Решение № 291 от 27.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. П., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно гражданско дело № 20255200500083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1255 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3452/2022г. по описа на Районен съд – П. е прието за установено по предявения от Д. К. П., ЕГН ********** от с. Б., ул.“Д.“ №1, общ. П., иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на ответниците К. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., ул.“П.“ №19 и Д. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., ул. “П.“ №19, че ищцата Д. К. П. е собственик на реална част от Поземлен имот пл. №318 по регулационния план на с. Б., с площ от 136 кв.м., която неправилно е нанесена като част от имот с идентификатор *** и за която следва да бъде направено изменение в кадастралната карта на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, като процесната реална част от поземлен имот пл.№318 по регулационния план на с. Б. бъде нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***, съобразно комбинирана скица, приложена към заключението по тройната експертиза, неразделна част от решението. С решението са осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. Д. П. и Д. К.

П., чрез адв. Л. М., срещу първоинстанционното решение, с изложени в жалбата доводи за неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите считат за неправилни 1 изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е собственик на процесната реална част от имота въз основа на давностно владение, доколкото в исковата й молба, макар и да имало твърдения, че реалната част от имота се владее от нея, липсвало изрично позоваване на изтекла в нейна полза придобивна давност. Наред с това се твърди, че съдът не бил съобразил, че при действието на ЗУТ могат да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти само при условията на чл. 200, ал.1 и ал. 2 ЗУТ, като собственик на съседен имот можел да се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност само в хипотезата, при която завладяната от него част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот по смисъла на чл. 19 ЗУТ. Позовават се на съдебна практика в този смисъл, която намират за относима, доколкото в случая ищцата се позовавала на придобивна давност, изтекла при действието на ЗУТ. Допълва се, че от събраните по делото доказателства, в частност – от приетите повторна и тройна съдебнотехнически експертизи, безспорно било установено, че границата между имоти пл. № 317 и 318 е права линия и няма данни за нейното изменение чрез издаване на заповед за корекция от права линия в линия с чупка, т.е. дворищно-регулационната линия между парцели ХII-317 и XIII-318, кв. 52 по плана на с. Б., одобрена със Заповед № 3/18.01.1980 г. не е станала имотна граница, поради което, според жалбоподателите, не е налице придаваемо място от имот пл. № 318 към имот пл. № 317. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. К. П., чрез адв. В. Ц., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено, като на въззиваемата бъдат присъдени разноските по делото.

С Определение № 131/27.02.2025г., постановено по делото, настоящата въззвина инстанция, е оставила без движение исковата молба на Д. К. П. срещу К. Д. П. и Д. К. П., по която е образувано първоинстанционното производство, поради констатирани нередовности в нея. В предоставения й срок ищцата е депозирала молба вх. № 2724/11.03.2025г., с която са отстранени нередовностите на исковата молба - индивидуализирана е спорната реалната част от имота, за която твърди, че е погрешно заснета към имота на ответниците, както и е посочено придобивното основание, на което ищцата смята, че е станала собственик на спорната реална част от имота. В изпълнение указанията на съда, молбата е вписана в СВ – гр. П.. В предоставения срок насрещната страна не е взела становище по молбата.

С Определение № 310 / 09.05.2025г., постановено по делото, въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание и служебно е назначил допълнителна съдебно - техническа експертиза, със задача вещото лице да 2 обозначи на комбинираната скица, неразделна част от първоинстанционното решение, процесната реална част от поземлен имот пл. №318 по регулационния план на с. Б., посредством цифри или букви, като за целта посочи на скицата и координати на граничните точки на тази част от имота.

Заключението е депозирано в срок и е прието по делото като неоспорено от страните.

В проведеното открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателите.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и излага становище по съществото на спора, с оглед което моли решението да бъде потвърдено.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо ответниците К. Д. П. и Д. К.

П., че ищцата Д. К. П. е собственик на реална част от Поземлен имот пл. №318 по регулационния план на с. Б., с площ от 136 кв.м., която неправилно е била нанесена като част от имота, собственост на ответниците, с идентификатор ***. В исковата молба и в молбата за отстраняване нередовностите в исковата молба, депозирана пред въззивната инстанция в изпълнение на указанията, дадени на ищцата с Определение № 131/27.02.2025г., постановено по делото, ищцата твърди, че имот с пл.№318 с площ от около 3000 кв.м., находящ се в квартал 52 по плана с.Б., бил собственост на дядо й Й. П. И., като за този поземлен имот по сега действащия план на с.Б. са отредени три парцела - процесният У. XIII-318 - нейна собственост, У. ХХ-318 и У.

Х-318, които са собственост на баща й - К.Й. П.. Сочи, че със Заповед №РД18-199/29.05.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., като имотът на ищцата - У. Х.-318, е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б. като поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с.Б., ул."17-та" с площ от 828 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, номер по предходен план: 318, квартал 52, парцел XIII, а имотът на ответниците е северностоящият съседен имот на имота й, а именно поземлен имот с идентификатор ***, съответстващ на У. X.-317 по 3 регулационния план на с.Б.. Ищцата твърди, че границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** е неправилно нанесена в кадастралния план, като същата е нанесена по регулационната линия между двата имота, а не по имотната граница, като в случая имотната граница и регулационната линия между двата имота не съвпадат. Според ищцата реална част от поземлен имот с пл.№318 с площ от около 136 кв.м. се придава по регулация от имот пл.№318 към парцела на ответниците У. X.-317. Тази спорна реална част от имота, ищцата уточнява, че е разположена в северозападната част на У. X. – 317, точно на границата с У. Х.-318, има форма на правоъгълник, с лице към улицата около 4 метра и дължина по протежение на регулационната линия около 34 метра, при граници на реалната част: от север – улица, от запад У. Х.-318, от юг и от изток – останалата част от У. X.–317, като тази реална част била нанесена с жълт цвят на приложената към исковата молба скица, изд. от общ. П.. Ищцата твърди, че тази дворищна регулация никога не е прилагана, придаваемата част към имота на ответниците не е заплащана, нито е била заета по законен ред. Описаната придаваема част с площ от около 136 кв.м. от имот пл.№318 към имота на ответниците, ищцата твърди, че се владее от нея още от 2000г., когато била изградила оранжерии в имота си, а преди това се владяла от нейните праводатели, като ответниците никога не са владяли тази реална част от имота. По тези съображения ищцата счита, че е придобила чрез давностно владение /упражнявано от нея от 2000г. до настоящия момент, към което присъединява и владението на нейните праводатели, упражнявано преди 2000г./, процесната реална част от имот пл.

№318, поради което заснемането и нанасянето й към имота на ответниците е неправилно.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори и от двамата ответници, с които са оспорили предявения иск като неоснователен.

В отговора си, ответникът Д. К. П. признава, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, както и че той е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***. Възразява срещу изложеното в исковата молба, че реална част от поземления имот на ищцата с площ от около 136 кв.м. се придава към неговия имот. Прави възражение за придобивна давност в случай, че се установи, че има придаваема част от поземления имот на ищцата към неговия имот, като твърди, че повече от 30 години с баща му владеят и ползват целия имот, отглеждайки зеленчуци в него, като ищцата не е имала претенции към никаква част от имота им.

В отговора, депозиран от ответника К. Д. П., също се признава изложеното в исковата молба, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, както и че той е собственик по наследство от баща му Д. П. И. на останалата ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***. Възразява срещу изложеното в исковата молба, 4 че реална част от поземления имот на ищцата с площ от около 136 кв.м. се придава към неговия имот. Прави възражение за придобивна давност в случай, че се установи, че има придаваема част от поземления имот на ищцата към неговия имот, като твърди, че повече от 30 години със сина му владеят и ползват целия имот, отглеждайки зеленчуци в него, като ищцата не е имала претенции към никаква част от имота им.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е счел, че никоя от приетите във времето регулации по отношение процесните имоти не е била приложена, но ищцата е придобила по давност спорната реална част от имота.

Въззивният съд, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, чрез обстоятелствена проверка №36, нот. дело №1466/1976г. на Пазарджишки районен съдия, както и от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 47/11.04.2022г. изд.от Общ. П., дядото на ищцата - Й. П. И. е признат собственик на имот с пл.№318 с площ от около 3000 кв.м., находящ се в квартал 52 по плана с.Б.. Съгласно представеното удостоверение изх. № 7/01.06.2010г. изд.от кмета на с. Б., Общ.

П., за имот пл.№318, находящ се в квартал 52 по плана с.Б. от 1962г., съгласно регулационно изменение, одобрено със заповед №140/12.07.2002г. на Кмета на Общината, от бившите парцели XIII-318 и X-318 в кв. 52, са отредени три нови У. – У. № XIII-318, У. № X-318 и У. № XX -318.