Решение № 65 от 10.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500031 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 7372/03.12.2025г. на РС-Карбонат, предявена от Р. Б. Г. , ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. Петя Димитрова Владикова - БАК, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения поделото: гр. Бургас, ул.

“Шейново”, № 116-118, ет.2, срещу: Решение № 230/28.10.2025 г. по гр. д. № 171 по описа за 2025 г. на Районен съд – Карнобат, с което са отхвърлени исковете на ищеца-въззивник срещу „Винекс-Славянци“ за постановяване на решение, с което съдът да признае за незаконно и да отмени уволнението му, извършено със Заповед № 6/30.07.2024 г. на изпълнителния директор на „Винекс - Славянци“ АД; да възстанови ищецът Р. Б. Г. на заеманата преди уволнението длъжност “шлосер - монтьор” във „Винекс - Славянци“ АД;да осъди „Винекс - Славянци“ АД да заплати на ищеца Р. Б. Г. обезщетение по чл.

225, ал.1 КТ в размер на 10 719 лв. /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева/ за шестмесечния период от датата на уволнението - 30.07.2024г. до 30.01.2025 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане; да осъди „Винекс - Славянци“ АД да заплати на ищеца Р. Б. Г. дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2024 г. в размер на нетна сума в размер на 1 183,19 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане; да осъди „Винекс - Славянци“ АД да заплати на ищеца Р. Б. Г. сумата от 342,24 лв. / триста четиридесет и два лева и 24 ст./, представляваща възнаграждение за 1 положен от него извънреден труд в почивни дни, от които: на 13.07.2024г. - 4 часа, на 14.07.2024 г. - 4 часа, на 20.07.2024 г. - 8 часа и на 21.07.2024г. - 8 часа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане;да осъди „Винекс - Славянци“ АД да заплати на Р. Б. Г. сумата от 267,98 лева,представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ - за неползван платен годишен отпуск от 3 работни дни за 2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подавдне на исковата молба - 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане.Намира решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено при процесуални нарушения. На първо място изтъква доводи за това, че изводите на БРС за законност на уволнението били основание единствено и само на оспорени частни свидетелстващи документи:2 броя докладни от 26.07.2024г. на И.Б.-служител в ответното предпиятие. Изтъква се, че както в заповедта, възоснова на която се изискват обяснения от Г. , така и в уволнителната заповед се цитира „Доклад от 25.07.2024г. на И.Б.“, но такъв доклад/ от тази дата/ не бил връчван на работника,като вместо него работодателят представител по делото два доклада от 26.07.2024г.Заявява се, че тези два доклада били съставени с цел създаване на доказателства за целите на инициирания процес. В изискана по делото преписка вх. № 14296/2024 г. на РП - Бургас, образувана по заявление на същия г-н И.Б., се съдържало „Сведение“ от 05.08.2024 г. от Б., в което той заявява,че е заявил само свои съмнения и не инициира извършена от Г. кражба и няма претенции за такава. В о.с.з. по делото св. Б. също заявил, че от записите на камерите за видеонаблюдение не се виждало какво има в коша;лично с очите си не бил виждал и констатирал Г. да изнася вино от предприятието“. Намира, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установил при условията на пълно главно доказване твърдяното дисциплинарно нарушение, извършено от Б., като по отношение на нарушение на Заповед № 26 от 2023 г. за паркиране на лични автомобили и велосипеди, за което

БРС приел,че законосъобразно бил наказан с уволнителната заповед, сочи, че за подобно нарушение не е искано обяснение по реда на чл. 193 от КТ от Г., нито по делото било доказано, че подобна заповед е съществувала преди това и работникът е бил запознат с нея, за да бъде наказван за нейното неизпълнение, но най-вече и предвид факта, че в заповедта за дисциплинарно наказване работодателят дори не е посочил, че наказва работника за нарушение на Заповед № 26 от 2023 г. за паркиране на лични автомобили и велосипеди.При уважаване на главния иск- за отмяна на дисциплинарното уволнение, заявява искане за уважаване на акцесорните искове на ищеца по чл. 344, ал.1, т.2 и т.З от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “шлосер - монтьор” във „Винекс Славянци" АД и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа шестмесечния период от датата на уволнението 30.07.2024г. до 30.10.2025г., в размер 10 719 лв. /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Изложени са оплаквания и относно отхвърления иск на ищеца по 2 чл. 128, т.2 от КТ във вр. чл. 242 от КТ с абсурдния мотив, че на ищецът не се дължи претендираното от него трудово възнаграждение за месец юли 2024 г„ поради това, че съдът бил отхвърлил иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на уволнението ...на основание чл. 221, ал.2 от КТ. Излагат се съображения за това, че било установено полагането на труд през сочения период от време, както и че работодателят не му бил изплатил дължимото за същия период трудово възнаграждение. При условие, че по делото нямало нито заведен насрещен иск, нито направено възражение за прихващане за вземане на ответника на обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ, искът бил недопустимо отхвърлен от районния съд. Незаконосъобразен бил довода, че неизплащането било по вина на работника, тъй като през дългогодишната си работа в предприятието получавал възнаграждението си по банкова сметка, по която следвало да се приведе и дължимото обезщетение.По тези съображения работодателят изпаднал в забава поради неплащане на дължимото обезщетение в срока по чл.228,ал.3 КТ, след което изпаднал в забава и дължал законната лихва върху тях. Неправилно и незаконосъобразно било обжалваното решение и в частта му, в която е отхвърлен иска на Р. Г. за заплащане на положения от него извънреден труд в почивни дни: на 13.07.2024 г. - 4 часа, на 14,07.2024 г. - 4 часа, на 20.07.2024 г. - 8 часа и на 21.07.2024 г, - 8 часа, в размер на общо 342,24 лв.В тази насока изтъква св. Б., съпоставени с молбите за ползван отпуск от Г., които се установило , че не били подписвани от същия. Моли постановяване на решение, с което се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което предявените искове се уважат; претендира разноските, не заявява доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от изп.директор на „ВИНЕКС-СЛАВЯНЦИ“ АД, с който оспорва твърденията на въззивника; намира за доказани по безспорен начин в съдебното производство на дисциплинарните нарушения от

Г.;твърди липса на процесуални нарушения, допуснати от БРС и твърдяни от въззивника в жалбата му. Сочи на Заповед № 26 от 2023 г., с която се забранява паркиране на лични автомобили и велосипеди на територията на му, като изтъква конкретни нарушения на Г. на сочената Заповед.Твърди, че безспорно било установено, че в старата изба в Цех „Сунгурларе" се съхранявала единствено продукция на дружеството -вино. За дрехи и обувки на работниците и служителите са определени шкафове в работилницата на Дружеството, не и в избата. Нямало представени доказателства по делото от въззивника той да е внасял лични вещи в багажника на колелото си, поради което не можело да се приеме за достоверно обяснението ме, че той внасял такива, още повече,че по делото не били искани и приложени записи от камерите за видеонаблюдение.

По съображения, че главният иск е правилно отхвърлен, намира за правилно отхвърлени и акцесорните искове ;твърди, че вземането за трудово възнаграждение е търсимо, поради което Г. е следвало да се яви в предприятието за да получи претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на въззивната жалба;претендира разноски.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред КРС е образувано по исковата молба на Р. Б. Г. чрез неговия пълномощник адв. Петя Владикова против „Винекс – Славянци“ АД, с която ищецът е предявил срещу ответното дружество обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 от КТ , по чл. 225 ал.1 от КТ , по чл. 128 т.2 от КТ във вр. с чл. 242 от КТ , по чл. 128 т.2 от КТ във вр. с чл.

242 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ, всички във връзка с чл. 86 от ЗЗД Ищецът Р. Г. моли съда да постанови решение с което да признае уволнението му, извършено със заповед № 6 от 30.07.2024 г. на изпълнителния директор на дружество Винекс- Славянци АД за незаконно и като такова същото да бъде отменено,да бъде възстановен на заеманата преди уволнение длъжност, да му се заплати обезщетение за оставане без работа в 6месечния период от датата на уволнението; ответното дружество да му заплати на основание чл.128,т.2 КТ вр. чл. 242 КТ незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2024 година в размер на сумата от 1786, 50 лв. ; на основание чл. 128 т.2 от КТ във вр. с чл. 242 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 342,24 лв. представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд в почивни дни от които : на 13.07.2024 г. 4 часа , на 14.07.2024 г. - 4 часа , на 20.07.2024 г. - 8 часа и на 21.07.2024 г. - 8 часа; на основание чл. 224 ал.1 от КТ да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата от 267, 98 лв. за неползван платен годишен отпуск за 2024 година за 3 работни дни. Върху всяка от претендираните с исковете главници ищецът претендира на основание чл.86 КТ заплащане и на законната лихва, начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане.Твърденията на ищеца са за незаконосъобразност на уволнителната заповед поради неспазване на императивните изисквания на чл. 193 ал.1 от КТ, а именно-че преди уволнението работодателят не изпълнил задълженията си да изиска и да даде възможност на работника да даде обяснения относно сочените обвинения за допуснати от него тежки нарушения на трудовата дисциплина и второ , че същата уволнителна заповед е била немотивирана.

В писмен отговор ответното дружество оспорва исковите претенции;счита, че е спазена предвидена в КТ процедура по налагане на дисциплинарното наказание, като работникът е бил поканен да даде писмени или устни обяснения за посочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, но ищецът отказал да получи заповедта за изискване на обясненията ,който отказ бил надлежно оформен.Представя писмени и гласни доказателства ,моли отхвърляне на исковете.

Районният съд е счел, че процедурата по дисциплинарното уволнение на Г. е законосъобразно проведена и че законосъобразна и мотивирана е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,поради което е отхвърлил иска по чл. 344,ал.1,т.1 КТ и иска по чл. 344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ; отхвърлил е иска по чл. 128,т.2 вр. чл.242 КТ за претендирано незаплатено трудово възнаграждение за месец юли 2024г. като е счел иска за 4 неоснователен поради законосъобразното дисциплинарно уволнение ;отхвърлил е иска по чл. 128,т.2 КТ- за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд на посочените от ищеца в исковата молба дати,като не е кредитирал показанията на разпитан свидетел по съображения, че същият свидетел също е бил дисциплинарно уволнение от „ВИНЕКССЛАВЯНЦИ“ АД поради изнасяне на вино на територията на предприятието; отхвърлил е иска по чл. 224,ал.1 КТ- за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024г. в размер на 3 работни дни, тъй като това обезщетение не било получено от ищецът по негова вина,който не се явил в предприятието за да го получи.