Решение № 556 от 16.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500634 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Е. Х. Х. от ***, против решение с per.№ 332/30.12.2025 г. по гр.д.566/2025 г. по описа на PC Айтос, с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че Х. Х. М. от ***, е собственик на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с площ от 9.00 кв.м. и жилищен етаж с площ от 74.71 кв.м, ведно с правото на строеж построена в западната част на държавен поземлен имот с пл.№ 165 пo неодобрения план на ***, целият с площ от 580.00 кв.м, както и подобрения и приращения в същия този имот; и с което е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 161 том 1 per.№ 1019, дело № 130 от 22.03.2021 г. на нотариус Г.Георгиев с рег.№ 557 на НК, над собствените на ответницата 1/2 ид.ч., и въззивницата е осъдена да заплати на Х. Х. М. съдебни разноски в размер на 1080 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

По-конкретно се твърди, че съд е изградил изводите си само на база кредитираните от него твърденията на дъщерята на ищеца, че ремонтът е финансиран от ищеца, без да са налице други доказателства за това.

Твърди се, че страните са били в много добри отношения и че ищецът дори е съдействал на ответницата и негова сестра да се сдобие с документ за собственост, като завеждането на настоящото дело години след съставянето на констативният нотариален акт се обяснява с това, че синът на ищеца е заживял в имота, като в същото време се твърди, че ответницата е допуснала 1 сина на ищеца да живее в имота почти година от благодарност към брат й.

Посочва се, че ако съдът бе допуснал и другите свидетели, поискани от ответната страна, би имал повече и по-убедителни показания от свидетелисъседи, без родствена връзка със страните и не би се позовал единствено на свидетелските показания на възможно най-пристрастния свидетел - дъщерята на ищеца.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли напълно предявения иск. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се съдебни разноски, вкл.адвокатски хонорар. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

Въззиваемият Х. Х. М. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Твърди се, че обжалваното решение е мотивирано, постановено при цялостно изследване и пълнота на доказателствата, и като резултат правилно.

Оспорени са интерпретациите на въззивницата на събраните по делото гласни доказателства.

По отношение на извършения в имота ремонт се твърди, че не е от значение дали извършилият ремонта на къщата е съпруг на свидетелката или не и дали си вади прехраната с подобни услуги, а от значение е кой е заплатил извършения ремонт. В тази връзка се твърди, че ищецът, твърдейки, че ремонтът е извършен за негова сметка, е представил доказателства в тази посока, а ответницата не е представила доказателства, че е финансирала строителството и ремонта на къщата.

По отношение на показанията на св. М. се твърди, че са противоречиви, защото защитава своите изявления като свидетел по обстоятелствената проверка, като се е установило, че неговите показания по нотариалното дело не отговарят на истината.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът никога не се е дезинтересирал от процесния имот, не е губил владението си върху него, а ответницата, в ролята си на съсобственик който твърди, че упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, не е доказала, че е извършила такива действия, с които е демонстрирала спрямо ищеца намерението да владее и неговите идеални части за себе си.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на въззиваемия направените в производството разноски. Също не ангажира нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Х. X. M. от ***, срещу въззивницата Е. X. X. от ***, за да приемане за установено по отношение на ответницата Е. Х., че ищецът Х. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с площ от 9.00 кв.м. и жилищен етаж е площ от 2

74.71 кв.м, ведно е правото на строеж, построена в западната част на държавен поземлен имот е пл.№ 165 по неодобрения план на ***, целият е площ от 580.00 кв.м, както и на подобрения и приращения в същия имот.

Претендира се нa основание чл.537, ал.2 от ГПК при уважаване на иска да бъде отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 161 тoм 1 peг. № 1019, дело № 130 от 22.03.2021 г. на нотариус Г.Георгиев, с рег.№ 557 на НК, в частта над собствените на ответницата 1/2 ид.части.

Изложени са твърдения, че страните са брат и сестра, единствени наследници на баща си, който починал на 31.01.2011 г., по наследство от който страните получили процесната паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с площ от 9.00 кв.м и жилищен етаж с площ от 74.71 кв.м, ведно с правото на строеж построена в западната част на държавен поземлен имот с пл.№ 165 пo неодобрения план на ***, както и подобренията и приращенията в този имот. Ищецът твърди, че опит да заплати данъците за къщата, месеци преди завеждане на иска, е узнал, че ответницата се е снабдила с нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

След събирането на доказателствата по делото, в хода по същество се твърди, че ищецът не се е дезинтересирал от имота - живял е в него до 2015 г., заплатил е със свои средства извършването през 2018 г. на ремонт в имота от неговия зет, предоставил е на ответницата средства за заплащане на данъците за имота, а ответницата не само не е манифестирала пред ищеца промяна на действията си по отношение на целия имот от държане във владение, но и предоставянето от нея на ключа на имота на сина на ищеца и оставянето на сина на ищеца в имота повече от година, следва да се тълкува като признаване от нея на правата на ищеца върху имота.

Предявени са иск с правно основание чл.124, ал.1 ЗС, вр.чл.5, ал.1 ЗН, както и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.

Ответницата Е. Х. е оспорила иска като неоснователен с писмен отговор в законовия срок. Оспорени са всички твърдения на ищеца по фактите (с изключение на твърдението му, че страните са брат и сестра, както и, че наследството на баща им е открито през 2011 г.). Твърди се, че бащата на страните никога не е притежавал документ за собственост за ползвания имот, а през последните 10-15 години ищецът освен, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода, е и пребивавал в чужбина, така че, нито е упражнявал владение върху имота, нито е имал претенции за собственост върху него.

Твърди се, че след смъртта на общия наследодател през 2011 г., ответницата е била единствената, която е поддържала имота и е правила подобрения в него, като го е владяла в продължение на повече от 10 години, без да е срещнала противопоставяне от страна на брат си като наследник на баща им. Твърди се, че след като са изтекли 10 години от установеното от ответницата владение върху имота, тя се е снабдила с нотариален акт за собственост върху него по давност, а ищецът й е помогнал да намери свидетели, които да удостоверят пред нотариуса факта на установеното владение. Твърди се, че всички ремонти в имота до този момент са извършвани със средства на ответницата и без никакво участие от страна на ищеца в тях.

По същество се твърди, че дори имотът да е бил наследствен на страните, след като през 2011 г. ответницата го е завладяла целия и е 3 започнала да го стопанисва и обработва без противопоставяне от страна на ищеца (за когото продължава да се твърди, че поради излежаване на присъди в затвора и заминаването му в чужбина изобщо нито е живял в имота, нито го е владял), извършила е в него ремонт със свои средства, заплащала е данък сгради, такса смет, ток и вода за имота без участието на ищеца в тези разходи, ответницата е придобила целия имот, вкл.идеалната част на ищеца по давност.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е приел за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.част от сградата, както и от подобренията и приращенията към нея, изградени в ПИ с пл.№ 165 пo кадастралния план на *** и като последица от това е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 161 том 1 рег.№ 1019, дело № 130 от 22.03.2021 г.на нотариус Г.Георгиев с рег.№ 557 на НК, в частта над собствената на ответницата 1/2 ид.част.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението съдът намира, че независимо от неправилното (вероятно поради опущение) посочване в определението на съда по чл.140 ГПК на правната квалификация на предявения иск – „отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК“, като краен резултат съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения от ищеца положителен установителен иск.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят по следните факти:

Страните са брат и сестра, деца и единствени наследници на Х. М.

Х., б.ж.на ***, починал на 31.01.2022 г.

Бащата на страните е живял до смъртта си в имот - паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с площ от 9.00 кв.м и жилищен етаж с площ от 74.71 кв.м, построена в западната част на землен имот с пл.№ 165 пo кадастралния план на ***.

През 2018 г. в имота е извършен ремонт от съпруга на дъщерята на ищеца.

В последните години ищецът живее във ***.

С нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 161, том 1 , peг. № 1019, дело № 130 от 22.03.2021 г.на нотариус Г.Георгиев с рег.№ 557 на НК, вписан вх.рег.№ 804/22.03.2021 г., Акт № 171, том 3, дело № 315/2021 г., ответницата е призната за собственик на придобит от нея по наследство от нейния баща и на основание давностно владение, на паянтова едноетажна жилищна сграда, състояща се от мазе с площ от 9.00 кв.м и жилищен етаж с площ от 74.71 кв.м, построена в западната част на землен имот с пл.№ 165 пo кадастралния план на ***, ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо държавен поземлен имот с пл.№ 165 по неодобрения кадастрален план на ***, целият от 580 кв.м. с описани граници, както и ведно с всички подобрения и приращения в описания имот.

В периода 27.07.2020 г. – 23.12.2020 г. ищецът е превел по сметката на ответницата със 7 превода, общо 2 450 евро. Ф. М., с която по твърдения на 4 ищеца той живее на ***, е превела по сметката на ответницата с два превода през 2022 г. общо 250 евро и допълнително – на 05.12.2024 г. сумата от 500 евро, а на 13.01.2025 г. – още 500 евро.

С оглед изразеното становище във въззивната жалба, съдът приема, че страните не спорят и, че от около година в имота живее синът на ищеца, като ключ за имота му е предоставила неговата леля - ответницата.