Решение № 56 от 06.02.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1325/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2 , т.20 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Ловеч, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101325 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Р. Р. С., с адрес: ***, чрез А. А. А., съд.адрес: *** против „СИТИ КЕШ“ООД, седалище/адрес на управление: гр. София, ул.“Славянска“№29, ет.7.
Ищецът твърди, че в качеството на потребител, е сключил ДПК с ответника, който е небанкова институция по смисъла на чл.3а от ЗКИ. В ДПК са заложени задължения в тежест на ищеца за предоставяне на обезпечение при утежняващи условия, целящи генериране на допълнителен доход за ответника, прикрито като „неустойка“.
Твърди се, че на *** г. е сключен ДПК № *** за предоставяне на кредит в размер на 1000 лв. при ГПР 65,58%, ГЛП 50.00% с обща дължима сума 1175,34 лв, разсрочено на 30 седмични вноски. Посочва се, че предвидената неустойка е в размер на 714.66 лв, като общата дължима сума с включена неустойка се увеличава до 1890.00 лв.
Ищецът излага, че ответникът е предвидил клауза в чл.11, ал.1 от договора при непредставяне на обезпечение по чл.5, ал.1 т същия, да се начислява изначално в договора и разсрочено в погасителния план неустойка в непропорционално голям размер спрямо отпуснатия финансов ресурс за времето на кредита. Сочи, че размерът на неустойката е 714.66 лв.
Счита, че предвидената в договора неустойка има характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Със задължението за предоставяне на обезпечение при невъзможни условия и впоследствие неизпълнението на това условие е сигурно, че ще се начисли конструкцията наречена „неустойка“, която се разсрочва на погасителни вноски, поради което следва да се спадне в 1 категорията на общите разходи по кредита.
Посочва, че според Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в ДПК са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрива действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.
В светлината на посоченото решение на СЕС са неведени доводи, че неточното посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че ответникът не е посочил действителния ГПР и съгласно чл.22 от ЗПК ДПК е недействителен.
В условията на евентуалност, оспорва като нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от процесния ДПК, която предвижда неустойка, която се разсрочва поравно на всяка погасителна вноска. Счита, че клаузата на чл.6, ал.2 от ДПК противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тази клауза следва да бъде обявена за нищожна.
Намира също, че неустойката е уговорена извън присъщата й обезпечителна функция и кумулирането й в погасителните вноски води до оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузата за неустойка се явява и неравноправно по смисъла на чл.143, ал.2 , т.20 от ЗЗП. Навежда довод, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните. Наред с това, изтъква, че ако сумата на неустойката бъде включена в ГПР, същият ще надвиши законно позволеното от пет пъти законната лихва, поради което противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да Признае за установено, че Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между Р. Р. С. и „СИТИ КЕШ“ООД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. В условията на евентуалност, ако смята договора за действителен, моли съдът да постанови решение, с което да установи за нищожна клаузата на чл.11, ал.1 от посочения ДПК, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Претендирани са разноски по делото, като е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т..2 от ЗАдв.
С молба вх.№ *** г. ищецът е уточнил, че в правното основание неправилно е посочил иск по чл.55 от ЗЗД и в петитума е посочил материален интерес върху осъдителен иск, какъвто не се предявява в настоящото производство. Моли да се чете правното основание по следния начин: чл.22 във вр. с чл.23 и чл.19 от ЗПК, чл.124 от ГПК. Моли, посочения в петитума „материален интерес: главен установителен иск 1890 лв. и осъдителен иск – 375.64 лв.“ да не бъде зачитан и да се счита премахнат от исковата молба. Сочи, че материалният интерес е посочен надлежно на първата страница на исковата молба.
2
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, „СИТИ КЕШ“ООД, чрез Адв.дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв. Х. М. - САК, е депозирал писмен отговор. Намира претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата на договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за неоснователни. Изложени са подробни съображения, с които се обосновава неоснователност на заявените претенции. Поддържа, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК изисквания. Счита, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. В пункт 2.2. са изложени доводи, че оспорената неустойка е действителни.
Ответникът счита, че не е налице и неравноправност по ЗЗП, като в тази връзка са развити подробни аргументи. На самостоятелно основание счита, че всички изложени твърдения за нищожност на договор и отделните му клаузи се оборват от факта, че в периода 2021 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо осем договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Претендирани са разноски по делото.
В с.з. ищецът
Р. Р. С. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпила писмена молба - становище от упълномощения адв.А. А., с която моли съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Ответникът –„СИТИ КЕШ“ООД -гр. София не изпраща представител в о.с.з. Преди о.с.з. е постъпила молба, чрез упълномощения адв. Х. М., в която излага, че поддържа отговора по чл.131 от ГПК. Изложени са подробни съображения по съществото на спора и по отношение на поисканите от ищеца разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на *** г. между „Сити Кеш“ООД, от една страна като Кредитор, и Р. Р. С., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** към искане № 9391478. По силата на сключения договор кредитополучтелят е получил кредит в размер на 1000лв, като страните са постигнали съгласие кредитът да бъде издължен на 30 седмични вноски (4 х 9,72 лв. и 26 х 43.71 лв), ден за плащане:четвъртък. Съгласно договора, Годишният процент на разходите е 65,58% , като е уговорен Фиксиран лихвен процент от 50%.
Страните не спорят, че сумата по кредита е усвоена от ищеца.
Между страните няма спор, че в чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен в срок до 3 дни от сключване на договора, с поне едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение 3 в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит; 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на МРЗ за страната, при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти МРЗ за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно клаузата на чл.11, ал.1, със сключването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е известно и и е уведомен, че ако не представи договореното в чл.5 от договора обезпечение в 3 – дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, ще дължи на кредитора неустойка в размер на 714,66 лв. Посочено е, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразо посочения в Приложение 1 към договора за кредит начин.
Неразделна част от Договора за кредит е погасителен план, в който е определен размера на неустойката в хипотезата, когато същата е дължима.
По делото се твърди и не се оспорва от ответната страна, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 714,66лв., разпределена на 30 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата погасителна вноска нараства на 63,00 лв, което е видно и от представения погасителен план към ДПК.
В рамките на настоящия процес ищецът е оспорил сключения Договор за кредит № ***/***, като нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Своята преценка дали договорът се явява нищожен, поради противоречие със закона съдът следва да извърши при съобразяване разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за кредит е недействителен. Наред с това, в разпоредбата на чл.24 от ЗПК е предвидено, че за договора за потребителски кредит приложение намират и чл.143 – 148 от Закона за защита на потребителите, регламентиращи неравноправните клаузи.
Според т.9. и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата 4 сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит формално покрива изискванията на т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК – посочен е лихвеният процент, посочен е ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя, а взетите предвид допускания са посочени в чл.3.
Съдът намира, че макар и формално процесният договор за паричен кредит да съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗПК, то съдържанието на т.10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя не отразява действителните такива. От гледна точка на интересите на потребителите тази част от сделката е от съществено значение, тъй като основната цел на правното регулиране на годишния процент на разходите е да уеднакви чрез императивни правни норми изчисляването му, да създаде единен съпоставим пазар на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Неправилното изчисляване и подвеждащото посочване на ГПР в договора за паричен заем се явява самостоятелно основание за недействителността на договора. Това е отчетено от законодателя, като в текста на разпоредбата на чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл.
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/acdf9bf6-3797-4fbc-9e61-ceba556cb556