Решение № 260939 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 12.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ГЕОРГИЕВА

СИМОНА

УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 16029 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „З. „А.Б.“ АД срещу решение от 25.09.2019г. по гр.д. № 40547/2017 г. на СРС, II ГО, 54 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „З. „О.“ АД иск, с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от 2993. 94 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за причинените вреди на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****, в резултат на ПТП от

19.01.2017г., настъпило по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“, с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, като ищеца е осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски в размер на 320 лв.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалния закон. Оспорва се извода на районния съд, че процесното ПТП е причинено изцяло от водача на застрахованото при въззивника МПС. Поддържа се, че произшествието е предизвикано от водача на застрахования при ответника автомобил „Тойота Ярис“

– С.П.С.-М., който е предприел маневра - завой наляво, без да пропусне попътно движещия се и изпреварващ я товарен автомобил „Пежо Партнер“.

Горното се установявало от представения по делото Протокол за ПТП, подписан и от двамата участници в произшествието, както и от депозираните свидетелски показания. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката М.пред тези на свидетеля Н.. Поддържа се, че при предприемане на маневрата завой наляво от страна на водача на автомобил „Тойота Ярис“, товарният автомобил „Пежо Партнър“ вече е бил навлязъл в лентата за насрещно движение и почти е застигнал застрахования при ответника автомобил. Този механизъм бил подкрепен от изобразената в протокола за ПТП схема, от мястото на повредите на двата автомобила, както и от показанията на свидетеля Н.Н..

Навеждат се доводи, че не става ясно как посоченият от водача М.трети автомобил е попречил на видимостта ѝ, при положение, че същият се е отклонил вдясно на значително разстояние преди мястото на произшествието. Излагат се съображения, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск с присъждане на разноски.

Въззиваемият - ответник „З. „О.““ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.

Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, отговора и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.

411 от КЗ за заплащането на сумата от 2993. 94 лв. – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод настъпило на 19.01.2017г. пътно-транспортно произшествие.

В отговора по чл. 131 от ГПК са наведени доводи, че процесното ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с поведението на застрахования при ищеца водач. Изложено е, че не всички повреди, обезщетени по застраховка „Каско“ са настъпили в резултат на произшествието. Оспорва стойността на използваните материали и труд като завишена.

По делото е представена застрахователна полица № 16-0300/303/5000115 от 18.01.2016г., видно от която по отношение на автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***** е сключена застраховка

„Каско“, клауза „Пълно Каско“, с период на застрахователното покритие от 0:00ч. на 27.02.2016г. до 24.00ч. на 26.02.2017г.

По делото не е спорно обстоятелството, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща към процесния момент гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Ярис“, с рег. №

*****.

Видно от представения към делото протокол за ПТП № 1579640 от 19.01.2017г., на тази дата, в гр. Русе, ул. „Потсдам“, зад MOJI-Pyce, между т.а. „Пежо Партнер“, с peг. № *****, управляван от Николай Н. и л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № *****, управляван от С.П.С.-М. е настъпило пътно-транспортно произшествие. От съставената схема към протокола е изобразено, че при извършването на маневра – завой наляво на л.а. „Тойота Ярис“, т.а. „Пежо Партнер“ вече се е намирал в лентата на насрещно движение, предприемайки изпреварване. Протоколът е подписан и от двамата участници в произшествието.

Във връзка с процесното ПТП, при ищцовото дружество е образувана щета № 0300/17/499/500010. Видно от представеното по делото платежно нареждане от 17.02.2017г., ищецът е наредил на собственика на т.а. „Пежо Партнер“ обща сума от 8 531,70 лв., с основание опис № 3848. От представената справка за извършени плащания се установява, че 5 957,89 лв. от тази сума е заплатена във връзка с образуваната във връзка с произшествието щета № 0300/17/499/500010.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на С.П.С.-М., водач на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № *****. Свидетелката посочва, че се е движела по ул. „Потсдам“ зад МОЛ – Русе. От лявата ѝ страна се е падал порталът на Топливо, а от дясно, на разстояние около 20 м. - отбивка за към МОЛ – Русе. Била е първи автомобил, като зад нея се намирал лек автомобил – джип. Срещу нея нямало автомобил, тя подала ляв мигач и предприела маневра – завой наляво към портала на „Топливо“. В този момент настъпил удар с другия участник в произшествието. Ударът се осъществил между предната дясна част на изпреварващия автомобил и предната лява част на управляваното от свидетелката МПС – точно откъм шофьорското място. Посочва, че към момента на извършване на удара не е имала видимост към автомобила, който я е ударил. Движела се е със скорост от 30 км. ч., поради това, че било заледено и е внимавала колата да не поднесе.

По делото са депозирани и показания от водача на т.а. „Пежо Партнер“ – Н.Н..

Свидетелят посочва, че е предприел маневра изпреварване със съобразена скорост.

Бил навлязъл вече в лентата за изпреварване, когато водачът на автомобила пред него внезапно дал мигач, не е погледнал в огледалото си за задно виждане и не го е пропуснал, вследствие на което се осъществил удар.

В назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се излага следният механизъм на ПТП – на 19.01.2017г., около 15:45 часа, л.а. „Тойота Ярис“, с рег. № ***** се движил по ул. „Потсдам“ и до МОЛ – Русе водачът предприема маневра ляв завой и реализира ПТП с попътно изпреварващия го отляво товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****. Вещото лице посочва, че видимите щети за лек автомобил „Тойота Ярис“ са: преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало и стъкло на предна лява врата, а за товарен автомобил „Пежо Партнер“: предна броня, десен фар, преден десен калник, преден капак, фар за мъгла десен.

Посочва, че щетите по товарен автомобил „Пежо Партнер“ се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Експертизата установява, че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 5 957,89 лв. Вещото лице посочва, че стойността на един сервизен човекочас съгласно приложената по делото документация е за сумата от 48,00 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е установил при главно и пълно доказване, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ е предприел внезапно маневра за завиване наляво без да погледне в огледалото за задно виждане и в момент, когато водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил „Пежо Партнър“ вече е започнал изпреварване. С изложените мотиви е отхвърлил изцяло предявения иск.

Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".

В конкретния случай се установява настъпването на ПТП между л.а. „Тойота Ярис“, управляван от С.П.С.-М. и т.а. „Пежо Партнер“, управляван от Николай Н..

Установява се и че към момента на произшествието, по отношение на т.а. „Пежо Партнер“, е осигурено застрахователно покритие по сключена с ищеца „З. „А.Б.““ АД имуществена застраховка „Каско“, както и че водача на л.а.

„Тойота Ярис“ е имал застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество - „З. „О.““ АД.

В конкретния случай съдът намира да са налице предпоставките за възникване на отговорността на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ - и по този начин на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество. От представените по делото доказателства следва да се направи извод, че към момента на предприемането от страна на С.П.С.-М. маневра завой наляво, водачът на т.а. „Пежо Партнър“ е бил започнал вече изпреварването ѝ. Това на първо място се установява от разположението на повредите върху двата автомобила, така както са установени от назначената по делото съдебна автотехническа експертиза – предна лява част за л.а.

„Тойота Ярис“ и предна част за т.а. „Пежо Партнър“. В този смисъл са и показанията на водача С.П.С.-М., която посочва, че ударът се е осъществил в предната лява част на управлявания от нея автомобил, точно на мястото на водача. Така констатираното разположение на повредите предполага, че застрахованият при ищеца автомобил се е движел направо и в този смисъл, че вече е бил заел лентата за изпреварване /за насрещно движение/. Този си извод съдът основава на опитните правила, които са част от доказателствения процес и спомагат за логическото изясняване на явленията от обективната действителност и връзките между тях. Ако действително изпреварването е било предприето след или едновременно с левия завой на л.а.

„Тойота Ярис“, повредите биха настъпили в задната лява част на този автомобил, респ. в дясната предна част на т.а. „Пежо Партнър“. В тази насока е и схемата към протокола за ПТП, видно от която задният автомобил вече е заел изцяло лентата за изпреварване.

Този протокол е подписан и от двамата участници в ПТП, без в него да са обективирани възражения от тяхна страна. С тези данни кореспондират и показанията на свидетеля Николай Н., съгласно които той вече бил предприел изпреварването на л.а. „Тойота Ярис“, когато водачът на последния е предприел внезапен завой наляво. В същото време по делото не се установява, видимостта на застрахования при ответника водач да е била ограничена, доколкото посочения в свидетелските показания трети автомобил, се е отклонил вдясно преди мястото на удара. С оглед на изложеното до тук, настоящият съдебен състав намира, че застрахованият при ответното дружество водач е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средства, преди да предприеме маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл.