Решение № 2305 от 07.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2305 гр. Бургас, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20232120103380 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от М. С. и Д. К. К. против И. Н. М., ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер от 964,30 лева, от които: 323,76 лв. - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 25.11.2020 г. – 24.04.2021 г., дължими на основание договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, 39 лв. – сбор от 19 неплатени лизингови вноски за периода месец април 2021 г. - месец ноември 2022 г., дължими на основание Договор за лизинг от 15.12.2020 г. за базови аксесоари, 205,80 лв. – сбор от 19 неплатени лизингови вноски за периода месец април 2021 г. - месец ноември 2022 г., дължими на основание Договор за лизинг от 15.12.2020 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy A21s 32GB Dual Black, 96,15 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 17.12.2020 г. на основание т. 9, б. „а“ от него за мобилен номер *** и 299,59 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 15.12.2020 г. за мобилен номер ***, от която 111,73 лв. – неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, дължима при прекратяване на договора на основание т. 9, б. „а“ от него и 187,86 лв. – неустойка по т. 9, б. „б“ от договора, представляваща съответна на оставащия срок от договора част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от ответника цена с отстъпка. Претендира се и присъждане на направените разноски в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че на 17.11.2020 г. между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, със срок до 17.11.2022 г., при условията на абонаментен план „Тотал + 30,99 лв. с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“. На 15.12.2020 г. между страните е бил сключен втори Договор за мобилни услуги за мобилен номер *** при условията на абонаментен план „Тотал 23,99 лв.“, със срок на действие 24 месеца – до 15.12.2022 г. На същата дата е бил сключен и 1 договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy A21s 32GB Dual Black, по силата на който ответникът е следвало да заплати 23 лизингови вноски, всяка в размер на 10,29 лв., като предоставената отстъпка от стандартната цена на устройството е в размер на 257,94 лв.

На 15.12.2020 г. между страните е бил сключен и договор за лизинг на базови аксесоари, по силата на който ответникът е следвало да заплати 23 лизингови вноски, всяка в размер на 1,95 лв. На 17.12.2020 г. страните са сключили и 1 трети договор за мобилни услуги за предпочетен номер ***, при абонаментен план „Тотал +30,99 лв.“, за срок от 24 месеца - до 17.12.2022 г.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал предоставените от ищцовото дружество мобилни услуги под клиентски № ***. За претендираните суми са издадени следните фактури: фактура № 7314068449/25.12.2020 г. за отчетен период 25.11.2020 г. – 24.12.2020 г. за сумата от 106,56 лв., фактура № 7315311175/25.01.2021 г. за отчетен период 25.12.2020 г. – 24.01.2021 г. за сумата от 118,91 лв. и фактура № 7316553222/25.02.2021 г. за отчетен период 25.01.2021 г. – 24.02.2021 г. за сумата от 98,29 лв. За отчетния период 25.02.2021 г. – 24.03.2021 г. е било издадено кредитно известие, с което дължимата сума е редуцирана с 24,56 лв., както и са начислени лизингови вноски в размер на 12,24 лв., при което общото задълЖ.е е намалено от 336,08 лв. на 323,76 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълЖ.ето си да плати в срок до 10.04.2021 г. сумата от 323,76 лв. за използвани услуги.

Поради неизпълнението на ответника, ищецът е упражнил правото си да прекрати едностранно договорите, сключени помежду им и е издал крайна фактура № 7319298212/25.04.2021 г. за сумата от 494,23 лв., представляваща дължими суми за неустойки при предсрочно прекратяване на договор, от която се претендират 395,74 лв., представляваща сбор от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти без ДДС, възстановяване на част от ползваните отстъпки, съответни на оставащия срок на договора и частта от разликата между стандартната цена на устройството и тази, на която му е предоставено, съответстваща на оставащия срок на договора, стойността на предсрочно изискуемите лизинговите вноски до края на договорите за устройства Samsung Galaxy A21s 32GB Dual Black и „пакет аксесоари“ в общ размер от 244,80 лв. за периода април 2021 г. – ноември 2022 г. и стойността на потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 323,76 лв. Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 7877/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е предявен настоящият иск.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.

422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че претендирани в исковата молба суми не съответстват на представените по делото фактури. ИзлоЖ. са съобраЖ.я, че уговорената неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни такси до края на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и създава значителна неравнопоставеност между страните. Неустоечната клауза не е индивидуално уговорена между страните и се приема като нелоялна търговска практика. Моли се искът да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен. Към отговора не са прилоЖ. писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № 3739/07.12.2022г. на БРС ч.гр.дело № 7877/2022г.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото 2 доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Искът по чл.422 ГПК за вземанията за месечните абонаментни такси е частично основателен.

Доказва се облигационната връзка между страните, възникнала със сключване на договорите за мобилни услуги между тях. Впрочем ответникът в отговора си не е оспорил възникването на правоотношенията с “Теленор“. Към исковата молба са прилоЖ. договори за мобилни услуги от 17.11.2020г., от 15.12.2020г. и от 17.12.2020г. Сключени между страните са и договори за лизинг от 15.12.2020г., за отдаване на лизинг на мобилен телефон и пакет базови аксесоари. Договорите са надлежно подписани от ответника, ето защо е налице облигационно правоотношение между страните.

Издадени са били от ищеца няколко фактури – № 7314068449/25.12.2020г., № 7315311175/25.01.2021г. и № 7316553222/25.02.2021г. В тях са начислени месечните такси за далекосъобщителни услуги по двата договора, както и дължимите лизингови вноски.

Издадена е и крайна фактура № 7319298212/25.04.2021г., в която са начислени вземанията за такси от 323.76 лева /за целия предходен период, колкото се търсят и с предявения иск/, вземанията за вноските за лизинг за целия договор от 244.80 лева и вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите от 494.23 лева, като сборът на тези суми възлиза на 1062.79 лева. Видно от подробното съдържание на първата фактура, издадена на 25.12.2020г., сборът на сумите за такси и разговори, като се приспаднат отстъпките, възлиза на 89.03 лева без ДДС или 106.84 лева с ДДС, според изчисленията на съда. По втората фактура, издадена на 25.01.2021г., сборът от сумите за такси и разговори, като се приспаднат отстъпките, възлиза на 88.89 лева без ДДС или 106.67 лева с ДДС. По трета фактура, издадена на 25.02.2021г., тази сума възлиза на 71.71 лева без ДДС или 86.05 лева с ДДС.

Сборът на тези суми се равнява на 249.63 лева без ДДС или 299.56 с ДДС. Така че според БРС, основателно е възраЖ.ето на ответника, че претендираните в исковата молба суми не съответстват не представените по делото фактури. Според съдържанието на фактурите, начислени са суми за такси и разговори от общо 299.56 лева с ДДС, а не 323.76 лева, колкото се търси с исковата молба. Тези суми са за отчетен период от 25.11.2020г. до 24.02.2021г., те са отдавна падежирали и ответникът следва да ги заплати. Очевидно мобилните услуги са предоставяни реално, като няма възраЖ.е на ответника в противен смисъл. Следователно, следва да се приеме, че ищецът е предоставял в полза на ответника достъп до мрежата си. С исковата молба се търсят на първо място месечни такси. Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин дължимите вземания за такси. Що се отнася до сумите за ползвани други услуги, те също трябва да бъдат приети, че се дължат, тъй като са калкурирани във фактурите, а и ответникът е имал достъп до мрежата на оператора, поради което се е ползвал от тези услуги. Налага се извод, че претенцията за дължимостта на месечните такси и сумите за ползвани услуги е основателна, но до размера от 299.56 лева с ДДС.

По отношение на установителния иск за неустойките, дължими за предсрочното прекратяване на договорите, съдът намира следното:

Този иск е неоснователен. Договорите са сключени за по 24 месеца, видно от съдържанието им. Следователно техните срокове са изтекли на 17.11.2022г., респ. на 15.12.2022г., респ. на 17.12.2022г. В договорите е предвидено, че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най3 високия месечен абонамент, според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. В случаите, когато е било предоставено устройство за ползване на услуги, се дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не уреждат ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът е следвало да уведоми ответника, че прекратява договорите, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Следователно, неплащането на задълЖ.ята по договорите не води автоматично до тяхното прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. В случая няма данни преди завеждане на заповедното дело ищецът да е упражнил надлежно потестативното си право да развали /прекрати/ договорите чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с прилоЖ.ята е връчен на ответника чрез особения му представител на 04.01.2024г., към който момент вече е бил изтекъл двегодишният срок на договорите за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираните неустойки. Искът в тази част е неоснователен.