Решение № 328 от 01.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Враца, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20261420100022 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Е. В. Я. от гр.Враца против „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА” ЕАД, гр.Враца за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 584.31 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №836/2025г. на ЧСИ Цв.Дахлева, рег.№ 900 в КЧСИ, въз основа на изп. лист от 08.06.2018г. по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца. Ищецът поддържа, че вземането, предмет на цитирания изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като последното валидно изпълнително действие е извършено на 04.10.2019г. по изп.дело № 1237/2017г. на ЧСИ Дахлева, което е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е образувано впоследствие въз основа на същия изп.лист висящото изп.дело №449/2025г. на същия ЧСИ. Счита, че от тогава са изминали повече от три години, не са извършвани действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността, поради което на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД посоченото парично вземане е погасено по давност и сумите не могат да се събират принудително.

Искът е с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор.

Съдът като съобрази доводите на ищцата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК ищецът следва единствено да 1 обоснове правния си интерес от търсеното установяване на недължимост на претендираната сума като предпоставка за допустимост на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу ищеца за сумите - предмет на образуваното изпълнително производство.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, посочените норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание (а дори и да не е предприел такива, тъй като разполага с възможността за това по всяко време въз основа на субективната си преценка), като тази защита може да се основава само на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Давността е институт, който не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване на задължението по давност.

С оглед на изложеното и като съобрази конкретиката на разглеждания казус, съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК /изтекла погасителна давност/.

Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване на възможността за иницииране на ново такова.

От събраните по делото доказателства се установява, че с постановление № 638/04.09.2025г. е прекратено изп.дело № 46/2019г. на ЧСИ Цв.Дахлева, рег.№ 900 от КЧСИ, образувано срещу ищцата въз основа на изп. лист от 08.06.2018г. по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца. Прекратяването е на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискано от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА” ЕАД извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Приложена е служебна бележка от ответното дружество, издадена на 22.08.2025г., в уверение на това, че ищцата Я. няма задължения за консумирана топлинна енергия към тази дата за адрес: *******.

2

Образувано е изп.дело № 836/2025г. на ЧСИ Дахлева, като е изпратено до ищцата, като длъжник съобщение за образуване на изп.дело изх.№ 13675/16.10.2025г. Това изпълнително дело е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца и са конкретизирани дължимите суми: 75 лв. – разноски по ч.гр.дело, 290 лв. юрисконсултско възнаграждение по изп.дело, 137.80 лв. такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 81.51 лв.

Видно от цитираното съобщение на ЧСИ, задълженията по изп.дело произтичат от разноски по ч.гр.дело на ВРС, разноски по изпълнителното дело, платими на ЧСИ и публични задължения в полза на НАП. Относно последните, възлизащи на сумата 81.51 лв., се установява от приложеното уведомително писмо на НАП до ищцата, издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис от Виктория Дуковска, на длъжност главен инспектор по приходите, че към 22.12.2025г. задълженията на Е. Я. за здравно осигуряване в размер на 82.58 лв. за период 26.07.2019г. до 06.10.2019г. са погасени по давност на основание чл.171 ДОПК.

При този анализ на доказателствата и установените по делото въз основа на тях факти следва да се заключи, че в полза на ответника не съществува неудовлетворено парично притезание, основано на изп. лист от 08.06.2018г. по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца, в която насока е представената служебна бележка от ответното дружество, издадена на 22.08.2025г. Не съществува и неудовлетворено притезание в полза на НАП /като присъединен взискател/, за което свидетелства издадения електронен документ от главен инспектор по приходите към НАП.

Относно давността за реализиране правото на принудително изпълнение, с тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС на РБ се прие, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ новата погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС.

В доказателствена тежест на ответника при предявен иск по чл.439 ГПК е да противопостави на ищеца твърдения и установяващи ги доказателства за настъпили в изпълнителния процес факти, прекъсващи погасителната давност. Такива от страна на ответника не са предприети, отговор по чл.131 ГПК не е подаден, а освен това се съдържа и негово писмено изявление в цитираната служебна бележка за липса на задължения на ищцата, което по същество представлява признание на иска, макар и не изрично заявено.

С оглед изложеното следва да се приеме, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено между страните, че ищцата на дължи на ответника сумите, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №836/2025г. на ЧСИ Цв.Дахлева, рег.№ 900 в КЧСИ, образувано въз основа на изп. лист от 08.06.2018г. по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца.

3

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 12.78 евро, представляваща платена държавна такса.

Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. Я. с ЕГН ********** с адрес гр.Враца, ********* НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА” ЕАД, гр.Враца следните суми:

75.00 лв. – разноски по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца, 290.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по изп.дело, 137.80 лв. такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 81.51 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело №836/2025г. на ЧСИ Цв.Дахлева, рег.№ 900 в КЧСИ, образувано въз основа на изп. лист от 08.06.2018г. по ч.гр.дело № 1687/2018г. на РС Враца.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА” ЕАД, гр.Враца да заплати на Е. В. Я. с ЕГН ********** с адрес гр.Враца, ********* съдебно-деловодни разноски в размер на 12.78 евро, представляващи заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4