Решение № 108 от 11.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пазарджик , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201727 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. Г., ЕГН ********** от с.Памидово, обл.Пазарджик против НП № 20-1006-001868 от 07.07.2020г. на началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Релевираните оплаквания се свеждат до това, че НП е процесуално незаконосъобразно, т. к. при издаването му било допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Постъпва обаче писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалба и се претендира присъждане на разноски.

За въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява представител.

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВРПазарджик, в което се излагат съображения за неоснователност на въззивната 1 жалба. Иска се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.05.2020 година, около 19:15 часа, в с. Памидово, обл.Пазарджишка, **** е управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № *** – негова собственост, след употреба на алкохол, т.к. бил с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда, а именно 0.85 на хиляда, установено по надлежния ред– проба с техническо средство алкотест „Дрегер 7510+” с фабр.

№ ARDM 0194. Показанията на техническото средство били показани на водача.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 221128 от 30.05.2020г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил без възражения.

Същевременно при съставяне на акта на водача бил издаден ТИ бл. № 0060621, връчен му в 19:30 часа, с който му било указано в срок до 120 минути /два часа/ да се яви в „МБАЛ Пазарджик“ АД, за да даде кръвна проба за химически анализ. Водачът подписал и получил този талон, след което обаче не се явил в лечебното заведение, където да му бъде извършено медицинско изследване и да даде кръвна проба за химическо изследване с цел установяване на концентрацията на алкохол.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 28.08.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 03.09.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя – св.

К. К..

2

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

С оглед събраните доказателства не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал гореописания лек автомобил, след употреба на алкохол, като е бил с концентрация на алкохол със стойност от 0.85 на хиляда. Тези факти не се оспорват и с подадената въззивна жалба, а в същото време категорично се установяват от показанията на св.К., респ. от отразеното от него, както в акта, така и в талона за изследване, даден на водача Г. и подписани, респ. получени от него, без каквито и да е възражения.

На последно място, но не по значение, фактът, че жалбоподателят е бил употребил алкохол и след това е управлявал автомобила до момента на проверката се извлича и от това, че той се е съгласил да бъде изпробван с дрегер за употреба на алкохол и не е имал никакви възражения за това, още по-малко възражения по констатациите в акта.

Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал възможността да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната жалба навежда каквито и да било възражения, то това винаги следва да се преценява с оглед преценка за недостоверността на последващите възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил съглА. с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.

Не може да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба за наличие на допуснати СПН, накърняващи правото на защита, с което се обосновава искане за отмяна на НП. Според автора на жалбата имало несъответствие между цифровата правна квалификация на административното нарушение изписана в АУАН, която било по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и тази, която била изписана в НП - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, където не фигурирало кое предложение от посочената разпоредба било нарушено. Първо трябва да се каже, че посочването на цифрата на конкретно предложение, което е нарушено от съответната правна норма не е нормативно установено задължение, както за актосъставителя, така и 3 за АНО. Ето защо, като е посочил конкретното предложение актосъставителят е направил нещо ненужно. Отделно от това би трябвало да е ясно на всеки, че при квалифициране на едно административно нарушение или пък на престъпление, ако има някакво разминаване между цифровата и словесната квалификация, меродавна е словесната. В случая разминаване между цифровата квалификация в АУАН и НП няма, а отделно в тези два акта словесно е описано ясно и недвусмислено, че нарушението се е изразило в управление на МПС след употреба на алкохол и то с концентрация от 0.85 на хиляда.

Другото СПН според автора на жалбата било това, че жалбоподателят бил затруднен да научи в кое населено място бил извършил нарушението, т.к. не било изписано с.Памидово към коя община, респ. област принадлежи административно-териториално. Това възражение е меко казано несериозно, т.к. едва ли може да има съмнение, че жалбоподателят, който е от с.Памидово, е бил абсолютно наясно къде е бил спрян на 30.05.20г. в 19:15 часа за проверка – ами, в родното си село, разбира се!

Третото СПН се изразило в това, че в НП не било посочено с колко над допустимата стойност била концентрацията на алкохол на жалбопходателря, т.е. колко било превишението й. Това възражение също е несериозно първо, защото не е необходимо да се изписва изрично въпросното превишение, изчислено чрез пресмятане на разликата между установената концентрация и максимално допустимата по закон. Достатъчно е, че е била посочена колко е била установената у жалбоподателя – 0.85 на хиляда, а той като правоспособен водач на МПС би следвало да знае, че максимално допустимата по закон е 0.5 на хиляда, при което лесно би могъл да пресметне превишението ако желае това.

При това положение правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата правна норма предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, а в конкретния казус установената такава е от 0.85 на хиляда. Ето защо НП ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията на 4 чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е наложил законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП в абсолютно установения от закона размер от 1000 лева и 12 месеца лишаване от правоуправление, с което несъмнено ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то направеното от негово име искане за присъждане на разноски не може да бъде удовлетворено.

Пак с оглед изхода на делото – потвърждаване на НП, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВРПазарджик, от която териториална структура е издадено НП, направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.

Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК .

В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата 5 дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.