Решение № 5312 от 15.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5312 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100511227 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 03.05.2020г. по гр.д. № 14792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав К. М. С. е осъдена да заплати на „ЛОРАМЕД“ ООД сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 20.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 20.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата К. М. С., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивницата не е извършвала стопанска дейност, а такава дейност е извършвало „Ергомед 22“ ООД, в което е била съдружник и управител, съгласно представеното по делото решение на ВАС по адм.д. № 15001/2014г. Навеждат се доводи, че клаузата на чл. 9 от трудовия договор на въззивницата е нищожна, тъй като ограничава трудовите й права, още повече като се има предвид, че тя е била заета на непълно работно време.

Посочва се, че тя не е имала ръководни функции в „Лорамед“ ООД, поради което не е осъществявала преки контакти с клиенти на дружеството. Излагат се съображения, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Д.Н., която е била заинтересована от изхода на делото като снаха на управителя на „Лорамед“ ООД. Твърди се, че по делото не е било доказано 1 настъпването на претендираните вреди, като присъденият размер на обезщетението не кореспондира със заключението по назначената от районния съд съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЛОРАМЕД“ ООД, в депозиран писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че ответницата е осъществявала конкурентна дейност спрямо ищцовото дружество чрез „Ергомед 22“ ООД, в което е била съдружник и управител, докато е била в трудово правоотношение с „ЛОРАМЕД“ ООД. Твърди, че в резултат на това за него са възникнали имуществени вреди. Поддържа, че от показанията на свидетелката Николова се установява, че ответницата е имала контакт с клиентите на „Лорамед“ ООД. Посочва, че за това обстоятелства ответницата прави признание с писмени обяснения от 25.04.2013 г. Навежда доводи, че решението по адм.д.

№ 15001/2014 г. на ВАС е неотносимо към спора. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „ЛОРАМЕД“ ООД срещу К. М. С. искове за осъждане на ответницата да заплати сумата от 10 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби и сумата от 10 000 лв., обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от извършвана от ответницата конкурентна дейност чрез „Ергомед 22“ ООД, в противоречие с установена в чл. 9, ал. 3 от сключен между страните трудов договор от 27.12.2006г. забрана за извършване на конкурентна дейност. В изпълнение на дадени от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности на искова молба, ищецът е посочил, че сумата от 10 000 лв. – претърпени загуби се формира от разликата между имуществото на дружеството след действията на ответника и икономическото положение, което то би имало, ако същата не бе сключила договор с клиенти на ищеца, докато сумата от 10 000 лв. – пропуснати ползи се изразява в осуетяване на увеличаването на печалбата на „Лорамед“ ООД, тъй като са реализирани сделки с постоянни клиенти на ищеца.

Първоинстанционният съд не е дал правна квалификация на предявените искове, който пропуск следва да бъде отстранен от настоящата инстанция. Доколкото са изложени твърдения за причинени умишлено вреди при действието на възникнало между страните трудово правоотношение, исковите претенции следва да бъдат квалифицирани по чл. 203, ал. 2 от КТ вр.

2 чл. 45 от ЗЗД. Независимо от това, районният съд се е произнесъл по всички относими по спора факти, поради което решението му е процесуално допустимо.

В отговора на исковата молба са били изложени доводи за нищожност на клаузата на чл. 9 от трудовия договор, с която е забранено упражняването на конкурентна дейност като ограничаваща правото на труд на ответницата и противоречаща на добрите нрави. Посочено е, че ответницата е била заета на длъжността „инженер, електрически подсистеми“ и не е имала възможност за преки контакти с клиенти на ищеца. Наведени са доводи, че клиентите на ищеца не са подновили договорите си с него поради некачествено предоставяне на услугата, както и неконкурентни цени.

По делото е представен трудов договор № 7 от 27.12.2006 г. по силата на който ответницата К. М. С. е заемала длъжността „Електроинженер“ на непълно работно време с 4 часов работен ден. Съгласно чл. 9 от договора, без писмено съгласие на работодателя работникът не може: 1) да учредява второ или друго правоотношение с друг работодател, осъществяващ конкурентна на настоящия работодател дейност; 2) да полага труд по гражданско правоотношение с възложител, осъществяващ конкурентна на работодателя дейност; 3) самостоятелно или в сдружение да извършва дейност, която е конкурентна на осъществяваната от работодателя. С допълнително споразумение от 01.04.2009г. длъжността на ответницата е променена на „Инженер, електрически подсистеми“. В длъжностната характеристика на ответницата е посочено, че тя подпомага извършване на наблюдение на здравословното състояние на работниците и служителите и анализирането му във връзка с извършваната работа, като извършва обучения по правилата за опазването на здравето и безопасността при работата, наред с това, като лично изискване към работника е посочено „умения за работа с клиенти“.

Със заповед № 2 от 19.04.2013г. е прекратено трудовото правоотношение на ответницата, считано от 15.05.2013г., на основание чл.

325, т. 1 от КТ, след подадена лична молба. Със заповед № 4 от 24.04.2013г. на управителя на ищеца са изискани обяснения от ответницата относно участието й във фирма „Ергомед-22“ ООД и в СТМ „Ергомед-22“ ООД, които са с конкурентна дейност. Представени са писмени обяснения на ответницата от 25.04.2013г., в които е посочила, че участва като съдружник в „Ергомед-22“ ООД, което е била подтикнато от решението на управителя на закрие СТМ „Лорамед“ ООД, като съдът констатира, че представените обяснения са непълни. По делото е представен и Констативен протокол № 1 от 08.04.2013г. за намерени от управителя на „Лорамед“ ООД – д-р В.С.Н., в присъствието на служителите Д.Л. и М.Т., в служебния компютър на ответницата документи: счетоводна справка „Движение на наличните средства в брой“; извлечения на разплащателна сметка в лв. от № 49 до № 53 от 2012 г. и № 7 и № 13 от 2013 г. от УниКредит Булбанк на фирма „Ергомед 22“ ООД; справка при различни модели заплащания, като е констатирано, че тези счетоводни документи не са на фирма „Лорамед“ ООД. Представен е и Констативен протокол № 2 от 03.04.2013г. за намерени от управителя на „Лорамед“ ООД – д-р В.С.Н., в присъствието на служителите Д.Л. и М.Т. на бюрото, използвано от Л.С.Т. две 3 покани за обучение на Комитети и групи по условия на труд, като в заявката за участие е посочен имейл адрес: [email protected]. Представен е и Констативен протокол № 3 от 04.04.2013г. за намерена от същите лица на бюрото на ответницата бележка с текст: „Ергомед 22“ ООД, ****, вх. А, ЕИК 201995344, МОЛ: К. М.; За фирма Д.Н. Стил сумата е 231. 46 лв. по банка. Издаден е и Констативен протокол № 4 от 11.04.2013 г. за установени в служебния компютър на Л.Т. договори за предоставяне на услуги трудова медицина, сключени между „Ергомед 22“ ООД и три търговски дружества.

По делото не се спори, а и след служебна справка на съда в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 30.03.2012 г. в регистъра е вписано „Ергомед 22“ ООД, със съдружници К. М. С. и И.И.П., като за управител е вписана К. М. С.. По делото е представен и договор за възлагане на управление, сключен между ответницата и „Ергомед 22“ ООД. Това положение е било непроменено за целия процесен период до предявяване на исковата молба пред районния съд.

По делото не спори, че това дружество е регистрирано и осъществява дейност като служба по трудова медицина по смисъла на чл. 25в ЗЗБУТ и Наредба № 3 от 25.01.2008г. за условията и реда за осъществяване на дейността на Службите по трудова медицина.

С решение № 1394/29.10.2014г. на КЗК е установено извършено нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК от страна на „Ергомед 22“ ООД за извършена нелоялна конкуренция по отношение на „Лорамед“ ООД.

Решението и потвърдено с решение по ахд № 15001/2014г. на ВАС.

При така изложеното, съдът намира от правна страна следното:

Работникът отговаря имуществено за причинените на работодателя вреди, при предвидените в КТ условия и ограничения. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон, в случая – чл. 45 от ЗЗД.

От страна на ищеца са изложени твърдения за противоправно поведение на служителя, изразяващо се в нарушаване на предвидената в чл. 9, ал. 3 от трудовия договор забрана за осъществяване на конкурентна дейност на тази на работодателя без негово писмено съгласие.

На първо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 3 от трудовия договор.

Правото на труд не е абсолютно право и може да бъде ограничавано в определени случаи, вкл. по силата на уговорка в трудов договор с цел съхраняване интересите на работодателя-търговец – в посочения смисъл Решение № 144 от 28.02.2020 г. по т. д. № 167/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено във връзка с чл. 142 от ТЗ, съответно приложимо и в настоящата хипотеза. Следва да се посочи, че в случая ответницата е била ограничена единствено да осъществява конкурентна на работодателя дейност било самостоятелно или в полза на друго лице по граждански или трудов договор.

Същата е имала възможност да полага всякакъв друг вид труд, извън предоставянето на специфичните услуги по трудова медицина, вкл. по 4 специалността си на електроинженер. Ирелевантно е в случая дали ответницата е полагала труд при други юридически лица. Съгласно изложените от ответницата твърдения, работата в „Ястреб Инвест“ ООД и МЦ Сонел фарм“ ООД е извършвана по възложение на работодателя и в негов интерес.

Забраната за конкурентна дейност касае извършването на сходна стопанска дейност с тази на работодателя, като от значение е фактически извършваната от него дейност, а не тази, съобразно вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност. При допуснато нарушение на тази забрана, служителят отговаря за причинените от това вреди. В случая, по делото се установява възникването на трудово правоотношение между ищцовото дружество „Лорамед“ ООД и ответницата К. С.. Установява се също така, че на 30.03.2012г. е било учредено „Ергомед 22“ ООД, в което ответницата е била съдружник и управител. По делото не се спори, че и двете дружества са били регистрирани като служби по трудова медицина по смисъла на чл. 25в ЗЗБУТ и Наредба № 3 от 25.01.2008г. за условията и реда за осъществяване на дейността на Службите по трудова медицина.