Решение № 2799 от 18.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2799 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100505758 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1670 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 31944/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи на ЗАД „Б. В.И.Г.“ АД на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 8528,54 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.04.2020 г. в гр. Троян, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията /15.12.2020 г./ до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 281,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 14.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. № 63085/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, като са отхвърлени исковете съответно за разликата над сумата от 8528,54 лв. до пълния предявен размер от 8872,76 лв. и за разликата над сумата от 281,94 лв. до пълния предявен размер от 293,29 лв., като неоснователни. Съобразно изхода от спора е разпределена отговорността за разноски между страните по делото.

Срещу решението в частта, с която предявените претенции са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД.

Със същата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Поддържа се, че определеният и присъден размер на обезщетението не кореспондира с приноса на водача, застрахован при ищеца, за настъпване на процесното ПТП, чиято била вината за неговото реализиране. В тази връзка излага съображения, че от събраните по делото доказателства е установено, че не застрахования при ответника водач с поведението си е станал причина за настъпване на произшествието. Застрахованият при ищеца по имуществена застраховка водач при извършване на маневра, свързана с навлизане в съседна пътна лента е следвало да пропусне движещия се от дясната му страна лек автомобил и като не е сторил това е станал причина за настъпване на ПТП. Отделно от това маневрата, която е предприел водача на л. а „БМВ“ е извършена при непрекъсната линия.

1

Поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност всички доказателства по делото, като е игнорирал показанията на разпитания по делото свидетел А. и приетата съдебно-техническа експертиза. В обобщение на ангажираните с жалбата доводи отправя искане до въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност заявява искане за намаляване на размера на застрахователното обезщетение в съответствие с приноса на водача, застрахован при ищеца. Претендира присъждане на направените разноски във въззивната инстанция В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД „Б. В.И.Г.“, с който излага становище за неоснователност на заявените с нея оплаквания. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен, с оглед на което следва да бъде потвърден. Поддържа, че действията на водача на лека автомобил марка „Фолксваген“ са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице и свидетелските показания. Обръща внимание на обстоятелството, че самият водач на застрахования при ответника автомобил в разпита си пред първоинстанционния съд потвърждава, че не е спрял на знак „СТОП“, като в последствие е предприел и забранена маневра – пресичане на непрекъсната линия. Предвид изложеното моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 411, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за разликата над сумата от 8528,54 лв. до пълния предявен размер от 8872,76 лв. и за разликата над сумата от 281,94 лв. до пълния предявен размер от 293,29 лв. не е обжалвано от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, поради което решението е влязло в законна сила в тази част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:

Съобразно чл. 411 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения регресен иск се предпоставя от това по делото да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск; противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); плащане от страна на застрахователя на застрахования по имуществена застраховка за причинените вреди; и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество.

С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска, наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, настъпване на ПТП на 19.04.2020 г. в гр. Троян със сочените в исковата молба участници, заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер на 8892,76 лв. по 2 предявената извънсъдебно регресна претенция.

С оглед доводите във въззивната жалба и в отговора, спорни между страните продължават да са обстоятелствата относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, в причинна връзка с поведението на кой от водачите се намира настъпването на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, по отношение на когото от ответника се твърди да е извършил забранена маневра, както и че при извършването й не е пропуснал движещия се от дясната му страна лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.

От представените в производството писмени доказателства – протокол за ПТП № 1688140/19.04.2020 г., АУАН № 121250/19.04.2020 г. и наказателно постановление № 200359-000234/30.04.2020 г. се установява, че на 19.04.2020 г. е настъпило описаното в исковата молба произшествие в гр. Троян, ул. „Христо Ботев“ № 110. Съгласно вписаните в протокола за ПТП данни водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* предприемайки маневра ляв завой не се уверил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и се сблъсква с попътно движещия се с него лек автомобил „БМВ“ с рег. № *******. Констатираните от длъжностното лице, посетило местопроизшествието видими материални щети по лекия автомобил с рег. № ******* са както следва: предна броня вдясно, преден калник вдясно, преден капак. Протоколът за ПТП в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с останалите писмени и гласни доказателства, събрани по делото, както и със заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която установява, че вредите, обезщетени от ищеца и описани в протокола за ПТП са идентични и се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Според вещото лице стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ М6“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 17 421,30 лв., а изчислена на база Методиката по Наредба № 24 е 10 291,36 лв.

На следващо място механизмът на ПТП се установява и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, които настоящият състав кредитира като обективни, последователни, подробни и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал.

От показанията на свидетеля А.Б. се установява, че на процесната дата към 10:30 часа, прибирайки се към дома си, на кръстовището завил наляво към ул. „Христо Ботев“ и веднага след това направил нов ляв завой, за да влезе в двора на къщата си. В този момент настъпил удара между неговия автомобил и лек автомобил „БМВ М6“. Заявява, че направил левия завой, за да влезе в къщата на непрекъсната линия, заради което му съставили и акт.

От показанията на свидетеля Й. А. се установява, че на конкретния ден същият се движел по ул. „Христо Ботев“, в гр. Троян, когато изведнъж пред него излязла кола, която не спряла на знак „СТОП“. За да избегне удара, навлязъл в лявата лента, но в този момент другия водач предприел завой наляво, при което настъпил удар между двата автомобила.

По делото е разпитан и актосъставителят К.К., който заявява, че е бил изпратен по сигнал за ПТП. Свидетелства, че непосредствено преди мястото на произшествието има кръстовище, като ул. „Христо Ботев“ е с предимство. Категоричен е, че кръстовището на ул.

„М.Р.“ има знак „СТОП“.

С оглед изяснения механизъм на ПТП, съдът приема, че вредите по л. а. „БМВ М6“ са пряка и непосредстена последица от противоправните и виновни действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който поради нарушение на чл. 25, ал. 1 и 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46, ал. 2 и чл. 63, ал. 2, т.1 ППЗДвП е причинил произшествието и вредите.

Противоправността на поведението на водача на застрахованото при ответника МПС се изразява на първо място в нарушаване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, съгласно която пътен знак Б2 („СТОП“) указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни 3 да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът, като преди да потеглят отново, са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. На следващо място водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, е извършил нарушение и на разпоредбата на чл. чл. 63, ал. 2, т.1 ППЗДвП, тъй като по делото беше установено, че е предприел маневра ляв завой при единична непрекъсната линия, съдържаща забрана да се застъпва или пресича.

Предвид изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер на сумата от 17 392,52 лв., от които ответникът извънсъдебно възстановил сумата от 8892,76 лв.