Решение № 150 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300503355 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.144 от СК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Б. А. Ч., ЕГН **********, с. ***, чрез адв. И. Д., против Решение № 4097/21.10.2024г., постановено по гр.д.№ 6022/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., с което е отхвърлен изцяло предявеният от него иск срещу А. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. ***, за заплащане на издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 300 лв. месечно, считано от 28.02.2024г. за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане; както и е осъден да му заплати сумата в размер на 1000 лв. – направени разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи иска изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна А. Г. Ч., ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв.Е.

1

К., е депозирал писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция, че осигурява издръжка и на две други деца от последващ брак. Няма имоти, които да отдава под наем и да получава допълнителни доходи. Също така изплаща и голям кредит за закупено жилище. Няма регистрирана фирма на негово име.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Б. А. Ч. против А. Г. Ч. е заведена искова молба, с която е посочил, че е навършил ***г. и продължавал да учи през учебната 2023/2024г. в *** клас, редовно обучение в *** в гр. Пловдив.

Понастоящем трудно да се издържал, тъй като нямал достатъчно средства.

Средствата за неговата издръжка като непълнолетен досега се заплащала от баща му. Увеличили са се разходите на ищеца за обучение – за материали, за пособия, за участия в семинари, конкурси и олимпиади. Притежавал редица грамоти и награди, като желае да продължи и обучението си в университет.

Средствата на семейството не достигат. Живее в едно домакинство с майка си Г. П. М.. Същата имала доходи само от заплатата си.

Ищецът посочва, че към момента е в добро физическо и психическо здраве и не се нуждае от средства за лекарства и медикаменти. Заявява, че има приблизително следните разходи, както следва – 1/. разходи ми за пътни от село *** до училището в град Пловдив са 132 лв. месечно, 2/. за джобни пари, храна и напитки 15 лв. на ден, 3/. разходи за дрехи, обувки и други около 100 120 лв. средномесечно. Разходите за един член от двучленното ми семейство средномесечно за електричество в размер на 250-270 лв., за вода в размер на 30-40 лева, за мобилни услуги - 29,99 лв., за кабелна телевизия и интернет - 35 лева месечно. За материали по специалността му в училище „т. к.“ за една учебна година около 360 лв., а за закупуване на материали за живопис и рисуване /картон, платна, бои, четки, моливи, въглени, креди, туш/ за една учебна година -130 лв., 4/. за закупуване на учебници за една учебна година 120 лв., 5/. за закупуване на тетрадки и учебни принадлежности за една учебна година - 60 лв., 6/. разходи за конкурси за „т. к.” - 300 лв. /включват се материалите за изработка, изпращане чрез куриерска фирма и пътни разходи 2 до мястото на провеждане на съответното събитие/, 7/. частни уроци по английски език - 140 лв. месечно.

Ищецът е посочил, че извън тези описани разходи му предстои заплащане на допълнителни уроци за кандидатстване за висшето ми образование. Предстои му абитуриентски бал след дипломирането, както и разходи за шофьорски курсове около 1200-1300 лв., за ортодонско лечение на зъбния му апарат 4000 лв., които средства предстоят да бъдат заплатени.

Към исковата молба прилага удостоверение за раждане от 25.07.2007 г., издадено от община - Пловдив, район Южен, удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, благодарствено писмо, удостоверение от „***“ в град Пловдив, специалност „т. к.“, удостоверение за доходите на майката на ищеца.

Ответникът А. Г. Ч. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че искът е изцяло неоснователен. Заявява, че не оспорва за ищеца да е пълнолетен от месец февруари 2024 г. Оспорва изложените факти за месечните разходи на ищеца, които като се сборуват излизат повече от неговата заплата на ***. В действителност ищецът живее с майка си. Бащата никога не бил контактувал с него, като до месец февруари заплащал по 80 лева месечно.

Счита, че не може да дава издръжка без особени затруднения, тъй като от 2012 година има ново семейство и две деца едното на 11 години, другото на 8 години. Посочва, че няма възможност да заплаща издръжка на ищеца. Нямал недвижими имоти, които да отдава под наем и да реализира доходи освен трудовото му възнаграждение като ***. Нямал регистрирана фирма на негово име. Получавал нормална заплата за един *** и обслужвал изтеглен голям кредит за закупуване на жилище. Плащал по 737,76 лв. месечно по кредита за срок до 2048 година.

Прилага към писмения отговор Договор за кредит от 15.08.2023г., Удостоверение за сключен гр. брак на ***г., Удостоверения за раждане - 2 броя за децата С. Ч., род. на ***г. и Д. Ч., род. на ***г., Служебни бележки - 2 броя, че децата са ученици, Служебна бележка за доходите му за 12 месеца.

В хода на производството са приложени ДСИС за Б. А. Ч., както и документи, изпратени от НАП за него и за А. Г. Ч.. Разпитани са свидетелите Г.

3

П. М. и З. И. Ц.. Приложени са и 3 броя договори /потребителски и стоков/ кредити и нейните финансови задължения по тях, като с получените суми майката е извършила ремонт на стаята, в която живее ищецът и след това за обзавеждането на помещението.

Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че ответникът е в трудоспособна възраст, има месечна заплата от около 1900 лв., няма други доходи. Има още две свои ненавършили пълнолетие деца, на които дължи издръжка по закон. Изплаща и по около 730 лв. месечна вноска по жилищен кредит за още над 20 години. Съпругата му има месечен доход от 933 лв. Заплащането на процесната търсена сума ще представлява особено затруднение за ответника по смисъла на чл. 144 от СК.

С въззивната жалба на Б. А. Ч. се оспорват правните изводи на Районния съд, като се поддържат и доводите от първата инстанция.

В хода на въззивното производство са приети фактура за разходи, направени от ищеца. Също така са приети като доказателства справка по данни за физическо лице на З. И. Ц.-Ч., заедно с три броя нотариални актове, както следва нотариален акт № *** г., нотариален акт *** г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., приети са и изпратените документи от ТД на НАП - Пловдив, а именно заверена разпечатка от ИС на НАП на подадена по електронен път ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ г. за отчетна 2023 г., както и съобщение за резултати от обработка на декларацията от 18.04.2024 г. с пояснение, че към настоящия момент няма подадена ГДД по чл. 50 за отчетна 2024 г., като се и уточнява, че срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е от 10 януари до 30 април на години, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на ГДД за лицата по чл. 51, ал.1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на години, следваща годината на придобиване на дохода.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 144 от СК - родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и петгодишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. В тежест на ищеца да докаже, че продължава обучението си, не е навършил 20-годишна възраст, че не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и че ответникът може да дава търсената издръжка без особено затруднение. От приложените писмени доказателства се установява, че действително ищецът е ученик в средно учебно заведение и се обучава при редовната форма на обучение.

Същият няма имущество, от което да се издържа. Поради редовната форма на обучение, присъствието на учебни занятия е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. Ищецът няма възможност да полага труд, тъй като е зает с обучение в училище. Следва да се отбележи, че живее с майка си, която, предвид възрастта на Б. /макар и пълнолетен, все пак, още е ученик/ полага грижи за него, осигурявайки помещение, в което да живее, заплаща ел.енергия за стаята му, вода, за мобилни услуги, за кабелна телевизия и интернет, разходите за пътуване от с.*** до гр.Пловдив, и др. За ученика са необходими минимални суми за джобни пари, храна и напитки на ден, трябва да се отделят средства, за да му се закупуват ежедневни дрехи и обувки, което е трудно да се осъществи само и единствено със заплатата на майката. Необходими са и суми за закупуване на учебници, тетрадки и учебни принадлежности за една учебна година, които, след навършване на пълнолетие от ученика, са поети досега само от майката.

За уважаване на претенцията трябва да е налице и второто кумулативно условие, наред с невъзможността на пълнолетния учащ да се издържа сам, а именно – родителят да може да дава търсената издръжка без особени затруднения, тъй като издръжката по чл. 144 от СК, респ. по чл.149 от СК, не е безусловна и присъждането винаги следва да се преценява с оглед на това дали съответните месечни плащания няма да създадат особени затруднения за ответника. Същият е в трудоспособна възраст, работи като *** и получава постоянни доходи от заплата, съгласно удостоверение. Бащата е 5 признал с Писмения отговор по чл.131 от ГПК, че не е контактувал с ищеца и е заплащал за него, докато навърши пълнолетие, само по 80 лв. месечно. На следващо място, бащата се разплаща по Договор за банков кредит, който е сключил на 15.08.2023г. Съгласно раздел II, т.10 от договора - общата дължима сума, която е подписал за заплащане е 228621,60 лв. и отделно е заплатил сумата 500 лв. за договаряне. Видно е от представения погасителен план размерът на месечната погасителна вноска е 737,76 лв. за срок до 27.06.2048г.

Изложената фактология налага извод, че бащата има достатъчно материални възможности за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 300 лв.

Несъстоятелни са твърденията му, че няма никаква възможност да заплаща издръжка, предвид, че има две други деца, тъй като както той, така и съпругата му са здрави, в сравнително млада възраст, работят и получават доходи.

Ето защо, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция за размера на 300 лв. издръжка.

Разноски.

Съобразно правния резултат А. Г. Ч. ще бъде осъден да заплати на Б.

А. Ч. сумата в размер на 500 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно приложения ДПЗС, по гр.д.№ 6022/2024г. по описа на РС-Пловдив.