Решение № 3254 от 24.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3254

Хасково, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20267260700714 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И. Н. П. от [населено място] и., [област], срещу Решение №94/08.04.2026 по AHД №947/2025г. по описа на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1253-001898 от 02.10.2023г., издадено от Началник Група в сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при явно нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че неполагането на подпис в наказаното лице в разписката за връчване на наказателното постановление било порок, който се санирал само чрез разглеждане на жалбата като своевременно подадена. Официален документ с невярно съдържание не можел да породи стабилен административен акт. Съдът изградил своите изводи единствено върху презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП, без тя да била подкрепена от убедителни доказателства в съдебно заседание – свидетелите К. (актосъставител) и К. не успели да възпроизведат конкретни детайли. Приел, че нарушението било доказано по безспорен начин, само защото полицаите описали принципа си на работа. При наличие на оспорване от страна на жалбоподателя и при липса на спомен у свидетелите, тежестта на доказване оставала върху АНО, който в случая не я изпълнил в първоинстанционното производство. Актът за установяване на административно нарушение нямал автоматична презумптивна доказателствена сила. След като актосъставителят не можел да потвърди фактите пред съда и доколкото нямало други доказателства, деянието оставало недоказано. Този факт бил игнориран от съда. Липсата на категорични доказателства за това, че по време на движение жалбоподателят не ползвал колан – предвид тъмната част на денонощието и липсата на конкретен спомен у контролните органи, следвало да се тълкува в негова полза. Действително, от твърдяната дата на нарушението изминал изключително дълъг период от време, но този факт бил единствено и само по вина на АНО, тъй като не извършил своевременно и законосъобразно връчване на НП, както и си позволил да фалшифицира това връчване. Не следвало изминалият продължителен период от време, водещ до липсата на спомени на участниците в производството, да се тълкува в приетия от въззивния съд смисъл – че в противовес на заявеното от полицейските служители, не се представяли каквито и да било факти или доказателства, които да оборвали така установената фактическа обстановка. Вменявало се на наказаното лице да доказва невиновността си за обстоятелства, за които също нямал никакъв спомен, поради изминалия изключително дълъг период от време по вина изключително на АНО. Иска се отмяна на решението на РС Хасково и на НП, както и присъждане на всички направени по делото разноски за двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за експертиза в размер на 100 евро.

Ответната страна – Началник Група в сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково, не изразява становище.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 25-1253-001898 от 02.10.2023г., издадено от Началник Група в сектор Пътна полиция към ОДМВР Хасково, с което на И. Н. П., за нарушение на чл.137a, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50,00 лева, и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

За да разгледа жалбата и постанови решението си, районният съд е приел заключението по съдебнопочерковата експертиза, съгласно което подписът на нарушител в обжалваното НП не бил поставен от И. П., и така било счетено от съда, че жалбата е допустима. От фактическа страна приел за установено, че на 05.09.2023г. в 22.07 часа, в [населено място], на бул.О., до аптека Г., в посока към бул.Б, И. Н. П. управлявал собствения си лек автомобил БМВ 320И, с рег.№ [рег. номер], като не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът бил оборудван. Това се установило и от свидетелските показания. Свидетелите възприели случая в тъмната част на денонощието, но били на осветено място, на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което позволявало видимост и възприемане на извършването на нарушението. Липсата на детайлна конкретика в показанията на разпитаните двама свидетели не можело да се приеме като неустановеност или още повече като противоречие с описаната фактическа обстановка в обжалваното НП. Логично според въззивната инстанция било полицейските служители да не си спомнят детайлно ситуация от преди повече от 2 години и то при ежедневна натовареност с различни граждани. Но и в случая не се констатирали разминавания или противоречие между заявеното от служителите и описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП. Изрично се сочи от съда, че в противовес на заявеното от полицейските служители не са представени каквито и да било факти или доказателства, оборващи тази фактическа обстановка. Поради това бил направе извод за НП като законосъобразно и обосновано. При издаването му РС Хасково счел, че административнонаказващият орган изпълнил задълженията си по ЗАНН – преценил събраните данни и доказателства, правилно квалифицирал нарушението, правилно съобразил и текста от закона, предвиждащ наказание за въпросното нарушение. То било описано и доказано по безспорен начин, като не се открили обстоятелства, внасящи съмнение в това, т. е. НП било издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където било извършено и обстоятелствата на извършване. Времето, мястото, и начинът на извършването му били установени по недвусмислен и безспорен начин, като тяхното изписване не предпоставяло объркване или невъзможност за разбиране на вмененото на водача нарушение. Не се представили доказателства, сочещи противното или внасящи основателни съмнения в установеното. При служебно извършената от съда проверка на протеклото административнонаказателно производство не се установили съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до нарушено право на защита на жалбоподателя. Убеждението му за недостоверност на изнесените факти и обстоятелства от свидетеля по установената фактическа обстановка не можело да се приеме като обстоятелство, оборващо тези показания и още повече – наличието на законови основания за отмяна на обжалваното НП. Дори и при възприемане на възраженията на жалбоподателя, същите не сочели съществени процесуални нарушения, които да били от рода на тези, налагащи отмяна на атакувания санкционен акт.

Касационната инстанция намира решението за правилно.

При извършената служебна проверка по реда на чл.218 от АПК съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя възражението относно нарушение на процесуалните правила, свързано с установеното от експертизата пред РС Хасково, че обжалваното НП не било подписано при връчването му от жалбоподателя. Както правилно е преценил въззивният съд това обстоятелство е относимо към допустимостта на жалбата и не рефлектира върху процесуалните права на жалбоподателя, доколкото жалбата е разгледана.

Доводите, наведени в касационната жалбата относно необоснованост и нарушение на материалния закон, са неоснователни. Действително актосъставителят К. и свидетелят К. в показанията си заявяват, че не могат да си спомнят за случилото се, което е наложило предявяване на съставения АУАН. След предявяването на акта разпитаният актосъставител е заявил, че не свързва жалбоподателя с конкретно нарушение, но описва фактическа обстановка, при която служителите вземат отношение при констатация на нарушението по чл.137а, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – водачът не използва обезопасителен колан по време на движение. Относно точното възприето нарушение обаче са свидетелските показания на св.В.К., който описва конкретното място на нарушението, както и посоката на движение на водача, а в случая тези показания допринасят за изясняване на релевантните факти, включително и за разстоянието от което е възприето липсата на обезопасителния колан при движението на автомобила, управляван от касатора. В този смисъл въззивният съд правилно е кредитирал показанията на служителите на ОД МВР Хасково като достоверни и ги ценил при формиране на фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания на К. и К. са безпротиворечиви, логични и последователни с оглед на изминалия период от време и естеството на осъществяваната от тях длъжност, както и при тях липсват индиции за предубеденост. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намират, а единствено поради служебното им качество не е достатъчно за да обоснове заинтересованост, превратност или недостоверност при извършването на конкретната проверка. Показанията им нямат вътрешна противоречивост, нито има такава между показанията на двамата разпитани, а и същите не се опровергават с насрещни твърдения или доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. В случая свидетелските показания са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти, че в открито и осветеното обществено място при управление на МПС като водач не е поставил обезопасителния колан, с който автомобилът е бил оборудван.

Описанието на нарушението е точно и пълно, като при излагане на обстоятелствата е описан марка, модел и регистрационен номер на автомобила, управляван от касатора, което не е и спорно. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нарушението е описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП. Посочването на марката, модела и категорията на МПС – лек автомобил, е напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна страна.