Решение № 14519 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14519 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110162575 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: п е предявило срещу с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 4 022,39 лева, представляваща незаплатени възнаграждения за извършени от ищеца услуги за диагностика и ремонти дейности на моторни превозни средства, собственост на ответника, обективирани в следните фактури: фактура № 9670 от 25.06.2019 г. за сумата в размер на 301,57 лева, фактура № 9801 от 31.08.2019 г. за сумата в размер на 1140,54 лева, фактура № 9879 от 25.10.2019 г. за сумата в размер на 1 663,30 лева и фактура № 9935 от 26.11.2019 г. за сумата в размер на 916,98 лева, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2023 г., до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че по неформални договори и по възлагане от ответника с е извършил услуги, изразяващи се в диагностика и ремонтни дейности на моторни превозни средства, собственост на ответника, които били извършени своевременно. Твърди, че за извършените работи са издадени посочените фактури. Посочва, че фактурите били приети и осчетоводени от ответното дружество като последното е ползвало и данъчен кредит по тях. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да заплати претендираното възнаграждение нито частично, нито в пълен размер, поради което моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че оспорва предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца, както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – предоставил е твърдените услуги за диагностика и ремонти дейности на моторни превозни средства, които са приети от ответника без възражения, във връзка с което му се дължи възнаграждение в претендирания размер по издадените фактура № 9670 от 25.06.2019 г., фактура № 9801 от 1

31.08.2019 г., фактура № 9879 от 25.10.2019 г. и фактура № 9935 от 26.11.2019 г.

В тежест на ответната страна е установяването на правопогасяващите и правоизключващите възражения.

Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Без значение дали е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (в този смисъл Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г; Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.

№ 1598/2013 г. на II ТО и др.). В Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II ТО, дори е посочено, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

В разглеждания случай между страните не се спори, че са се намирали в трайни търговски отношения, датиращи от 2017 г., предмет на които е било възлагане от страна на ответното дружество извършването на услуги за диагностика и ремонт на автомобили, собственост на ответника. Това се установява и от представената от ответника главна книга от счетоводството на ответното дружество, в която са отразени множество плащания в полза на ищеца свързани с ремонти на моторни превозни средства в периода 2019 г. – 2023 г.

В подкрепа извода на съда, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение по възлагане и осъществяване на ремонтни услуги на притежавани от ответника моторни превозни средства, е и приетото без възражения заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено.

Съгласно заключението фактура № 1000009670/25.06.2019 г., фактура № ********** от 31.08.2019 г. и фактура № 1000009879 от 25.10.2019 г. са отразени в дневниците за покупки на с и същите са осчетоводени от него. На следващо място съдът намира, че от кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по безспорен начин осчетоводяването на фактура № 1000009670/25.06.2019 г., фактура № ********** от 31.08.2019 г. и фактура № 1000009879 от 25.10.2019 г., включването им в дневниците за покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от с и отразяването им в дневника за покупки. Нещо повече фактът на осчетоводяване на посочените фактури е изрично признат от законния представител на ответника в първото по делото съдебно заседание. Ето защо и с оглед цитираната по-горе практика на ВКС, това следва да се възприеме от съда като признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата, т.е. в случая – в размер 3105,41 лева. Не е нужно фактурите да бъдат подписани, нито пък да бъде представен двустранно подписан 2 приемо-предавателен протокол, доколкото само по себе си осчетоводяването на фактурите е достатъчно да докаже изпълнение на поетите от ищеца спрямо ответника услуги, както и приемане на същите от с.

Предвид това, съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и изискуемостта на обективираните в посочените фактури вземания в общ размер на 3105,41 лева. По въпроса за това какво е доказателственото значение на осчетоводяването от търговеца-страна по търговска сделка на данъчни фактури, включването им в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит по тях е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. В същата еднозначно се приема, че осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задълженията – така Решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, II ТО; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, II ТО, Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 185 от 10.02.2016 г. по т.д. № 2928/2014 г. на ВКС, I ТО, Решение № 172 от 13.01.2016 г. по т. д. № 2535/2013 г. на ВКС, I ТО и др.). Приема се още, че ако възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемопредавателен протокол (Решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г., II ТО, ВКС).

Следователно в процесния случай извършените осчетоводявания представляват както признание за приемане на работа, от една страна, така и признание за надлежно извършената услуга, от друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и доставката на стоката при договора за продажба в отношенията между търговци водят до изискуемост на вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника.

Не така стои въпросът обаче по отношение на вземането, обективирано във фактура № 1000009935 от 26.11.2019 г. на стойност 916,98 лева. В действителност посочената фактура е осчетоводена от ищеца и той е приспаднал данъчния кредит по същата, но това само по себе си не е достатъчно за доказване, че ответникът е възложил извършването на описаните във фактурата ремонтни дейности. В тази връзка фактурата не е подписана от ответника, не са представени никакви доказателства същата да е и получена от ответника, респ. работата да е изпълнена и приета без забележки от ответното дружество. Отделно от това не са налице данни посочената фактура да е осчетоводена от ответника и да е включена в дневниците за покупки към подадените в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС от с и да е отразена в дневника за покупки на с. Не са ангажирани от ищеца никакви други доказателства, сочещи за възлагане, респ. изпълнение и приемане на работата, за възнаграждението на която е издадена фактурата. Ето защо и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, при наличието и оспорване от ответната страна, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.

Следователно предявеният иск се явява основателен в частта за сумата в общ размер на 3105,41 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен.

Не се установява от събраните по делото доказателства твърдяното от ответника заплащане на установената дължима сума от 3105,41 лева. В действителност съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза фактура № 1000009670/25.06.2019 г., фактура № ********** от 31.08.2019 г. и фактура № 1000009879 от 25.10.2019 г. са отразени в счетоводството на ответното дружество като заплатени в брой. При изслушването му вещото лице допълва, че се касае единствено за отразяване на плащане на фактурите в брой, но на вещото лице не са представени касови бонове към фактурите, от които да е видно действителното заплащане. Нещо повече, въпреки предоставената от съда на ответника възможност за това, същият не представя такива по делото. От друга страна съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца п не са отразени плащания, които да погасяват вземанията по посочените три фактури. Това наред с изрично направеното от ищеца оспорване на твърдението на ответника за заплащане на сумите, обективирани в трите фактури, обуславя извод, че по делото не се установява при 3 дължимото от ответника главно и пълно доказване на заплащането на сумата в общ размер на 3105,41 лева.