Решение № 17712 от 02.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17712 гр. София, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря В. С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110168458 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на К. С. К. срещу „К. и. и. БГ“ ЕАД с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1884,02 лева, представляваща главница, 452,16 лева – такса обработка на кредита, сумата от 180,71 лева – мораторна лихва за периода 20.09.2012 г. – 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 16.09.2013 г. до изплащане на вземането, съдебни разноски в размер на 50,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г. по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че за процесните суми в полза на праводателя на ответното дружество „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г. по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй, въз основа на който било образувано изп. дело № 537/2016 г. по описа на ЧСИ В. Й., с район на действия ОСВраца. Твърди се до конституиране на ответника като взискател да са били извършени две изпълнителни действия – насрочени описи на движими вещи, които не били осъществени. Поддържа с молбата за образуване на делото съдебният изпълнител да е бил овластен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи се последното изпълнително действие да е от 02.05.2019 г., да не са постъпвали суми по делото както от ищеца, така и от трети лица. Твърди всички предприети действия след датата на прекратяването на делото по силата на закона да са незаконосъобразни. Сочи погасителната давност да е изтекла на 10.07.2024 г., отчитайки и спирането на сроковете по време на обявеното извънредно положение в страната. Изтъква, че горното изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ М. Н., поради загубване на правоспособността на ЧСИ Й., като същото е преобразувано под нов № 3076/2024 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „К. и. и. БГ“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения, че не се е погасило правото на принудително изпълнение относно вземанията по процесния изпълнителен лист, тъй като по изпълнителното дело са извършвани 1 регулярни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поддържа, че след прекратяване правоспособността на ЧСИ Й., архивът на последния е бил прехвърляне на ЧСИ Ц. Н. с район на действие ОС – Плевен и делото се е водело под № 8672/2020 г., а впоследствие служебният архив на ЧСИ Й. е предаден на ЧСИ М. Н. с район на действие ОС-Враца. Излага подробни съображения, че в периода 15.05.2019г. – 03.07.2020 г. не е имало изпълнителен орган, към който взискателят да отправя искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята му причини, поради което е било налице основание за спиране на делото и счита, че поради това давност не е текла. Отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК следните обстоятелства: че срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист от 6.12.2013 г. в полза на праводателя на ответното дружество „БНП П. П. Ф.“ ЕАД по ч.гр.д. № 903/2013 г. по описа на РС – Козлодуй; 2) въз основа на изпълнителния лист било образувано първоначално ИД № 20167210400537 по описа на ЧСИ В. Й., преобразувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Й. на ЧСИ Н. в ИД № 20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н., и двамата с район на действие ОС-Враца.

Освен безспорният му характер, това обстоятелство се установява и от приетите по делото два изпълнителни листа, от които е видно, че по ч.гр.д.№ 903/2013г. по описа на РС-Козлодуй е издаден изпълнителен лист от 6.12.2013 г. за сумата 1884,02 лева, 452,16 лева – такса обработка на кредита, сумата от 180,71 лева – мораторна лихва за периода 20.09.2012 г. – 27.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 16.09.2013 г. до изплащане на вземането, съдебни разноски в размер на 50,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Не е налице спор между страните че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „К. и. и. БГ“ ЕАД. Последното се подкрепя и от ангажираните доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., по силата на който ответникът придобива вземанията на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД по процесния изпълнителен лист, произтичащи от договор CREX-02876548/21.7.2012 г.

При наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна давност.

В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 20167210400537 по описа на ЧСИ В. Й., преобразувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Й. на ЧСИ Н. в ИД № 2

20247230403076 по описа на ЧСИ М. Н., и двамата с район на действие ОС-Враца, т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила найкъсно към датата на издаване на изпълнителния лист – 06.12.2013 г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на ВКС, III г. о.).

Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.

Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било 3 нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.

Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.