Решение № 533 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502176 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260655 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 7895/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав, е осъдено дружеството ”ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да заплати на И. Н. Х. сумата 70 000 лв. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв., е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователна е отхвърлена и претенцията за законна лихва за периода от 25.04.2018г. до 26.04.2018г.

На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК дружеството е осъдено да заплати на И. Х. сумата от 329,58 лв. съдебно-деловодни разноски.

Със съдебното решение е осъден И. Х. да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД сумата от 62,50 лв.- съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

1

Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която се обжалва съдебно решение № 260655 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 7895/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата над 40 000 лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил всички доказани по делото доказателства, в т.ч. и обстоятелството, че пострадалият се е завърнал към обичайния си ритъм на живот и професионално натоварване.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението не са съобразени правилно обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение №260655 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 1895/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 40 000лв. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба отговор. Оспорва жалбата.

И. Х. депозира писмен

Постъпила е насрещна въззивна жалба от И. Х., с която се обжалва съдебно решение № 260655 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 1895/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се още, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение 2 не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на увреждането, довело до почти пълна загуба на зрението на дясното око на ищеца.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 120 000 лв., като не се оспорва факта, че 10 000 лв. извън тази сума са заплатени на ищеца преди завеждане на делото от застрахователя.

Твърди се, че при определяне размера на обезщетението, първоинстанционният съд не е съобразил лимитите на застрахователните обезщетения и обществено-икономическите условия в страната, които обуславят присъждане на обезщетение в по-висок размер.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 260655 от 29.01.2021г., постановено по гр.дело № 1895/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-ти състав в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за още 50 000 лв. ведно със следващата се законова лихва, чиято начална дата, не се оспорва. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не представя писмен отговор по подадената насрещна въззивна жалба от И. Х..

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка.

Видно от представените писмени доказателства, в т.ч. КП за ПТП, ищецът е претърпял ПТП на 03.11.2017г. , в гр.Айтос, като пътник в лек автомобил, предизвикано от водача на лекия автомобил марка „Дачия Дъстър“ с ДК № ********, Н. Х. Д..

Безспорно се установява още, от справка от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП дружеството „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на 3 водачите на МПС относно лек автомобил „Дачия Дъстър”, с ДК № ********.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледани по същество въззивната жалба на

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и насрещната въззивна жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

„ДЗИ-ОБЩО

И. Х. са

С прекия иск по чл.432 ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните 4 елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от която той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датата на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените писмени доказателства: КП за ПТП, както и от заключението на единични САТЕ, прието в първоинстанционното производство, без оспорване от страните, съдът приема, че се доказва вината на Н. Д., за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на въззивника-ищец И. Х. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и

ППЗДвП.

ЗДвП

От справка от ИЦ на ГФ се установява наличието на действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил към датата на ПТП.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и на И. Х. относно размера на присъденото обезщетение.

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати и приети три СМЕ и една СПЕ, чиито заключения съдът кредитира изцяло.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Д. Н., невролог се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП: контузия на главата с кратка загуба на съзнание, и контузна рана в областта на дясното око с периорбитален хематом.

На ищеца е приложено консервативно болнично лечение за три дни.

Изписан е в добро общо състояние. Ищецът е търпял болки и страдания с главоболие, световъртеж, в първите дни след травмата с по-интензивен характер, като постепенно същите са намалявали, но не са отзвучали напълно 5 и понастоящем, и е възможно да продължат в лека форма с години.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Р. Д., офталмолог, се установява категорично, че поради получената при процесното ПТП травма ищецът е загубил зрението на дясното си око до 20%, като това състояние е необратимо и прогнозите са негативни-очаква се още по-голямо намаляване на процента на зрение на дясното око. Експертизата е категорична, че загубата на зрението на дясното око на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с получените увреди при процесното ПТП.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице проф. д-р П. П., дмн, уролог се установява, че полученото от ищеца заболяване хидроцеле на лява скротална половина, макар и констатирано в медицинската документация при приема на ищеца по спешност след процесното ПТП в лечебно заведение, не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, а връзката е само теоретична.

Това заболяване на ищеца се е обострило три месеца след катастрофата, ищецът е претърпял операция за с тридневен болничен престой, но тези обстоятелства не са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, видно от заключението на СМЕ.

От заключението на СПЕ, изготвена от вещо лице доц. д-р В. В. дм, специалист по психиатрия се установява, че ищецът е получил вследствие на процесното ПТП остро стресова реакция, преминала в тревожно разстройство, които понастоящем търпят обратно развитие.

Понастоящем ищецът има разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, което състояние се повлиява добре медикаментозно и има благоприятно развитие с възможност за пълно отшумяване, но при по-дълъг период от време на лечение - от месеци до години.

Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчел конкретни факти и обстоятелства, е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, първоинстанционият съд е съобразил и наложилото се оперативно лечение, което е довело до нови по-интензивни болки и страдания, съобразен е и обществения критерий за справедливост и съдебната практика и правилно е 6 преценено от първостепенния съд, че сумата от 70 000 лв., допълнително присъдени, представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди. Не се спори, че 10 000 лв. извън тази сума са заплатени доброволно от застрахователя в хода на процеса.