Решение № 75 от 28.04.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Сливница, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100245 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с която против Н. Г. Н. са предявени искове с правно основаниечл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., твърди, че на 15.02.2019 г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16795138, по силата на който му е предал сумата от 10 000 лева, а ответникът се е задължил да я върне за срок от 84 месеца до 20.02.2026 г.

Договорено е сумата да се върне на 84 равни месечни вноски всяка от 242,84 лева, като общата стойност на плащанията е в размер на 20 398,56 лева.

Посочва, че ГЛП е 13,83 %, а ГПР – 16,13 %. Посочва, че при усвояване на кредита кредитополучателят заплаща и такса в размер на 350 лева, която се удържа от общия размер на кредита. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2020 г., към която дата са били погасени 20 месечни вноски. Ищецът счита, че от 20.12.2020 г. целият кредит е изискуем, поради настъпването на крайния падеж. Ето защо ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми:

8887.55 лева – падежирала непогасена главница за периода от 15.02.2019 г. до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

3518,21 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва за 1 периода от 20.11.2020 г. – 20.02.2026 г.;

894,79 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 8887.55 лева за периода от 20.12.2020 г. до 16.12.2021 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането

Особеният представител на ответника не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 10.01.2022 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 17 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 940/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 14.03.2022 г. и на 08.04.2022 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 940/2021 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 17/10.01.2022 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 8 887,55 лв., представляваща главница за период от 15.02.2019 г., ведно със законната лихва за период от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 3 518,21 лева, представляваща лихва за периода от 20.11.2020 г. до 20.02.2026 г.; сумата от 894,79 лев, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2020 г. до 16.12.2021 г., както и сторените разноски – 266,01 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за кредит от 15.02.2019 г. № PLUS-16795138.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл.

2

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума и възнаградителна лихва върху нея, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за кредит и размера на писмено уговорената лихва; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16795138 от 15.02.2019 г., сключен между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /заемодател/ и ответника Н. Г. Н.

/заемополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит под формата на заем в размер на 10 000 лева, а ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем сума в срок до 20.02.2026 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва на 84 вноски, всяка в размер на 242.84 лева. Съгласно параметрите и условия на кредита, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 13,83 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 20 398.56 лева, която включва и застрахователна премия в размер на 4704 лева и такса ангажимент в размер на 350 лева. Годишният процент на разходите е определен на 16,13 %.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 10 000 лева, предмет на паричния заем, който факт следва от удостоверителното волеизявление на ответника за получаването на заема, обективирано в клаузата удостоверявания от договора за заем, в която част същият има характер на разписка. Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Налице е и втората предпоставка, а именно да е настъпила изискуемостта на вземането. Както стана ясно, в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до 20.02.2026 г. Уговорена е писмено и възнаградителна лихва в размер 13,83 % годишен лихвен процент.

Ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е върнал заетата сума, заедно с уговорената лихва в пълен размер.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД, следва да се уважат изцяло.

3

В случая съдът не установи клаузи в договора, които да са в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 1-19 от ЗЗП и да покрива някоя от изброените в нормата хипотези. Освен това договорът е сключен в предвидената от закона форма и включва изискуемото от закона съдържание /чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК/. ГПР е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата за периода от 20.12.2020 г. до 16.12.2021 г., както и този за възнаградителна лихва за периода: от 20.11.2020 г. до 20.02.2026 г.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо 666,01 /шестстотин шестдесет и шест лева и една стотинка/, от които: 266,01 лева - държавна такса, 100 лева минимално юрисконсултско възнаграждение, 300 лева - възнаграждение за особен представител.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, включително и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищцовата страна се следват разноски в размер на 316,01 /триста и шестнадесет лева и една стотинка/, от които 266,01 лева - държавна такса и 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Божурище, ул. „Здравец“ № 32, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес: гр. София, ж.к.

Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:

4

8887.55 лева – падежирала непогасена главница за периода от 15.02.2019 г. до 20.12.2020 г., ведно със законната лихва от 31.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;

3518,21 лева – падежирала непогасена възнаградителна лихва за периода от 20.11.2020 г. – 20.02.2026 г.;

894,79 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 8887.55 лева за периода от 20.12.2020 г. до 16.12.2021 г., за което издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 17/10.01.2022г., въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 940/2021г. по описа на РС –Сливница

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Божурище, ул. „Здравец“ № 32, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“”С.А, клон България с адрес: гр. София, ж.к.

Младост, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, сумата в размер на 666,01 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и една стотинка), представляваща съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 316,01 лева (триста и шестнадесет лева и една стотинка) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 940/2021 г. на РС-Сливница.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5