Определение № 3452 от 15.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3452 гр. София, 15.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. АЛ. С. като разгледа докладваното от И. АЛ. С. Административно наказателно дело № 20221110201149 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

С решение № 2226 от 20.06.2022 г. по НАХД № 1149/22 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН е потвърдил НП № ****** г., издадено от В. С. – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „З***“, срещу ЗД „Б****“ АД, ЕИК *****. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН ЗД „Б********“ АД е осъдена да заплати на К** юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

В срока на касационното обжалване на решението е постъпила молба от пълномощник на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с която се моли за допълване на съдебното решение в частта за разноските като се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на К***, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, представляващо разноски и за другите две инстанции – по КНАХД № 10152/21 г. на АССГ и по НАХД № 3213/21 г. на СРС. Молителят се позовава на чл. 226, ал. 3 от АПК.

ЗД „Б***“ АД не е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на пълномощника на КФН, счита следното:

Молбата е депозирана в срока на касационно обжалване на решение № 2226 от 20.06.2022 г. по НАХД № 1149/22 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

В случая по обжалваното НП е налице предходно решение на друг съдебен състав – по НАХД № 3213/21 г. на СРС, 147 състав, което е отменено с решение № 334 от 20.01.2022 г. на АССГ по КНАХД № 10152/21 г., и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради допуснато процесуално нарушение от страна на СРС, 147 състав. Молителят вярно се позовава на разпоредбата на чл.226, ал. 3 от АПК, която обаче не задължава безусловно новият въззивен състав да постанови заплащане на разноските, сторени и в другите инстанции в полза на спечелилата в спора страна, а да се произнесе по същество за тези разноски. В този смисъл, настоящият съдебен състав отново отчита ниската правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че пред настоящия съдебен състав 1 юрисконсултът на КФН не е развил нови аргументи, а директно се позовава и препраща към тези, развити в писмени бележки пред СРС, 147 състав. Съдът не може де пренебрегне и обстоятелството, че загубилата спора страна не следва да търпи негативи в повече от обстоятелства извън процесуалното й поведение – в случая отмяна на въззивното решение на СРС, НО, 147 състав, поради допуснати процесуални нарушения. Следва да се има предвид също, че се касае за произнасяне по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, което е за определяне на юрисконсултско възнаграждение, а не за сторени разноски по чл. 63д, ал. 1 от страна на К**.

В този смисъл, всяко определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер повече от 120 лева, и при липса на документирано понесени разноски, би било несъответно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото, както и на целите на закона.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от пълномощник на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с която се моли за допълване на съдебното решение № 2226 от 20.06.2022 г. по НАХД № 1149/22 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, в частта за разноските.

Преписи от определението да се връчат на К***** и ЗД „Б*******“ АД.

Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2