Решение № 50 от 28.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Попово, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20243520100508 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.538 от ТЗ във вр. с чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.537 от ТЗ във вр. чл.79 от ЗЗД.

Ищецът - В. С. Х. от с. М., общ. К. действащ чрез адв. Д. И. от АК – Сливен твърди в исковата си молба, че срещу ответника подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №66/2024г. по описа на ПпРС. По това дело, съдът издал заповед за незабавно изпълнение, като ответника възразил, поради което ищеца предявявал и настоящия иск.

Твърди се, че вземането му произтичало от издаден на 30.11.2023г. запис на заповед, по силата на който Д. С. се задължила да му заплати сумата от 20 000 лв., с падеж 31.01.2024г. записът на заповед съдържал всички задължителни реквизити, поради което бил редовен от външна страна.

Твърди, че записът за заповед бил ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането произтичало от абстрактна сделка, на който основание било извън съдържанието на документа.

Твърди още, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не бил длъжен да сочи основание на поето от издателя задължение за плащане и да доказвал възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка , с което бил издаден записа на заповед.

Ищецът твърди, че ответника не му бил заплатил сумата.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумата 20 000.00 лв., представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 30.11.2023г., с падеж: 31.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена 1 заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №66/2024г. на ПпРС. Претендира и разноски.

Редовно призован за с.з., се явява лично и с упълномощен представител- адв. Д.И. от АК – Сливен Варна, който по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така като е предявена.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Д. Ж. С. от гр.Попово, действаща чрез адв.Ц. Х. от АК - Търговище, който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че основната цел за съставяне, респ. за издаване на записа на заповед било гарантиране на лихводоносен резултат за ищеца, във връзка със запис на заповед, издадена от ответника на 22.11.2018г., с настъпил падеж - 30.06.2019г., за сумата от 250 000 лв. Този запис на заповед бил издаден за реално получена в заем сума в посочения размер от 250 000 лв. В един по-късен момент, ищецът отправил искане за заплащане на лихва върху същата в размер на 7% . В този смисъл се твърди, че не било налице реално предаване на сумата от 20 000 лв., предмет на запис на заповед от 30.11.2023г., от страна на ищеца, поради което не било възникнало и задължение за плащане от страна на ответника.

Ответникът счита, че в конкретният случай било налице безпаричност на процесния менителничен ефект. Счита още, че предвиждайки плащане на сума в размер на 20000 лв. в брой, така издаденият менителничен ефект бил нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което не бил налице валиден менителничен ефект.

Твърди се още, че след като не било налице реално предоставяне на парични средства, то упражняването на права по този менителничен ефект, представлявало злоупотреба с права по търговска сделка, която била насочена към неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. В тази връзка счита, че менителничното правоотношение не било поначало абстрактно, тъй като възниквало, за да се постигне една определена цел и най- често служело за обезпечаване на вземане, произтичащо от каузално правоотношение.

По изложените съображения, моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Редовно призован за с.з. се явява упълномощен представител-адв.Ц.Х. от ТАК, която по същество пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело №66/2024г. по описа на ПпРС, на основание чл.417 ГПК съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 36/06.02.2024г. и изпълнителен лист, по силата на които ответникът Д. Ж. С. от гр.Попово е осъдена да заплати на В. С. Х. от с.

М., общ. Котел сумата от 20 000.00лв. представляваща поето и неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.11.2023г., с падеж: 31.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл.414 ГПК от длъжникът Д. Ж. С. от гр.Попово, е депозирано писмено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с подаденото възражение, с Определение №406/09.08.2024г., ПпРС е указал на кредитора-ищец да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника-ответник, както и е спряно принудителното изпълнение по заповед № 36/06.02.2024г. Спазвайки дадените указания и срок, ищецът е представил доказателства за предявеният настоящ иск.

Видно от представеният в оригинал запис на заповед от 30.11.2023г., в гр.Сливен, Д.

Ж. С. в качеството на издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се е 2 задължила да заплати без протест на „В. С. Х., сумата от 20 000.00лв., на падеж: 31.01.2024г.

Записът на заповед е подписан от издателят Д. Ж. С..

По делото е разпитан свидетел на ответната страна- св.Ж.Железчев (баща на ответницата), от показанията на който се установява, че през 2018г., ищеца дал на ответницата заем в размер на 250 000.00лв. Тъй като закъснявали с връщането на тази сума, за да не ги съди ищеца, подписали записи на заповед, първо за 60 000.00лв., а след това два пъти по 20 000.00лв. Това се случило през 2023г. Свидетелят заяви, че от дъщеря си знае, че парите, които тя дължала на ищеца били заплащани от нея, като част от сумите не били признавани от него, тъй като имало други записи на заповед. Свидетелства и за това, че по принцип дъщеря му връщала парите с лихвите на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С оглед преценката за допустимост на иска, съдът установи следното:

Приетият за разглеждане иск срещу лицето Д. Ж. С. е допустим, на основание чл.422 от ГПК, като предявен в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение- 09.08.2024г., от и спрямо надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед.

Разгледана съображения: по същество ищцовата претенция е основателна по следните

Съгласно трайно установената практика на ВКС- Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г., ОСГТК, Решение № 202/09.12.2014г. по т.д. № 600/2012г., І т.о., Решение № 17/ 16.02.2015г. на ВКС по т.д. № 116/2014г., II т.о., Решение № 38/07.04.2015г. на ВКС по т. д. № 1008/2014г., I т. о., Решение №13/28.07.2017г. по т.д.

№2642/2015г., I т. о. и др. предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 (сега т.10) от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Т.е. в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал. 1 ГПК. Кредиторът не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК менителнично вземане. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед (в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба), ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете насрещни страни на поддържаните от тях различни конкретни каузални 3 правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение от ответника.

Съдът съобрази обстоятелството, че представения като писмено доказателство по делото запис на заповед от 30.11.2023г. съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като наименование „запис на заповед“ в текста на документа на български език; безусловно обещание да се плати определена сума пари- 20 000.00лв; падеж –31.01.2024г.; място на плащане-с.Мокрен, общ.Котел; името на лицето на което или на заповедта, на което трябва да се плати - В. С. Х.; дата и място на издаване -30.11.2023г. и гр.Сливен, и подпис на издателя. В този смисъл същия е редовен от външна страна. Същият е с настъпил падеж 31.01.2024г. към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, поради което подлежи и на изпълнение.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът не сочи обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение между издателя и поемателя по този запис на заповед. Същият основава вземането си само и единствено на записа на заповед, и в тази връзка, с оглед изложеното по-горе и посочената съдебна практика съдът приема, че същия няма доказателствената тежест да доказва наличието, или не на каузално правоотношение между страните.

В конкретният случай от страна на ответника е наведено възражение, че издадената запис на заповед обезпечава постигната между страните договорка за заплащане на лихва по повод друг издаден запис на заповед, от ответника на 22.11.2018г., с настъпил падеж 30.06.2019г., за сумата от 250 000 лв. Този запис на заповед не е приложен по делото, но и наличието на такъв не се оспорва от страните. Поради което съдът приема, че такъв е издаден.

От показанията на разпитания по делото свидетел, както и от обясненията на самия ищец съдът приема, че този запис на заповед действително обезпечава договор за заем, сключен между страните. Установява се още, предвид твърденията на ответната страна, че сумата от 250 000 лв. реално е предадена, съотв.получена от него, както и че връщането на тази сума от 250 000 лв. е осъществено на части, и със закъснение от страна на ответника.