от 12.08.2022 г., депозирана от АТ. Г. Г., чрез адв. Явор Стойчев, с искане, което съдът цени като такова за допълване на решение № 801 от 22.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 816/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата се излагат доводи за присъждане на разноски в полза на молителя, доколкото макар и двете въззивни жалби да са оставени без уважение, касаят различни материални интереси. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски пропорционално на материалния интерес на въззивната жалба, депозирана от община Варна в размер на 1399 лева с ДДС.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от страна на община Варна.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Молбата, касае искане за допълване на решението в частта за разноските, доколкото настоящият съдебен състав не се е произнесъл по разноските за въззивното производство. Същата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, депозирала списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
1
С въззивното решение поради неоснователността на двете въззивни жалби е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части.
В депозирания списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита на АТ.
Г. Г. е посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение за въззивната жалба и депозирания отговор в размер на 2000 лева. В същия не е посочено изрично каква част от възнаграждението се претендира по депозираната от страната въззивна жалба, респ. за отговора по въззивната жалба на насрещната страна, което затруднява и преценката по повод на релевираното възражение за прекомерност от насрещната страна – община Варна.
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че обстоятелството, че въззивното производство е приключило с потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като подадените въззивни жалби са оставени без уважение, означава, че всяка една от страните по делото е упражнила неоснователно правото си на въззивна жалба, а това само по себе си изключва наличието на основание за присъждане на направените от тях разноски във въззивната инстанция /в този смисъл определение № 53 от 17.01.2014 г., постановено по гр. д. № 115/2014 г. на ВКС, определение № 84 от 26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, определение № 525 от 2.07.2014 г., постановено по гр. д. № 3702/2014 г. на ВКС, определение № 575 от 15.09.2014 г., постановено по т. д. № 1972/2014 г. на ВКС и други/.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че разноските за въззивното производство следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.
В мотивите на въззивното решение съставът на съда е изложил мотиви, че предвид изхода от спора не следва да бъдат присъждани съдебноделоводни разноски, но не е формулирал изричен диспозитив за оставяне на искането за присъждане на разноски без уважение. Ето защо, налице е непълнота в диспозитива на въззивното решение в частта за разноските.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за допълване на решението в частта за разноските, поради което депозираната молба се явява основателна. Затова и следва да се допълни въззивното решение като се постанови изричен диспозитив за оставяне без уважение искането на АТ. Г. Г. за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 801 от 22.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 816/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АТ. Г. Г., роден на 14.10.1942 г., гражданин на ФГР Германия с адрес: гр. Шверин, провинция МекленбургФорпоммерн, „**** за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Определението подлежи с частна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3