Решение № 109 от 16.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Червен бряг, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440101066 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК В Районен съд гр. Червен бряг е постъпила искова молба от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. София, п.к. ******, представлявано от управителите ****** В. и Х. М., чрез юрк. Д. Р. - пълномощник, с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу Ю. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София ******, за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД 1487/2024 г., по описа на РС Червен бряг.

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ЧГД 1487/2024 г., по описа на РС Червен бряг - „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. София, п.к. ******, представлявано от управителите ****** В. и Х. М., чрез юрк. Д. Р. пълномощник е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Ю. В.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София ******, за сумата в общ размер от 182.09 лв., от които: 81,85 лева (осемдесет и един лева и 85 стотинки), представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,63 лева (един лев и 63 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.09.2020 г. до 11.12.2020 г., сумата 24,42 лева (двадесет и четири лева и 42 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 11.12.2020 г. до 02.10.2024 г., сумата 10,52 лева (десет лева и 52 стотинки), представляваща неустойка, сумата 63,67 лева (шестдесет и три лева и 67 стотинки), представляваща неплатени дължими такси, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева), както и направените деловодни разноски и Ю.сконсултско възнаграждение в настоящото производство по гр.д. № 1066 по описа за 2025 година на Районен съд гр. Червен бряг.

Вземането произтича от следните обстоятелства: - Договор за потребителски кредит с № 454284/25.09.2020г.

След получаване на исковата молба и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност - наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата отговаря на изискванията на посочените 1 правни норми, поради което съдът я намери за редовна и на ответника /с Определение № 694/04.12.2025г. е назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК процесуален представител на ответника Ю. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София ****** - адвокат Ц. И. А., вписан под № 1416 в Националния регистър за правна помощ/ е връчено съобщение, като му е даден едномесечен срок за възражение.

В дадения срок в канцеларията на съда е депозиран писмен отговор от назначения особен представител. В същия, адв. А. твърди, че не е осъществил контакт с ответника Г., но по представените документи изразява становище и счита, че иска е основателен.

ИЩЕЦА - „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: ******, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуален представител. В становище с вх. №566/03.02.2026г. от юрк. К. Х.в, ищеца уведомява съда, че няма пречки делото да се гледа в тяхно отсъствие и излага своето становище по хода на същото. Поддържа исковите претенции, моли съда да постанови съдебно решение, с което да се уважат исковите претенции по основание и размер. В случай, че ответника не се яви в първото заседание моли да се постанови неприсъствено решение, с което съда да признае за установено вземането по заповед за изпълнение. Претендира разноски, за което прилага списък по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание лично. В открито съдебно заседание, не се явява и назначения за особен представител – адв. Ц. А., не сочи доказателства и не представи такива. В молба с вх. №700/10.02.2026г., адв. А. моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора си, като твърди, че не е успял да установи контакт с ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От приложеното като доказателство по делото: ч.гр.д. № 1487 по описа на съда за 2024 г. се установява легитимацията на страните и правния интерес за ищеца от завеждане на настоящето дело. Същият е предявен в преклузивния срок, след депозирано по надлежния ред възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и има предмет установяване съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес: гр. София, п.к. ******, представлявано от управителите ****** В. и Х. М., чрез юрк. Д. Р. - пълномощник, положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, заявен при наличие на правен интерес - установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане. В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК с № 797/04.12.2024г. В подкрепа на твърденията са приложени: 1. Договор за паричен заем № 454284 от 25.09.2020 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити;

2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022 г., ведно с извадка от приложение № 1 към Договора за цесия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; 3.

Уведомление за цесия.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

По делото ответника не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца, относно дължимите суми: сумата в общ размер от 182.09 лв., от които: 81,85 лева (осемдесет и един лева и 85 стотинки), представляваща главница за договор за 2 потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,63 лева (един лев и 63 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.09.2020 г. до 11.12.2020 г., сумата 24,42 лева (двадесет и четири лева и 42 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 11.12.2020 г. до 02.10.2024 г., сумата 10,52 лева (десет лева и 52 стотинки), представляваща неустойка, сумата 63,67 лева (шестдесет и три лева и 67 стотинки), представляваща неплатени дължими такси.

При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни изводи:

Безспорно по настоящото исково производство, както и по воденото преди исковото заповедно производство, е установена доказателствената сила на представените от ищеца доказателства, а именно, че: На 25.09.2020 година ответникът Ю. В. Г., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № 454284 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 11 броя вноски по 24.00 лева в срок до 11.12.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.15 %.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ******. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Така ответникът Ю. В. Г., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Неизпълнението на длъжника-ответник да заплати задълженията си по Договор за потребителски кредит с № 454284/25.09.2020г. на обща стойност 182.09 лв., е ангажирало договорната отговорност на длъжника, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1487/2024 г.

Поради горните неоспорени доказателства и факта на непредставяне на годни оборващи такива от страна на ответника, че не дължи посочените суми, съдът счита, че Ю.

В. Г., ЕГН **********, е използвал предоставяната от дружеството услуга, като не е изпълнил задължението си да заплати на „АПС Бета България" ЕООД посочените месечни вноски и не е погасил задължението си.

Така и в настоящата хипотеза, както и видно от представените по делото писмени доказателства, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък (на л. 66 от делото) по чл. 80 от ГПК. Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати дължимите в производството разноски. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се присъдят направените и в заповедното производство разноски.

Видно от доказателствата по заповедното производство - ищецът е сторил съдебноделоводни разноски в производството по снабдяване със заповед за изпълнение в размер на 63,91 евро общо, от които: държавна такса в размер на 12,78 евро и Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро, които разноски при обективираното от ищеца с 3 исковата молба искане следва да бъдат присъдени в пълнота, в изпълнителния лист, който ще се издаде по Заповедта за изпълнение. Видно от исковата молба ищцовата страна желае и присъждане на разноските по исковото производство, с представен списък по чл. 80 от ГПК.

В представения списък с разноските, ищцовата страна е поискала присъждане на сума в размер на 51.13 евро за Ю.сконсултско възнаграждение, за платена държавна такса от 25.56 евро и 204.52 евро депозит за особен представител по настоящото гр.д. № 1066 по описа за 2025 година на Районен съд гр. Червен бряг.

Съдът, като съобрази обема на извършеното от процесуалния представител на ищеца, правната и фактическа сложност на делото, намира, че следва да уважи поисканите суми за Ю.сконсултско възнаграждение в пълен размер.