Определение № 13244 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13244 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110150472 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от „А*“ ЕАД против „К*“ ЕООД за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът му дължи суми в размер на 154,61 лв. – месечни такси за потребление за предоставяне на услуги по договор 506192892, партида ** от 12.07.2023 г. за периода 12.07.2023 г. – 08.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.09.2023 г. – 17.06.2025 г. в размер на 24,34 лв. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 36295/2025 г. по описа на СРС. С исковата молба е предявен и осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сума в размер на 320,34 лв. – неустойка за незипълнение на същия договор, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху неустойката за периода 17.10.2023 г. -17.06.2025 г. в размер на 42,70 лв.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима /вкл.и след проверка за спазване на едномесечния срок по чл.415 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца да се изиска и приложи по делото ч.гр.д.№ 36295/2025 г. по описа на СРС, тъй като съгласно чл.409а и следв. от ГПК след измененията на закона, всички действия по заповедните производства и актове на съда се извършват в електронна форма, като настоящият състав служебно извършва проверка в ЕИСС за постановените от друг съд актове, за извършените връчвания и постъпили книжа в електронна форма, вкл. и за това дали са спазени процесуалните срокове от страните при извършените от тях действия в електронна форма.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими.

Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за използване на електронни съобщителни услуги 506192892, партида ** от 12.07.2023 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С приложение № 1 от 04.07.2023 г. за срок от две години била активирана услуга А1 Auto Control с номер 0**** с месечна такса 16,58 лв. без ДДС. По договора били издадени 1 подробно описани в исковата молба фактури със съответните номера на следните дати и стойности – фактура от 14.08.2023 г. с падеж 13.09.2023 г. и период на фактуриране 09.07.2023 г. – 08.08.2023 г. на стойност 37,87 лв.; фактура от 13.09.2023 г. с падеж 13.10.2023 г., период на фактуриране 09.08.2023 г. – 08.09.2023 г. на стойност 19,90 лв. ; фактура от 12.10.2023 г. с падеж 11.11.2023 г., период на фактуриране 09.09.2023 г. – 08.10.2023 г. на стойност 19,90 лв.; фактура от 13.11.2023 г. с падеж 13.12.2023 г., период на фактуриране 09.10.2023 г. – 08.11.2023 г. на стойност 19,90 лв.; фактура от 13.12.2023 г. с падеж 12.01.2024 г., период на фактуриране 09.11.2023 г. – 08.12.2023 г. на стойност 27,54 лв.; фактура от 11.01.2024 г. с падеж 10.02.2024 г., период на фактуриране 09.12.2023 г. – 08.01.2024 г. на стойност 19,90 лв. и фактура от 12.02.2024 г. до 13.03.2024 г. с период на фактуриране 09.01.2024 г. до 08.02.2024 г. на стойност 9,60 лв. Ищецът сочи, че договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 23.02.2024 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А*“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А*“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А*“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мережа за преност на даннни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Обезщетението за обработка на просрочени задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при забава на плащане, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Съгласно Общите условия на А* „в случай на частично или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово- счетоводен документ сума в срока за плащане, абонатът дължал: законова лихва за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от него суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2.00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задълженя, което обхващало разходи по администриране на просрочено плащане Поради забавеното плащане на претендираното вземане, ответникът дължал и лихва в размер на 67.04 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от които 24,34 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.09.2023 г. – 17.06.2025 г. и 42,70 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 17.10.2023 г. – 17.06.2025 г.

Ответникът е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който е заявил, че не оспорва, че между страните е бил подписан процесният договор , заедно с приложение № 1 към него и с посочения от ищеца предмет и срок на действие.

Оспорва обаче изобщо да е възниквало задължение за ответника да заплаща месечни такси, а оттам и неустойка от прекратяването на договора, както и лихви, тъй като твърди, че ищецът не изпълнил задължението си за предоставяне на услугата изобщо, поради което счита, че договорът се прекратил поради неизпълнение на основното задължение на ищеца – да предостави договорната услуга. Предвид неизпълнението на задължението на ищеца да активира и предостави услугата, предмет на договора, то за ответника не възникнало и задължение за заплащане на уговорените месечни такси.

2

Сочи, че ищецът започнал да начислява такси от датата на подписване на договора, въпреки че в разпоредбата на т.6 от изготвеното от ищеца приложение № 1, се правело ясно разграничение между дата на подписване и дата на активация, като изрично прилагането на тарифните условия било обвързано от датата, на която услугата била активирана. Тъй като активация на SIM картата не била осъществена, ответникът не дължал и стойността на претендираните месечни такси. Твърди, че не му било предоставено GPS устройство, т.е. ищецът не изпълнил сам собствената си престация, което се доказвало и от факта, че ищецът не претендирал връщането на такова устройство от страна на ответника, въпреки твърденията, че услугата била активирана след датата на подписване на договора. Счита, че поради недължимост на иска за главница, то недължими се явяват и претенциите за неустойка и лихва.

Правна квалификация на предявените права и възражения, отделяне на безспорни обстоятелства по делото и разпределение на доказателствената тежест по спорните между страните факти:

Предявеният иск за заплащане на месечни такси за потребление на услуга е с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК. В тежест на ищеца по него да е установи факта, че е сключен валиден договор между страните, че е поето задължение от ответника за заплащането на месечни такси в твърдяния от ищеца размер, че услугата, предмет на договора е била активирана и реално предоставена за ползване от ответника.

Предявен е и осъдителен иск е с правно основание чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойка от страна по договор, поради предсрочно прекратяване на договора поради вина на страната. Принципната постановка е, че по този иск в тежест на ищеца е да установи валидно съществуваща клауза от договора, респ. приложенията към него, която му дава основание да търси сума от ответника за причинени вреди, вследствие на конкретно виновно неизпълнение на поето задължение, както и конкретните предпоставки за ангажиране на тази отговорност.

Предявеният иск за лихва е с правно основание чл.86 от ЗЗД – забава в изпълнението за плащане на изискуемо парично задължение на падежа, като в тежест на ищеца е да установи наличието на главни парични задължения, техните настъпили падежи, т.е. че същите са станали изискуеми, както и техният размер.

Съдът констатира, че следните обстоятелства, а именно – фактът, че е сключен между страните процесния договор за предоставяне на мобилни услуги с посочения от ищеца предмет и срок на действие, че е уговорена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и фактът, че претенциите на ищеца не са заплатени от ответника, са безспорни между страните, като СЪДЪТ ГИ ОТДЕЛЯ като ненуждаещи се от доказване от страните.

Спорни между страните са следните обстоятелства: предоставена ли е услугата по процесния договор за мобилни услуги и приложението към него, в резултат на което за ответника да е възникнало задължение за заплащане на уговорените месечни такси; при неплащането им – възникнало ли е валидно вземане за обезщетение под формата на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника; както и дължи ли се лихва за забава върху претендираните суми.

СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че не представя доказателства за факта, че е активирал и предоставил на ответника услугата - предмет на процесния договор за процесния период.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2026 г. от 10:55 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото определение.

3

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца преписи на документи.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца да се изиска и приложи по делото ч.гр.д.№ 36295/2025 г. по описа на СРС.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4