Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 789 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2932/2022
Вид
Решение № 789
Подписан
12.06.2023
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.а като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000502932 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 275 от 22.07.2022 г., постановено по гр. д. № 67/2022 г. от Софийски окръжен съд е признал за установено, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, че ответникът П. С. С., ЕГН ********** не дължи на А. М. Н., ЕГН **********, сумата от 85 000 /осемдесет и пет хиляди/ лева, на основание Договор за паричен заем от 20.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил предявения А. М. Н., ЕГН ********** против П. С. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ предмет да се установи, че ответникът П. С. С., ЕГН ********** дължи на А. М. Н., ЕГН **********, сумата от 75 044.43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 85 000 лева /главницата 1 по Договор за паричен заем от 20.02.2007 г./, за периода от 20.02.2007 г. до 15.06.2021 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца А. М.

Н., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на П. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 1 540 лева за заповедното производство и в размер на сумата от 3 100 лева за производството в първата съдебна инстанция.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца А. М. Н., ЕГН

********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че има уговорка в договора за реалното предаване на заетата сума, договорът е бил с нотариална заверка на подписите и заемателят е встъпил в дълг на заемодателя към търговска банка, по който дълг е извършил плащания.

Моли да се отмени решението и вместо това да се признае за установено, че ответникът дължи главницата по Договора за паричен заем в размер на сумата от 85 000 лева и сумата от 75 044.43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 85 000 лева, за периода от 20.02.2007 г. до 15.06.2021 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в заповедното производство и в двете съдебни инстанции.

Ответникът - П. С. С., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва нейната основателност и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и 2 събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - А. М. Н., ЕГН ********** е предявил против П. С. С., ЕГН **********:

- иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, имащ за предмет да се установи, че ответникът П. С. С., ЕГН ********** дължи сумата от 85 000 /осемдесет и пет хиляди/ лева, на основание Договор за паричен заем от 20.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г.;

- иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ предмет да се установи, че ответникът П. С. С., ЕГН ********** дължи сумата от 75 044.43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 85 000 лева /главницата по Договор за паричен заем от 20.02.2007 г./, за периода от 20.02.2007 г. до 15.06.2021 г.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че Д. Ц. Ц., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** на 20.02.2007 г. са сключили Договор за паричен заем, по силата на който П. С. С., ЕГН ********** е получила сумата от 85 000 лева със задължение да ги върне, като встъпи в дълг на заемодателя към Обединена българска банка, предоставила ипотечен кредит.

Ищецът твърди още, че:

- заемодателят Д. Ц. Ц., ЕГН ********** с договор за цесия от 31.05.2021 г. му е прехвърлил вземането си към П. С. С., ЕГН **********;

- длъжникът е уведомен за цесията;

3

Длъжникът е останал задължен за главницата, в размер на сумата от 85000 лева и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, в размер на 11 900 лева;

- подал е заявление в Районен съд Елин Пелин, който по ч.гр.д. № 734/2021 г., по реда на чл. 417 от ГПК е издал Заповед за незабавно изпълнение за сумата от 85 000 лева и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, в размер на сумата от 11 900 лева, за периода от 20.02.2007 г. до 15.06.2021 г.;

- длъжникът е подал възражение и той в срок е предявил установителните искове, с които да се признае, че ответникът дължи сумите по Заповедта за изпълнение;

Поискал да се присъдят направените заповедното и в съдебното производство. деловодни разноски в

С протоколно определение от съдебното заседание, състояло се на 10.06.2022 г. е допуснато изменение /увеличение/ на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, заявен и първоначално предявен за сумата от 11 900 лева на 75 044.43 лева.

Ответникът - П. С. С., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 9/, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал да се прекрати производството по тях, а при условията евентуалност оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че договорът за заем е реален, а заемодателят след подписването му пред нотариус не е предал сумата от 85 000 лева.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че Д. Ц. Ц., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** на 20.02.2007 г. са сключили Договор за паричен заем за сумата от 85 000 лева – оригиналът е приложен по ч.гр.д.

4

№ 734/2021 г. по описа на Районен съд Елин Пелин.

Договорът е със нотариална заверка на подписите.

По делото няма разписка, издадена от длъжника П. С. за получаването на тази парична сума, както и в договора няма клауза, че служи като разписка за реално предадена от заемодателя, респективно реално получена от заемателя парична сума.

По силата на договора заемателят се е задължил да встъпи в дълг на заемодателя към „ОББ“ АД, който дълг произтича от договор за ипотечен заем и да връща заема с погасяване на задължението към банката.

Заемодателят Д. Ц. Ц., ЕГН ********** с Договор за цесия от 31.05.2021 г. е прехвърлил ищеца А. М. Н., ЕГН ********** вземанията си към П. С. С., ЕГН **********.

По делото няма доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията.

А. М. Н., ЕГН ********** е подал заявление в Районен съд Елин Пелин, който по ч.гр.д. № 734/2021 г., по реда на чл. 417 от ГПК издал Заповед за незабавно изпълнение срещу П. С. за сумата от 85 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2021 г., както и за сумата от 11 900 лева, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, за периода от 20.02.2007 г. до 15.06.2021 г.

Длъжникът е подал възражение и ищецът в срок е подал установителните искове, с които да се признае, че ответникът дължи сумите по Заповедта за изпълнение.

От писменото заключение на вещото лице, извършило счетоводна експертиза в първата инстанция /л. 77/ се установява сключен договор за 5 ипотечен кредит, с който реално на Д. Ц. Ц., ЕГН ********** е бил предоставена сумата от 85 000 лева, която е следвало да върне на 300 месечни вноски.

Кредитът е бил изцяло погасен на 25.02.2019 г.

Кредитът е бил погасен с направени вноски от кредитополучателят, от ищеца и от още шест физически лича, едно от които е ответницата П. С. с вноска, в размер на сумата от 1 500 лева.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от ищеца жалба и спорът се концентрира до дължимостта на сумите – предмет на двата установителни иска и тяхната основателност.

По главния иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, с който ищецът е поискал да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 85 000 лева, представляваща главница по Договора за паричен заем 20.02.2007 г.:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

Правнорелевантните факти са:

- сключен Договор за паричен заем за сумата от 85 000 лева.