Решение № 76 от 25.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000116 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

С решение № 198 от 11.07.2024 година, постановено по търг. дело № 87/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е оставено без уважение искането на кредитора Национална агенция по приходите за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Флийтфинанс“ ООД, ЕИК 203583567.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, с адрес: град София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изпълнителния директор Румен Спецов, чрез главен юрисконсулт М. Н. П. - Б., с пълномощно № 96/ 28.03.2022 година, представено по делото. Според въззивника, предвид наличните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 т ТЗ, съдът е следвало да събере служебно информация за хода на развитието на изпълнително дело № * година на ЧСИ И.Б., с рег. № * от регистъра на Нотариалната камара. Изтъква се, че установяването на конкретни данни във връзка с посоченото производство е от значение за наличието, респективно за липсата на средства за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Излагат се съображения, че обжалваният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата.

Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

1

Не се ангажират доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ въззивната жалба е надлежно обявена в Търговския регистър, но в законоустановения 7-дневен срок от обявяването не е постъпил отговор по нея от заинтересована страна.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с въззивната жалба, намира, че тя е подадена от надлежна страна, с правен интерес от обжалване, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Производството по търг. дело № 87/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по молба на „Флийтфинанс“ ООД, ЕИК 203583567, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Одрин“, Зона за бизнес „Аполо“ №50, ет. 3 за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.

С решение № 137 от 09.05.2023 година по делото, обявено в Търговския регистър на 10.05.2023 година, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът след като е обявил неплатежоспособността на търговското дружество, открил е производство по несъстоятелност по отношение на него, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземания, съответно възбрана върху недвижимите имоти на същото, постановил е прекратяване на дейността на търговеца, обявил го е в несъстоятелност, е спрял производството по него, поради липса на налично имущество у длъжника за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

На 10.05.2024 година, в указания в закона преклузивен срок, е постъпила молба от Национална агенция по приходите като носител на публични вземания спрямо несъстоятелния търговец „Флийтфинанс“ ООД, с която се е отправено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност. В молба се твърди, че длъжникът имал краткотрайни активи в размер на 143 000 лева - вземания, чийто размер бил достатъчен за покриване на разноските по несъстоятелността. В молбата, освен твърденията за наличието на достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, с които е обосновано искането за възобновяване, е изразена и готовност за привнасяне на разноските в определен от съда срок. Отправена е в тази насока искане разноските за възобновяване да бъдат определени от съда в размер по-нисък от посочените в решението от 09.05.2023 година, като бъде посочен срок за тяхното внасяне и съответно и банкова сметка.

По така постъпилата молба първоинстанционният съд е постановил определение № 521 от 15.05.2024 година, с което насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните; указал е на молителя Национална агенция по приходите, че доказателствената тежест за доказване наличието на достатъчно имущество, притежание на търговеца, за покриване на началните разноски по несъстоятелността, е негова, като му е предоставил възможност до датата на съдебното заседание да депозира 2 необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 8 000 лв. за период от 6 месеца, по депозитната сметка на съда.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение Окръжен съдБургас е оставил молбата на Национална агенция по приходите по чл. 632, ал.

2 от ТЗ без уважение, като в мотивите си е изтъкнал, че молителят не е предоставил данни за това какви точно са твърдените от него вземания, кой е длъжникът по тях, спорни и/или безспорни ли са и т.н., т. е. дали са ликвидни и изискуеми. Изтъкнато е също, че няма данни някакви вземания да са постъпили в масата на несъстоятелността, за да се възприемат като някакво имущество за покриване на разноските в производството, които все пак следва да са налични, за да може да се възобнови то и да се осигури някакво движение по него. Съдът е отбелязал още, че не са били внесени и редуцираните начални разноски по несъстоятелността в размер на 8000 лева за период от 6 месеца.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на представените доказателства по делото, като съобрази закона приема следното:

Съгласно нормата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, достатъчността на имуществото на длъжника като основание за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, се преценява във всеки конкретен случай след съобразяване на конкретните факти и доказателства по делото, а именно - вида и стойността на имуществото, което би могло да бъде осребрено с цел набавяне на средства за развитие на производството и разноските, свързани с осребряването на имуществото. Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства.

Действително в молбата за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът е посочил, че макар да не разполага с бързоликвидно имущество, нито с парични средства или дълготрайни материални активи, има краткотрайните активи в размер на 143 000 лева, които представляват вземания. Същите са изследвани и коментирани и от вещото лице по допуснатата в производството съдебно-икономическа експертиза. Тяхното наличие е съобразено и от съда при постановяване на решението му 09.05.2023 година, влязло в сила, като същите са преценени не като бързоликвидни. Към молбата си за възобновяване на производството молителят не е представил в подкрепа на искането си каквито и да са доказателства. В рамките на откритото съдебно заседание на 12.09.2024 година пред настоящата инстанция въззивникът е представил служебна справка от ЧСИ И.Б. по изпълнително дело №*** по неговия опис, от която е видно, че по изпълнителното дело са наложени запори на откритите банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, както и запор върху различни видове МПС, собственост на „Флийтфинанс“ ООД, изчерпателно изброени в приложен списък, като опис на запорираните МПС-та не е бил извършван.

3

С оглед горното, необходимо е да се посочи на първо място, че соченото от молителя имущество - краткотрайни активи, представляващи вземания в размер на 143 000 лева не представлява новооткрито имущество, съответно не се твърдят и нови обстоятелства /например събиране на всички или част от тях/. Като съществуване и/или като наличност това имущество е собственост на несъстоятелния длъжник и към момента на постановяване на решението по чл. 632 от ТЗ за спиране на производството, като е било обсъдено в изслушаната ССЕ, както вече бе отбелязано по-горе. Следователно, на практика молителят цели недопустимо ревизиране на въпроса дали същите съставляват достатъчно имущество за покриване началните разноски по смисъла на чл. 632 от ТЗ. Постановеното от съда решение предполага именно извод за липсата на достатъчно имущество на длъжника.

На следващо място и във връзка с представеното пред настоящата инстанция и прието писмено доказателства следва да се посочи следното:

Като се вземе предвид обстоятелството, че посоченото по-горе изпълнително дело е образувано през 2018 година, т. е. преди шест години и по него освен запор, други изпълнителни действия за този продължителен период от време не са били извършвани, то се налага извода, че данните за известните активи на длъжника, обсъдени по-горе, не могат да се преценят като бързоликвидни. Определящо за настоящата преценка е, че собствените на длъжника вещи не могат бързо да се реализират и трансформират в парични средства без решение на събрание на кредиторите и без опис и оценка, т. е. няма как да послужат за покриване началните разноски в несъстоятелността.

При обявена несъстоятелност, както е в случая, продажбата на актив с цел покриване на разноски може да бъде извършено само след решение на Събранието на кредиторите /арг. чл. 639б, ал. 4 във връзка с чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ/. Удовлетворяването на посоченото изискване налага конституиране на такъв задължителен колективен орган на производството, което хипотетично може да се осъществи едва след приключване на процедурата по предявяване и приемане на вземанията, срокът за предявяване на които тече от вписване на решението по чл. 632, ал. 3 ТЗ. Евентуалната продажбата на активи изисква и оценка, предполагаща наличие на средства в масата. Приемане на такова решение и продажбата на активите изискват по необходимост разноски, включващи текущо възнаграждение на синдика, разходи за оценка, възнаграждение на счетоводител и други. Поради това, апелативният съд споделя мотивите на съда по несъстоятелността досежно липсата на бързоликвидни активи, поради наличието на които да се възобнови производството по несъстоятелност.

При отправено искане за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, е необходимо още веднъж съдът да прецени дали посоченият размер на начални разноски за провеждане на производство по несъстоятелност, определен преди постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е достатъчен. Относно размера на разноските, съобразно правилото на чл. 629б, ал. 2 от ТЗ, съдът дължи произнасяне дали е 4 съобразен с нуждите на производството по несъстоятелност съобразно текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелност. Необходимо е съдът да даде срок на лицата по чл. 625 от ТЗ и на кредитора, в който да бъдат привнесени разноски, както и да посочи последиците от невнасяне на разноските в срок. Съответно определението на съда следва да се впише отново в книгата по чл. 634в от ТЗ и да се обяви в търговския регистър, за да стане достояние на всички лица по чл. 625 от ТЗ и всички кредитори, които да преценят дали да упражнят правото си на привнасяне на разноски.

В конкретния случай, в молбата, сложила началото на производството, молителят се е позовал и на другата предвидена в правната норма предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, а именно изразил е готовността си да авансира средства за посрещане на началните разноски съгласно чл. 629б от ТЗ. Въпреки това, обаче първоинстационният съд фактически не е постановил определение със съдържанието на чл. 629б от ТЗ - в постановеното по делото определение № 521 от 15.05.2024 година, с което са дадени указания на молителя да депозира сума от 8 000 лв. за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ, липсва обосновка на така формирания редуциран размер на разноските, както и липсва изискуемото от правната норма указание от страна на съда за последиците в случай, че сумата не бъде предплатена в срок. Освен това, което е и от съществено значение, този съдебен акт не е и обявен съгласно разпоредбата на чл.629 б, ал.1, изречение второ от ТЗ в Търговския регистър, с оглед евентуалното предплащане на разноските от всяко заинтересовано лице.