Определение № 241 от 27.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500631 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И., действащ със съгласие на майка си И. Н. М., чрез адв. Й. Ц. Ц. с вх. № 2473/03.04.2026 г. за изменение на решение № 48/23.03.2026г. постановено по в.гр.д.№631/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на сумата от по 500 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното производство адвокатска помощ и съдействие на И. М. и Д. Д.. В молбата се излагат доводи за необосновано подценяване на положения от процесуалния представител на страните труд, което е довело до несъответно ниско присъдени разноски за адвокатски възнаграждения. Застъпено е становище, че не е отчетена спецификата на производството, което се характеризира се с висока степен на правна и фактическа сложност, обуславяща извършване на процесуални действия, насочени към защита на интересите на представляваните лица в пълен обем. Посочва се, че независимо, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно, подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище по всички наведени от КОНПИ оплаквания. Обемът на изследваното в исковото производство имущество обуславя извод за висока степен на правна и фактическа сложност на делото. Действително заплатените от въззиваемите страни разноски са в размер, ненадвишаващ предвидените в Наредба № 1/2004г. ориентири, което изключва извод за тяхната прекомерност.

Отправеното искане до съда е за изменение на решение № 48/23.03.2026 г. постановено по в. гр. д.№ 631/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като бъдат присъдени на страните разноските, които са сторили в пълен размер.

1

С писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, КОНПИ изразява становище за неоснователност на молбата, като посочва, че с оглед решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да присъди такива в по - нисък размер. Излага, че делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, както във въззивното производство адвокатът на въззиваемите страни не е осъществявал процесуални действия, пряко свързани със защитата по същество на правния спор, тъй като в това производство не са били събирани доказателства.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И., действащ със съгласие на майка си И. Н. М. на имущество на обща стойност 72 781,64 лв., подробно описано в решение № 115/02.07.2025г. постановено по гр. д. № 228/2024г. на ОС-Силистра. С решение № 48/23.03.2026г. постановено по в. гр. д. № 631/2025 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на ОС Силистра, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции.

На л. 65 от в. гр. д. № 361/2025 на Апелативен съд - Варна е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025г. сключени между Д. Д., И. М. Д. И. и Д. И., действащ със съгласие на майка си И. М., в качеството им на доверители и Адвокатско дружество „ Н. и Ко“, в качеството на довереник, с които е уговорено оказване на правна защита и съдействие в производството пред Апелативен съд – Варна, изразяващо се в осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция срещу възнаграждение в размер на 9000лв. По делото са представени доказателства за заплащане на договореното възнаграждение.

При своевременно отправено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на КОНПИ, настоящата инстанция е присъдила в полза на въззиваемите страни разноски, сторени за адвокатски възнаграждения в размер на сумата от 1 000 евро, от които 500 евро в полза на И. М. и 500 евро за Д. И. Д..

При определяне на размера на разноските за адвокатски възнаграждения, които следва да се присъдят на въззиваемите страни, съдът е съобразил даденото разрешение на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което задължителният им характер е отречен.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024г. по т. д. № 1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004г. минимални размери 2 на адвокатските възнаграждения не представляват обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая следва да бъде отчетен минималният размер на адвокатското възнаграждение, установен с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на сумата от 3 971,22 евро с вкл. ДДС, при обжалваем интерес в размер на сумата от 72 781,64 лева. Съдът, при определяне на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение отчита, че разгледания спор се отличава с невисока степен на правна и фактическа сложност, при наличие на два спорни въпрос за разрешаване – 1) как следва да се определи понятието „значително несъответствие“ в имуществото на проверяваните лица и нетните им доходи по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от проверяваните лица имущество, за което не е доказан законен източник на средствата; 2) как следва да бъде направен извода за несъответствие – дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Разрешението на втория въпрос е установено със съобразеното в настоящото производство ТР № 4/2021 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Пред въззивната инстанция са оспорени единствено правните изводи на първоинстанционния съд, като осъществените от процесуалния представител действия по защита интереса на въззиваемите страни се изразява в изготвяне и депозиране на един общ отговор на въззивна жалба, отговор на частна въззивна жалба, процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което е изразено становище по изготвения доклад на делото, отправено искане за даване на ход на делото и становище по съществото на спора.

Предвид гореизложеното, при определяне на дължимия адвокатски хонорар, съдът счита, че е дължимо адвокатско възнаграждение под установения с алгоритъма на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, тъй като делото не се е отличавало с особена фактическа или правна сложност, нито пък процесуалният представител е положил извънредни процесуални усилия, които да обусловят извод за дължимост на разноски за адвокатски възнаграждения в размер, надхвърлящ сумата от 500 евро в полза на И. М., съответно 500 евро в полза на Д. Д.ов.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д.

Д. И., действащ със съгласие на майка си И. Н. М., чрез адв. Й. Ц. Ц. с вх. № 2473/03.04.2026 г. за изменение на решение № 48/23.03.2026 г. постановено по в.гр.д.№ 631/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 27.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500631 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И., действащ със съгласие на майка си И. Н. М., чрез адв. Й. Ц. Ц. с вх. № 2473/03.04.2026 г. за изменение на решение № 48/23.03.2026г. постановено по в.гр.д.№631/2025г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на сумата от по 500 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана във въззивното производство адвокатска помощ и съдействие на И. М. и Д. Д.. В молбата се излагат доводи за необосновано подценяване на положения от процесуалния представител на страните труд, което е довело до несъответно ниско присъдени разноски за адвокатски възнаграждения. Застъпено е становище, че не е отчетена спецификата на производството, което се характеризира се с висока степен на правна и фактическа сложност, обуславяща извършване на процесуални действия, насочени към защита на интересите на представляваните лица в пълен обем. Посочва се, че независимо, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно, подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище по всички наведени от КОНПИ оплаквания. Обемът на изследваното в исковото производство имущество обуславя извод за висока степен на правна и фактическа сложност на делото. Действително заплатените от въззиваемите страни разноски са в размер, ненадвишаващ предвидените в Наредба № 1/2004г. ориентири, което изключва извод за тяхната прекомерност.

Отправеното искане до съда е за изменение на решение № 48/23.03.2026 г. постановено по в. гр. д.№ 631/2025 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските, като бъдат присъдени на страните разноските, които са сторили в пълен размер.

1

С писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, КОНПИ изразява становище за неоснователност на молбата, като посочва, че с оглед решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да присъди такива в по - нисък размер. Излага, че делото не се характеризира с висока правна и фактическа сложност, както във въззивното производство адвокатът на въззиваемите страни не е осъществявал процесуални действия, пряко свързани със защитата по същество на правния спор, тъй като в това производство не са били събирани доказателства.

Съдът намира, че молбата е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на исковото производство са претенции за отнемане в полза на Държавата от И. Н. М., Д. И. Д., Д. И. Д. и Д. Д. И., действащ със съгласие на майка си И. Н. М. на имущество на обща стойност 72 781,64 лв., подробно описано в решение № 115/02.07.2025г. постановено по гр. д. № 228/2024г. на ОС-Силистра. С решение № 48/23.03.2026г. постановено по в. гр. д. № 631/2025 г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решението на ОС Силистра, с което са били отхвърлени предявените от КОНПИ искови претенции.